Васил Станилов
Ще започна от най-далечната.
Исус Христос казал, че богат ще влезе в рая, когато камила мине през иглени уши. И всички смятат, че става дума за животното камила. Всъщност Христос е имал предвид дебелото въже, което се правело от камилски косми и затова му казвали „камила“.
Колумб, откривайки Америка с убеждението, че е стигнал до Индия, нарича местното население индианци. Такива до ден-днешен за нас са коренните жители на Северна Америка. А в Южна те сами се наричат „индиос“. Всички като деца сме чели Майн Рид и приемаме това наименование за нормално.
Първите англичани, стигнали до Австралия, като видели скачащо на два крака животно, попитали един абориген:„Как се казва?“ А той отговорил:„Кен гуру“, което означава „Не разбирам.“ Дори и названието на австралийското заварено население е погрешно, защото „абориген“ е „местен жител“.
Аборигени са англичаните и французите. За нас, българите, това може би не е валидно. Защото засега е прието, че българското племе идва на Балканския полуостров преди около 14 века. Но думата ми беше за
историческите езикови грешки
Те са налице във всекидневния ни говор и ние дори не го съзнаваме.
Но една от най-старите езикови грешки, които правим, е в надеждата, че ще бъдем освободени от „дядо Иван“. Разпространяването на този много древен мит са извършвали руски монаси, които са имали такава задача. Само че те не са твърдели точно това, което са разбирали българите, поради близостта на езиците ни. Монасите са говорели, че ще бъдем освободени от „дядя Иван“. Ставало е дума за Иван Грозни, когото никой не е смеел да нарича дядо. И монасите учтиво са го наричали „чичо Иван“ на руски. Подобна грешка пак на основата на езиковата близост е и прозвището „братушки“, с което българите са посрещали русите, белорусите и украинците, идвали по нашите земи да се сражават с турците. Само че умилителното значение, което нашите дядовци и прадядовци са влагали в него, съвсем няма същото звучене в руската уста. То означава пренебрежителното, дори презрително „братлета“.
За съжаление близостта на нашите езици, с която някои се гордеят, други я експлоатират за политически цели и която се дължи на вече доказаното, че сме дали езика на русите, днес води до някои
сериозни езикови недомислици
Например за това, че „разрешаваме конфликтите Близкия Изток“. Това на добър български означава, че позволяваме конфликтите.
Кой се е досетил досега, че названието „заводски стол“ е безсмислица, тъй като идва от руското „стол“, което на български се превежда с трапеза или маса. И отдавна трябваше да имаме „фабрични трапезарии“.
Ами израза „той се явява“ министър, наследник, почтен човек и така нататък, вместо „той е“. Това го дължим на липсата на глагола „съм“ в руския език.
След като България е освободена (всъщност само една пета от територията, населена с българи), руснаците се заемат със създаването на редовна българска войска. От 1879 г. военни министри на младата държава стават един след друг руските генерали Паренсов, Плеве, Тимлер, Ернрот, Крилов, Лесовой, Каулбарс, Редингер, Котелников, Веймарн, Кантакузин – до 1885 г. Те налагат на младата българска войска руска термини, които се употребявате и до днес. Понякога те звучат дори смешновато. Например и досега у нас званията се „присвояват“. Офицерите се „произвеждат“ в чин, вместо чинът да се дава. Изстрелите се също „произвеждат“, вместо направо да се стреля. Ние „оборудваме“ всичко: фризьорски салони, влакове, кухни. А този глагол иде от времето на Петър Първи, когато той е създавал флота си и след като са спускали на вода построените съдове, са ги обзавеждали с „орудия“ .Така без да му мислим, сме възприеми и термина „спешен“, който идва от военното руско разбиране, че съобщенията се предават по-бързо от спешени конници.
В българския военен флот и до днес моряците наричат горната си дреха „галанка”“ И никой не се сеща, че това идва от ризата на руските моряци, която въвежда Петър Първи и тя се нарича „галандка“ , което ще рече „холандка“. Ами „бомбоубежище“ вместо „скривалище”, сякаш става дума за място, където се крият не хора, а бомби. Но военен език ивица се нарича „полоса“, а инсталация „установка“. Малките военни лодки са „шлюпки“, което значи „черупки“, платното им е „парус“, а надбягванията са „гонки“. Сега тези гонки много се харесват на полицаите ни. По време на парад командващите докладват, че „ротите са построени“, сякаш са къщи. Докато на български частите се строяват и се наричат „поделения“, а не „подразделения“. Нещастните ни кученца независимо от какъв пол са, наричаме „овчарки“, „вълчици“. Защото куче на руски е от женски род – сабака. И сега нашите военни историци са убедени, че битката за Москва или край Москва се е водила „под Москва“.
Лекарите ни вместо да предписват рецепти, ги „назначават“, докато на български назначаването е на длъжност. Те вместо „разтягане“ казват по-научното руско – „разтяжение“.
В съдебната практика
по причина на това, че след 1878 г. тя е създадено от руснаци, в него гъмжи от странни понятия. Делата се водят при „закрити“ врата. Руснаците може да закривали входовете на техните колиби със завеси. Но у нас къщите са имали врати, които се „затварят“ и „отварят“, а не се закриват или откриват. Делата се прекратяват и превозните средства спират, а не бива да се „преустановяват“. В съдебните формуляри попълваме графа „местонахождение“. Ние не се нахождаме, а се „намираме“ в домовете и на адресите си. Но правистите казват, че е придобило гражданственост. Гражданственост са придобили още доста много думи и изрази като „произвеждане на избори“, сякаш са галоши, децата се „израждат“, в Парламента решаваща дума има „болшинството“ вместо мнозинството. Опитвали ли сте се да анализирате думата „безпартиен“? На български човек без добри нрави се нарича „безнравствен“, който няма милост – „безмилостен“, глупака – „безмозъчен“…Но безпартиен?! Сякаш членството в партия е морална категория! На онези, които ще кажат, че не знаят с какво да заменят тази дума, ще предложа неприятно дългото „нечленуващ в Комунистическата партия“.
Поради ограниченото място, което ми се предоставя, набързо ще изредя
още някои недомислици
дошли не само от руския език като „имидж“, вместо образ, „консенсус“ вместо съгласие, „екшънплан“ вместо план за действие, както и модерните думички: „мероприятие“, вместо събитие, „грози“ вместо заплашва, „касае“ вместо засяга…И още под влияние на руския се поздравяваме „С празника”“ а не ЗА празника. Прието е „капитан Далечно плаване“ вместо българско от „капитан от Далечното плаване“ , казваме „зад граница“ вместо в чужбина, „назад във времето“ вместо преди време, партиен или ловен „билет“ вместо книжка, „самодеец“ вместо любител, „болшевики“ вместо болшевици, „немци“ вместо германци, „вишка“ вместо наблюдателница или кула, „случаен“ превоз вместо извънреден, „самоделно“ вместо саморъчно, в Парламента българската членна форма много често се пренебрегва и там заседанията се провеждат „в зала“, а не в залата. Във футбола „играчите „стоят“ добре на терена“ вместо да изглеждат или да се държат добре, имаме „положение засада“ от „палажение вне игри“. В политиката – „положение на война“ вместо „обявяване на война.“ Когато нещо е сполучливо, казваме, че се „получава“. В преводите, които четем или слушаме, по телевизиите, е отпаднала българската въпросителна частичка „ли“. Затова накрая не знам как да попитам: „Ясно ли е?“ или само „Ясно?“. Но последното, за да се схване, трябва да се произнася с определена интонация, което напомня за едно друго време и друго обществено устройство на държавата ни.
