Нищо не е по-опасно от човек, който няма какво да губи. Оказва се че ,всеки може да стане терорист.Достатъчно е само да бъде на ръба на отчаянието,нарцистичен или луд. „Ислямска държава“ и джихадът са се превърнали в убежище за нестабилни хора, такива, които са на ръба и искат да променят живота си.Въпросът е как се предотвратява атака от човек, който почти няма контакт с екстремистка среда. Вместо оръжия – използва предмети от всекидневния бит, вместо да планира нападението си с помощта на други хора – го осъществява сам. Всяко общество има отчаяни, неразбрани, изключени хора, които търсят своята идентичност или своите петнадесет минути слава, независимо дали идват от бедни или добре уредени, религиозни или атеистични семейства. При тези, които действат сами, често обаче липсват цели етапи от организацията на една терористична атака.
Често атентаторите действат сами, вдъхновени или заразени от пропагандата на терористите.Тук идва въпросът, радикален ислямизъм, расова омраза или просто психозата на един изолиран стрелец е това? Причините за това какво би могло да накара убиеца да посегне на живота на невинни хора ,в последните атентати, остава загадка.За нас простосмъртните и за службите.Доказват го и последните нападения. Какъв мотив стои зад кървавия атентат в Мюнхен, при който 18-годишен мъж отне живота на 9 души и постави целия град в извънредно положение? Преди това Ница. Акт на тероризъм, който оставя след себе си жертви и милиони разбити сърца? Обикновено за тероризъм се смята всяка форма на организирано насилие с цел политическа, религиозна или идеологическа промяна, извършено от неправителствени субекти.По силата на това определение обаче нито атентаторът от Ница, който премаза с камиона си 84 души по време на честването на Националния празник на Франция, нито нападателят с брадвата от влака в Германия или този в Мюнхен,са терористи – по-скоро би трябвало да се смятат за побъркани нападатели. Тези хора смятат, че с един удар ще осмислят живота си. Тези съвременни „атентатори” са кошмар за службите за сигурност.От тях не се изисква да се боят от Аллах и да познават Шериата ,нито да се откажат от, наркотиците или алкохола. За секунди само стават обществен враг . Екстремизмът и психическите болести са свързани. А пълни гаранции за сигурността няма.
На всеки ъгъл може да дебне психопат ,а тъкмо в това се изразява мечтата на „Ислямска държава“. След всеки акт на насилие, извършен някъде, ИДИЛ обявява извършителя за войник на Халифата. Най-вероятно и насилниците биха искали точно това. За нас обаче остава отворен въпросът, дали това са болни или с промити мозъци хора или изобщо има ли значение. Границата между тероризма и акта на гняв се размива. Лицето на терора от вчера обаче не е терорът от днес.
