Автор: Иглика Трифонова, председател на Асоциацията на младите полярни изследователи
За пръв път в хилядолетната история на поклонничество по пътя Камино де Сантяго в Испания началната му точка е толкова далечна – на 14 075 км. Петдесет поклонници, сред които испански военни и учени, командировани в испанската база „Габриел де Кастиля“ в Антарктида, екипажът и командирът на кораба за океанографски иследвания „Хесперидес“ и заедно с тях и аз, единствен чужденец, тръгнахме от о. Дисепшън и изминахме последните сто км пеша по т.нар. Португалско камино – от португалската граница до град Сантяго де Компостела. На мен извървяването на пътя Камино ми е за осми път, сега просто маршрутът беше различен. Испанските военнослужещи се командироват само веднъж в базата в Антарктида и на един от тях му хрумва, че пътят на пилигримите може да има и нова отправна точка-именно оттам, от Антарктида.
Стартирахме своето поклонение на 28 февруари 2016 г., когато корабът с последните испански полярници тръгва от Антарктида към Испания и пристига в началото на юли и аз извървях с тях пеша стоте км между град Понтеведра и Сантяго де Компостела. Т.нар. pinguirinos (хибрид от pinguino – пингвин и peregrino – поклонник) носехме специално извезаното за целта знаме, съхранявано на „Хесперидес“ през антарктическата кампания. Приветстваха ни кметовете на градовете, през които минавахме, а в катедралата в Сантяго за нас беше отслужена специална меса и бяхме благословени от архиепископа на града. Знамето остана в олтара на храма в Сантяго.
Камино обединява пътища от стотици километри, някои стигат и до осемстотин. Но те винаги се събират в Сантяго де Компостела. В катедралата му в града са мощите на светеца-закрилник на Испания – св. Яков Заведеев, на испански Сантяго. Затова и пилигримският поклоннически път носи името му-Камино де Сантяго. Това е и един от трите свещени християнски пътя, освен този до Йерусалим и до Рим, където са мощите на Св. Петър.
От опит споделям какво е усещането на поклонника по пътя на усамотението – търсейки път към себе си и като поглежда живота си отстрани, после, след извървяването на Пътя, да преподреди живота си – според истински важните неща. По Пътя на Сантяго се е случвало хора да ми дадат безплатно подслон за нощта и да споделят вечерята си с мен. Създадох приятелства там и те са различни от обичайните.
Този път е и най-атрактивната туристическа дестинация на Испания. Съживява позабравената традиция първо Пауло Куелю, който през 1986 г. след изминаването на Камино написва първата си книга -„Дневникът на един маг“. Шърли Маклейн с нейната книга „Камино“ също има голяма роля за популяризирането на Пътя. С групата ни се случи да преспим и на постелки на пода в манастира на град Падрон. Както преди повече от 800 г. са го правели тези преди нас, защото самият манастир там е от 12-и век.
Всъщност, и в Антарктида, и по пътя на поклонничеството хората си помагат, много повече и по-споннтанно, отколкото в „другия живот“. А иначе, и Антарктида, и Камино по различен начин ти вдигат адреналина и те поставят в екстремни условия.
Сега притежавам един от първите 50 отпечатани пилигримски паспорта за изминатия път от Антарктида до Сантяго де Компостела. И си оставам единственият чужденец, удостоен с него. Неговият първи печат е от испанската полярна база. Нататък, печатите „се удрят“ във всеки град по поклонническия път. До последния – в Сантяго де Компостела, където се получава и документът Компостелана , който на латински доказва опрощаване на греховете, както и преди 1000 г…. Разликата е в цивилизационните времена, защото тогава Пътят е криел рискове за живота на поклонниците – я от крадци и убийци, я от гладни вълци.
Беше смешно, но после стана и тъжно, когато като пилигрим вече с опит аз обух старите си „бойни“ обувки, а повечето от групата, съблазнени от медийното внимание, предпочетоха модерните и нови обувки. И така създадоха работа на корабния лекар, който ни съпровождаше и по пътя, та трябваше после „да кърпи“ сума ти мазоли и пришки на нечии крака… Защото в този иначе път на усамотение групата трябваше да върви с едно темпо. Сред 4-те жени на борда, а после – и по Камино, имаше и жена-военен моряк.
Да стигна до Антарктида и да вървя по Камино де Сантяго бяха двете ми големи мечти. И благодарение на проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт, и двете се сбъднаха и свързаха завинаги. Защото точно в параклиса „Св.Иван Рилски“ на българската база в Антарктида научих за Камино, каза ми го биоложката на екипа, Елмира Тракийска, на която помагах да изследва пингвините. Много се радвам, че през последните години все повече млади хора работят по научни проекти на Антарктида. В предстоящата юбилейна 25-а експедиция
ще има 5-6 млади учени, членове на Асоциацията на младите полярни изследователи. Освен сеизмичната активност на ледниците, вечнозамръзналия лед и връзката му с глобалното затопляне, токсичните елементи и съединения в почвата и др., ще се изследват и полезните изкопаеми-злато, сребро, мед, досега неизследвани от българските учени там.
Само за справка да припомним, че от 53 държави, подписали Антарктическия договор, България е от онези 29, които имат собствена изследователска база на Антарктида. Ние подписваме договора през 1978 г., редом сме със САЩ и Русия. Така България днес има право на глас за политиката за бъдещето на този континент.
