(Откъси от изявлението на министър Теменужка Петкова пред 237-то заседание на 43-то Народно събрание. София, сряда, 28 септември 2016 г.)
Ще си позволя много накратко само няколко основни факта във връзка с АЕЦ „Белене”.
Как стартира? Стартира през 2004 г. на базата на прогноза, която казва, че през 2005 – 2010 – 2015 г. ще има режим на тока. Такова нещо не се случи. Тоест прогноза, която се оказва подвеждаща и неточна. През 2005 г. Министерският съвет взема окончателното решение за изграждането на АЕЦ „Белене“. Веднага след това се стартира обществена поръчка за избор на изпълнител. В тази поръчка се съдържа цялата палитра на нарушения на законодателството.
Поредица от закононарушения
Законът за обществените поръчки както тогава, така и сега предвижда две опции – или се сключва договор за пълния обем на възложените дейности, или процедурата се прекратява. Е, това не се е случило. Постигнато е някакво решение, което е много нестандартно и законодателят дори не е могъл да предвиди, че на някой може да му хрумне подобно нещо. Подписва се това споразумение, което има характер на предварителна договореност, като в него се казва, че страните ще водят преговори, за да подпишат договор. Нещо повече, в това споразумение е казано, че НЕК като възложител си запазва правото, в случай, че нещо не го удовлетвори, да престъпи към преговори с втория в класирането. Сами можем да си направим извода за каква сигурност и за какъв проект става въпрос при положение, че не знаем с кого точно ще преговаряме. Но това не пречи на тогавашните изпълнителни директори на НЕК да се ангажират, че с този предварителен документ те ще възложат и част от дейностите, свързани с едно бъдещо строителство на АЕЦ „Белене“.
През 2007 г. се тегли заем във връзка с проекта, който е в размер на половин милиард. Отново обществена поръчка с десетки нарушения. Но това не е най-страшното. Следва това, че този кредит е поискан за проекта АЕЦ „Белене“, но впоследствие се оказва, че средствата са изразходвани за други цели, нямащи нищо общо с този проект.
Знаете ли колко плаща НЕК като лихви? Сто четиридесет и един милиона лева стоят на сметката на НЕК за този кредит, който е в размер на половин милиард, ужким, за „Белене“. Но през 2007 г. се подписва Рамковият договор за изкупуване на така нареченото старо оборудване. Неговата стойност е 295 млн. евро. Това старо оборудване е продадено за жълти стотинки.
Пладнешки обири
През 2008 г. се случват също няколко важни неща – подписва се Допълнение № 3, с което се дават 200 млн. лв. от парите на българските данъкоплатци, за да се разруши така наречената „стара инфраструктура“. В резултат има сключен договор с „Атомстройекспорт“. Но впоследствие се установява, че това разрушаване на практика не е извършено от „Атомстройекспорт“, а от два холдинга, които съответно са взели 93% от стойността на средствата, които са предоставени.
През 2008 г. се избира стратегически инвеститор за проекта – RV. Този инвеститор определя три основни свои искания: първото е да има незабавно сключване на Договор за инженеринг, доставка и строителство, а второ основно искане е българската страна, тоест НЕК, да каже откъде ще вземе 5 млрд. лв., които са нейният дял в проекта. Третото искане е по никакъв повод да не се стига до поръчване на оборудването с дълъг цикъл на производство, тъй като няма договор. Това е логична реакция на стратегически инвеститор, който има намерение да вложи своите пари. Но ние не мислим така.
Тогава се взема едно решение на Министерския съвет, с което се увеличава капиталът на Българския енергиен холдинг, впоследствие НЕК и тези пари трябва да отидат за съвместно дружество с избрания стратегически инвеститор. Понеже няколко пъти стана дума за подаръци, за празни чекове и за не знам какви други страхове – ето това се казва празен чек – даваш 300 милиона за нещо, което на практика никога не се случва. Тези пари не отиват за създаване на такава компания и такава никога не е създадена.
Междувременно се сключва Допълнение № 5 на 5 ноември 2008 г. С това допълнение се определя стойността на оборудването. Ние си поръчваме оборудване, без да имаме договор. Нещо повече, в това Споразумение от 2006 г., както вече споменах, е предвидено, че този проект може да се реализира и с някой друг, а не с „Атомстройекспорт“, но това не пречи да подпишем Допълнение № 5 през 2008 г., да си поръчаме оборудване, чиято стойност е 673 млн. евро и, разбира се, да платим аванс – 84 млн. евро от тези пари, които са отпуснати от централния бюджет, от парите на българските данъкоплатци.
Арбитражното решение и отговорности
И с това нещата вървят към своя закономерен финал. „Атомстройекспорт“ заведе Арбитражно дело. Осъдителното решение на Международния арбитраж е не защото е спрян проектът – осъдителното решение е за това, че е поръчано оборудване, което не е платено. То е във връзка с Допълнение № 5.
Това е така, защото „Атомстройекспорт“ има седем иска. Те са за 1 млрд. 200 млн. евро! Осъдителното решение е за малко по-малко от 50%. Точно тези искове на „Атомстройекспорт“ за ескалация, за пропуснати ползи, тоест за евентуалното спиране на проекта, са отхвърлени като неоснователни. И арбитражът ясно казва –исковете са неоснователни, защото вие никога не сте имали договор и ще има ли въобще такъв проект…
Така че, уважаеми дами и господа, важно е да помним, че този арбитраж, това осъдително решение е заради Допълнение № 5 и това, което си поръчахме тогава…
Сега по отношение на отговорността, тъй като всичко, което се е случвало, не се е случвало просто ей-така. То се е случвало благодарение на това, че някой е превишил правата си, друг е бездействал и се е стигнало до днешния финал.
Така че аз се надявам тези хора, тези колеги, които са работили не така, както трябва, защото между другото, когато е подписано Допълнение № 5, не е взето решение на Съвета на директорите. Представяте ли си как изпълнителният директор на НЕК на своя глава ангажира държавата със сума в размер на 673 млн. евро? Това е малко над 1 млрд. 200 милиона лв. Възможно ли е това да се случи?… Ако тогава беше дебатирано по този начин, сигурна съм, че днес нямаше да си говорим така.
С отговорност към бъдещето
Сега по отношение на бъдещето ще кажа следното. Бъдеще трябва да има и ние трябва да мислим, защото фактите са ни поставили в тази ситуация. Имаме площадка, имаме разходи, които са извършени, те са в размер на 1 млрд. 400 млн. лв., сега ще си платим и това, което през 2008 г. някои си поръчаха и ние ще имаме и реактори – един реактор, произведен на 100%, другият – на 90%. Но не ни карайте да мислим безотговорно. Ние сме отговорно правителство. Трябва да подходим прагматично, така, че да защитим интересите на страната.
Това, което ние нееднократно сме споменавали, е, че българската държава и правителството нито преди, нито сега разполагат с ресурс в размер на 20 млрд. лв., който да ни позволи държавата сама да изгради този проект. Това е било ясно още от самото начало. Тоест, и тогава ние нямахме тези пари.
По отношение на Законопроекта се казаха много неща – че бил празен чек. Чекът не е празен. Вижте какво пише в текстовете, които ние сме предложили. Там ясно е казано как ще се плащат тези средства. Те ще се плащат, след като бъде съответно взето решение на Министерския съвет. А защо искаме нотификация на Европейската комисия – ами, защото ние просто спазваме правилата. Провели сме необходимите консултации, провели сме необходимите проучвания затова какви са сроковете. Повярвайте, няма човек, който по-силно от нас да искат това плащане да стане час по-скоро, защото лихвите са наистина убийствени.
Защо не е посочена сумата? Сумата ясно е посочена в арбитражното решение. Сумата я има и във финансовата обосновка към Законопроекта. В края на бюджетната година, тъй като това ще бъде възмездна финансова помощ, тази транзакция трябва да стане през Министерството на енергетиката. Ясно е посочено каква е тази сума. Но тъй като от тук нататък ни предстои да уточним какъв е размерът на лихвата, съществува вероятност тази сума да бъде по-малка. Съществува вероятност да се намали и част от размера на главницата. Нека да изчакаме Международният арбитраж. Нашата цел е тази сума да не е по-висока от това, което сме предвидили…
Още веднъж, уважаеми народни представители, ви благодаря за дебата. Благодаря и на колегите от БСП, които не подкрепиха Законопроекта, но благодарение на това станаха ясни и много други неща…
