Златният Иван на българската археология

Далече съм от мисълта да разсъждавам върху това дали е била случайна, необходима, или необходимо случайна срещата ми със семейството на прочутия български археолог Иван Иванов, откривател на Варненското златно съкровище през 1972 г. Срещата се състоя в с. Голям извор, Тетевенско, в родната му къща. Оказва се, че археологът е роден в Тетевенския Балкан и е потомък на поп Лазар Попвасилев, съратник на Левски. Случвало се е Дяконът да отсяда в неговия дом, който здраво стои върху основите  до ден-днешен. Левски често е идвал тук, защото в това село са най-верните му съратници и тук той основава първия български окръжен революционен комитет през 1872 г. 
В семейството са съпругата на Иван – Екатерина, синът – Дамян, дъщерята Христина и чудната внучка Алма-Екатерина. Те ми казаха, че къщата е вече на 120 години и имат желание да я направят „Къща за гости“, защото може да се върне някогашният й облик и отвън и отвътре. Дори вече са спретнали две стаи, в които като влезеш наистина се пренасяш в едни други времена. Ето какво още научих от тях.

Иван Иванов е роден на 1 август 1944 г. Основното си образование завършва в Голям Извор, а средното – в Ябланица. Трябва да припомним, че в Голям извор просветната традиция е на повече от 200 години. След това отива да следва в университета във Велико Търново. Имало е някакъв вариант да учи право, но в крайна сметка записва история.
С Екатерина са заедно още от първи курс, били са и в една група. След това се раждат децата и животът тръгва. Тръгва във Варна, защото в тамошния регионален музей има място за праисторик. Оказва се, че по това време археолозите малко странят от праисторията. Предпочитат античността и средновековието. Иван подхваща праисторията и първите разкопки, които прави, са на наколни жилища във Варненското езеро. Така на практика започва кариерата си с подводна археология. 

Чудото се случва през 1972 г., когато 

при изкопни работи 

край езерото един млад багерист, открива някакви предмети. Слага ги в кутия за обувки и ги носи в музея на град Дългопол, до Варна, защото е оттам. Музейните работници веднага разбират, че находките са сериозни и се обаждат във варненския регионален музей. Оттам пристигат тогавашният директор на музея и праисторикът Иван Иванов, който вижда, че става дума за нещо уникално и неоткривано до този момент. Започва разкопките през 1972 г. и в продължение на 18 години археологът разкрива 294 гроба върху площ от 7,5 декара от Варненския халколитен некропол. Открити са над 3000 златни предмета с общо тегло 6,5 кг, което като обработка няма аналог в света. Специалистите казват, че в епохата на Халколита металургията е още непозната, непознато е и желязото. За да се изработят златни предмети с такова качество, са необходими някакви специални машини или инструменти. Днешните златари са на мнение, че на ръка със сегашните инструменти такова качество на изработката е невъзможно да се постигне. След въглеродните тестове на керамиката във Франция става ясно, че тези погребения принадлежат на цивилизация, която е хиляда години преди Шумерската, а това прави 

5 хиляди години преди Христа 

То пък от своя страна означава, че откритото злато в Некропола е най-старото в света. По-старо от него не е откривано никъде досега. Следват и още интересни открития. Например златният скиптър от Некропола го има и в Шумерската култура. Обработеното злато, намерено на остров Дуранкулак в Дуранкулашкото езеро, също е на 5 хиляди години преди Христа. С една дума, става ясно, че Варненският некропол е свидетелство за съществуването на най-старата досега открита в света цивилизация. 
Този факт най-напред се оценява във Франция. След това реагират и японците, които преди време правят двусериен филм за съкровището и за неговия откривател. 
В продължение на 18 години Иван Иванов посвещава безрезервно силите и времето си на разкопките. Той приема тези разкопки като мисия. С огромни усилия успява да намира пари, за да не спира работата. Смята, че некрополът трябва да се разкрие докрай. Натрупва огромна документация. От ранна пролет до първия сняг е там. В разкопките се включват много млади хора, които той увлича с енергията, обаянието и сладкодумието си. Обича хората и те го обичат. Освен откритието си обаче обича и България. Непримирим родолюбец, Иван намира време да поддържа години наред постоянна колонка във в. „Черно море“ във Варна, където споделя

своите 

честни и страстни размисли 

за това, което се случва или не се случва у нас. Вълнува се от съдбата на България и на град Варна. Успява да доведе до успешен край „битката“ със София, за да останат откритите предмети от Некропола във Варна и разкопките да се  ръководят от Варненския музей. 
Придружава варненското злато в Германия, Япония, Франция, САЩ и други страни и поддържа колонката във вестника. След внезапната му кончина през 2001 г. Варненският свободен университет събира неговите размисли и ги издава в книгата „Злато от рая“, а поетът Георги Венин пише достоен предговор. „В тази книга е целият Иван“ – казва съпругата му Екатерина. Наистина като разгърнеш тази малка по обем книга, която се чете на един дъх, откриваш един много истински и жив човек, с възрожденски дух. С ясни позиции. Той е категоричен, че ние сме най-старият народ в Европа и от нас европейците са получили много знания, като се започне от земеделието и храните. Варна е врата към Европа. Русия е получила от нас писмеността и християнството. Манифестациите на 24 май са 

национална идентичност 

без никакви уговорки, защото са започнали още през турското робство. В никоя държава по света няма такъв празник. И така нататък.  Четеш и усещаш, че този човек мисли така и по никакъв друг начин. Вярваш му. И писанията му приличат на късчета чисто злато. Колегите му започват да го наричат Златния Иван. Така го казват и в Голям извор. 
След повече от 15 години прекъсване нещата около разкопките се раздвижват. Миналата година Туристическата камара във Варна започва да действа за подновяването им, защото това е в интерес на туризма. Към тях се присъединяват Свободният и Техническият университет във Варна. 
Остава неосъществена мечтата на Иван да открие селището, в което са живели погребаните в Некропола. Новите поколения трябва да я реализират, както би искал той – в името на България. И това нито е случайно, нито необходимо, нито случайно необходимо. То е неоспоримо като откритието на Златния Иван.