В една популярна логическа задача се казва следното: Ако човек хвърли девет пъти една монета и деветте се падне „ези” каква е вероятността и на десетия път отново да се падне „ези”. : Отговорът на пръв поглед изглежда сложен, но е логичен. 50% – или ще се падне или не.
В политиката горе-долу нещата стоят по същия начин. Ще има ли предсрочни парламентарни избори или не? Или ще има, или не. Но тук въпросът вече е друг – може ли държавата да си позволи поредната политическа криза, поредното служебно правителство? Не излиза ли президентската кампания извън контрол и до какво ще доведе това? При такъв евентуален сценарий със сигурност може да очакваме едно – ясни, дори агресивно изразявани позиции на парламентарните партии. Вероятно лявото ще стане още по-ляво, дясното, по-дясно. Което от една страна е добре – след години на размити политически послания, електоратът ще получи своята визия за българския политик. За своята партия. За своя лидер. От друга страна – ясното послание ще се случи за сметка на политическата стабилност. А електорататът, сигурен съм в това, не би понесъл поредното сътресение по високите политически етажи на властта. Защото се умори. От черен ПР, компромати, обвинения, жажда за власт, от очакване на промяната. Защото четвърт век, той обикновеният избирател, чака онова чудо да се случи – „не за мен, но поне децата да са добре”. Не е нужно да сме експерти, за да е ясно, че такива чудеса с нови правителства през 6 месеца не могат да се случат. И в най-развитите и стабилни държави. Имаме си пресни спомени. Но направихме ли си нужните изводи, взехме ли поука? Май не. Явно българският политически елит има от какво да се учи. Не как да дърпа чергата към себе си, а как да работи къртовски, да кове закони, да прави животът ни по-уютен. В това е смисълът. Това е изначалната идея. А когато малкото камъче тръгне да обръща колата, точно българските политици са тези, които трябва да спрат катастрофата. За да се разминем с минимални поражения. И ако за това се налагат известен брой компромиси – така да бъде. Нека дясното си е дясно, лявото – ляво. Но когато има добри, смислени идеи, нека те не бъдат леви и десни. Нека са за хората. Защото хората са тези, които търпят всяка политическа недомислица. Но хората са тези, които могат и да дръпнат чергата из под краката на властта.
