Фотоизложба в столицата – в галерия 2.0 (срещу „малките 5 кьошета“) остави ярък знак за концептуалното фотоизкуство. Ивайло Стоянов, възпитаник на немската фотографска школа, е събрал 22 млади автори под мотото „Фотография и музика“. Идеята идва от заглавие в списание: „Чуй за да видиш, виж за да чуеш. Виж и чуй.“ Експозицията е пресечна точка на последоветелни усилия, осъществявани от Ивайло и в школата му за съвременна фотография „Фотоконцепт“, и в работата му като преподавател в НБУ. За него идеята е водеща, преди да бъде облечена в конкретни изображения. А музиката е вдъхновение – фон, който провокира зрителите да вникнат в смисъла на фотографската форма.
Експозицията разчита не на миналото и бъдещето, а на случващото се тук и сега. Един от проектите – на Венелина Катанска, използва цифрови грешки, за да организира композиции. Йохана Траянова, пък създава модерен вариант на импресионизма във фотоизображението. Елена Маркова вижда музиката в цвят и форма, знае мястото на всяка дата в пространството, всяка буква и име имат цвят. Николина Танева строи обекти от книги – паметника „Шипка“, „Айфеловата кула“ и др. Извън стандартното експониране е идеята на Бисера Виденова – „Стъпки“ е видян като видео. Поредица от снимки са „паметта на краката“: „Те ме водят в моите стъпки, без да грешат. Затвори очи и усети повърхността с ходилата си. Зрящите може и да виждат светлината отвъд хоризонта или простора пред тях, но пропускат изживяното по пътя. Оптимизмът във видяна перспектива дава усещане за посока, но не и самата посока. Изранените или притиснати в обувки стъпала плащат реалната стойност на извървяното. Краката ти помнят. Довери им се.“
За Ивайло Стоянов не е нужно да носиш амбиция да правиш гениални неща на празно място. Трябва да надграждаме. С малки стъпки да видим по нов начин света. Свободата е провокация. Тя дава поле за мисъл и трябва кураж да надскочиш стандартните клишета. Добрите кадри не са пряка функция на техниката, а неочакван подход и личен почерк. Трябва да се владеят изразните средства: бленда, скорост, светлина, софтуер, но другото е дух и личност. Чувството придава ново значение на детайлите и превръща реалното в сюрреалистичен отпечатък…
