На карта всичко изглежда лесно и просто. Ей го там Амалфийското крайбрежие, ще го обходим бързо и после ще кривнем към Неапол.
Така си говорим, докато караме по шосето от Бриндизи на запад, към Соренто. В края на магистралата, където започва мрежата от сателитни селища в зоната Солерно – Неапол, решаваме да караме по брега през Амалфи.
Попадаме на чудни гледки. Поредица от каменисти върхове се спускат рязко към морето. Между тях искрят
малки лазурни заливи,
край които в гънките на планината са накацали слънчеви селища.
Майори, Минори, Амалфи, Праяно, Позитано и други оформят огърлица от курортни градчета, край които в морето във всички посоки щъкат яхти и кораби. В момента е пикът на курортния сезон и селищата са пълни с хора.
Малките плажове, притиснати от величествените върхове, са с хубав пясък. Във всяко от градчетата, които силно си приличат, сградите са стъпаловидно накацали върху стръмния релеф, а на видно място се извисява църква с висока камбанария.
Преминаваме през тези места не защото държим да ги разглеждаме подробно, а просто защото няма друг път. При това шосето е тясно, с по една лента във всяка посока. И е свръхнатоварено. Следвайки стръмните зигзаги на релефа, се редуват завой след завой.
Автобуси, камиони, леки коли, върволици от мотоциклети и велосипеди – цялото движение в тази зона пъпли с 15-20 км в час. Често колоната спира, защото на някои места пътят се стеснява и трябва да се изчакваме с отсрещното движение.
Така километрите от Салерно до Соренто, които на карта изглеждат петдесетина, фактически се оказват около 70. И ги изпълзяваме за почти 3 часа. Абсолютен антирекорд!
Но така пък поне разглеждаме
Амалфийското крайбрежие
без да слизаме от колата, с изключение на няколко спирания за снимки. Природата е изсипала красотите си тук, а местните хора прагматично са им придали курортен вид, привличащ посетители от цял свят.
Същото многоезично туристическо стълпотворение откриваме и в Соренто, където най-накрая се добираме в късния следобед. Насреща и вдясно се открива великолепна гледка към Неапол и неговия залив, към Помпей и угасналия вулкан Везувий, позлатени в лъчите на залеза.
Соренто е уютно градче, изкатерило се по стръмния бряг на залива на Неапол. Следващите дни обикаляме по тесните улички с обичайните магазини за сувенири, дрехи и предмети на изкуството.
Едва ли не на всяка втора витрина се вихри някаква лимонена вакханалия. Рафтовете са отрупани не само с всевъзможни стоки във вид на киселия цитрус, но и с жълти многоетажни редици от бутилки.
Те са пълни с прословутото италианско лимончело – ликьор от лимони. Най-доброто лимончело в Италия се прави именно от лимони от Амалфийското крайбрежие и Соренто, категорични са местните.
Соренто е известин и като родно място на поета от 16-и век Торквато Тасо, чиито произведения са сред най-популярните в Европа чак до началото на 20-и век.
На фасадата на една къща откриваме и паметна плоча на Enrico Ibsen. Докато се чудим кой е този Енрико, се сещаме, че всъщност става дума за норвежкия драматург Хенрих Ибсен, който е живял няколко години в италианския град.
На следващото утро се спускаме по стръмно стълбище от централния площад и по тясно шосе достигаме до пристанището. Край него има зона за плажуване. Върху цяла система от буни и правоъгълни заливи са подредени места с чадъри и шезлонги. Естествен плаж, при това – каменист и миниатюрен има само в един от краищата на Соренто.
Такава е реалността
в този град на баир. От пристанището потегляме с корабче към остров Капри. Натъпкани сме като в градски автобус в час пик с поне три азиатски групи и туристи от Южна Америка. Целият свят се е устремил към известния остров. Достигаме го след едночасово плаване.
От селището Марина Гранде, където е пристанището, се изкачваме с фуникуляр до града Капри. Тук разбираме защо островът е предпочитано място за почивка от интелектуалци и богаташи от цял свят.
Селището е красиво и потънало в зеленина и спокойствие въпреки туристическото нашествие. Градините му, пълни с екзотични дървета, храсти и цветя на места са буквално надвиснали над морската бездна.
Гледките от високото са вълнуващи. Недалеч от брега в морето се виждат 
три стръмни скали
Това са известните фаральони.
Най-високата от тях стърчи на повече от 110 м над тъмносинята морска шир. Според интернет, брегът се спуска толкова стръмно към бездната, че на няколкостотин метра от каменните колоси дълбочината надхвърля три километра. Из морската синева белеят десетки яхти от всякакъв калибър.
На връщане, докато чакаме кораба за Соренто, се отбиваме на близкия плаж. Толкова е претъпкано, че трябва да седим със свити крака. Плуването става на миниатюрна площ между пристана и паркираните във водите яхти и скутери. Но поне се разхлаждаме в жаркия летен ден. Тръгваме с кораба към Соренто, а Капри остава зад нас като приказен мираж.
