заедно с канадския премиер Джъстин Трудо (в средата)
Канадският премиер Джъстин Трюдо долетя от Отава специално за церемонията. Освен него подписите си под документа в Брюксел положиха председателят на Европейския съвет Доналд Туск, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и словашкият премиер Роберт Фицо, чиято държава държи ротационното председателство на Съвета на ЕС. Подписите им бяха последвани от бурни овации
„Нещата бяха трудни, но в крайна сметка успяхме”, каза Трюдо след церемонията.
„Това е важен ден за ЕС и Канада, тъй като поставяме международни стандарти, които ще трябва да бъдат следвани и от другите”, заяви от своя страна Жан-Клод Юнкер.
Документът е ключов за България, защото от това, дали той ще влезе в сила зависи отпадането на канадските визи за българи. Това бе едно от условията на София, за да одобри документа. Със споразумението България и Румъния получават писмени гаранции, че за техни граждани канадските визи ще отпаднат до края на 2017 г.
„Приветствам решението на Канада да отмени визите за всички български и румънски граждани в края на 2017 г.”, заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск след подписването на търговското споразумение. След подписването на търговското споразумение то трябва да бъде ратифицирано от националните парламенти и от Европейския парламент, за да влезе в сила.
Не липсваха и протести срещу СЕТА. Полицията за борба с безредиците в Брюксел не можа да спре активисти, които хвърлиха червена боя по сградата на ЕС в града. Те бяха съпровождани от протестиращи срещу пакта. В крайна сметка белгийската полиция задържа 16 от протестиращите.
Отложеното подписване
Подписването на документа стана възможно след 7-годишни преговори и след като в последния момент договорът преодоля съпротивата на Белгия. Една от провинциите в страната – Валония, поиска допълнителни гаранции за европейските производители и потребители.
Преди две седмици канадският министър за международната търговия Кристия Фрийланд напусна демонстративно преговорите по споразумението, изтъквайки, че те са се провалили и тя не е успяла да убеди министър-председателя на Валония Пол Мане да одобри подписването на СЕТА. Европейският съвет не успя да одобри СЕТА заради ветото на Валония по-миналия вторник. Европейската комисия пък определи краен срок Валония да одобри споразумението до миналия петък, когато европейските лидери се очакваше да се съберат в Брюксел за среща на върха с Канада, за чието начало беше определен четвъртък.
В крайна сметка канадският премиер отмени визитата в Брюксел, като до следобеда в четвъртък не беше ясно дали такова споразумение изобщо ще бъде подписано. В крайна сметка Валония се съгласи, но церемонията все пак беше отложена.
Какво знаем за споразумението
СЕТА премахва 98% от данъците между ЕС и Канада, свързвайки единния пазар на съюза с десетата по големина световна икономика. Ще бъдат отменени мита за около 0.5 млрд. евро годишно, а търговският обмен се очаква да се увеличи с над 12 млрд. евро на година.
На 18 октомври 2013 г. беше подписано принципно споразумение от министър-председателя Стивън Харпър и председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Преговорите са приключили на 1 август 2014 г. Търговското споразумение беше представено официално на 25 септември 2014 г. от министър-председателя на Канада Стивън Харпър и на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу по време на срещата на високо равнище между ЕС и Канада, състояла се в Роял Йорк хотел, разположен в центъра на Торонто. Кръглата маса за бизнеса между Канада и Европа действаше като паралелен бизнес процес от започването до приключването на преговорите за CETA.
Преговорите завършиха през август 2014 г. След изтичане на информация по германската обществена телевизия на 14 август 2014 г. консолидираният текст на споразумението от 1634 страници бе публикуван в официалния сайт на ЕС на 26 септември 2014 г.
СЕТА ще обхване в своите граници невероятните 550 млн. души. Основен инициатор на споразумението е Германия. Ангела Меркел говори за него повече от 10 години. В Отава също не спират да настояват СЕТА да стане факт. Постепенно идеята напусна рамките на Федералната република и се разпространи на Стария континент.
СЕТА стана особено популярно в годините на глобалната икономическа и финансова криза от 2007 г. и 2008 г. Целта му тогава беше генериране на растеж и създаване на работни места за гражданите на двата бряга на океана.
Критиките
Противниците на СЕТА се опасяват, че то ще подкопае евростандартите и еврорегулациите относно опазване на околната среда, здравеопазването, сигурността и правата на работниците, като ще бъде от полза най-вече на мултинационалните компании. Според критиците споразумението ще отслаби ЕС по отношение защитата на правата на потребителите, включително тези, които се отнасят до безопасността на храните, както и това, че тези тарифи вече са незначителни. СЕТА също така е критикувана като благоприятна само за едрия бизнес и транснационалните корпорации, докато ще има огромни рискове от нетни загуби, безработица, тежки щети върху околната среда и неблагоприятно въздействие върху отделните граждани. Споразумението предвижда и разширяване на правомощията на инвеститорите при уреждане на спорове със страни-членки, където корпорации могат да съдят държавата. Създават се особени съдебни процедури, при които големи корпорации могат да блокират законодателството на отделните държави, ако това е в тяхна вреда. Това всъщност винаги е бил един от най-чувствителните проблеми около СЕТА – въпросът за защитата на инвестициите. Причината за това е възможността, давана на многонационалните компании, които инвестират в чужда страна, да внасят иск срещу държава, водеща политика, която противоречи на техните интереси. Договорът предвижда конкретно създаването на постоянен съд, съставен от 15 професионални съдии, назначени от ЕС и Канада, чиито всички заседания би трябвало да бъдат публични. Неправителствените организации обаче са на мнение, че тази отстъпка не стига достатъчно далече и изразяват опасения, че тези „псевдосъдии” могат да бъдат адвокати на дела, свързани с частни компании.
Съществуват сериозни опасения, че европейските стоки ще бъдат изместени от по-евтините и с по-ниско качество американски продукти. Опасността от ГМО в някои храни, позволени зад Океана, нормално плаши особено много жителите на Стария континент.
Поддръжници
Поддръжниците на споразумението сякаш изглеждат по-малко или може би просто не демонстрират шумно мнението си по улиците, пише „Факти.бг”. Те твърдят, че намаляването на тарифите и хармонизацията на разпоредбите ще осигурят крайно необходимите стимули за бизнеса в период на глобална финансова несигурност. Убедени са, че тя силно ще стимулира икономическия растеж и заетостта в трудните времена. „От европейска гледна точка СЕТА е абсолютно полезно за стимулиране на икономиката. Добро е за Европа. Трябва да побързаме”, призова германският канцлер Ангела Меркел.
Другият сигурен плюс е насочен към енергийната диверсификация на Стария континент. Брюксел настоява като част от СЕТА и ТТИП Вашингтон и Отава да се ангажират с износ на петрол и природен газ за Европа. Напрежението между Москва и Запада кара ЕС да поднови усилията си да сложи край на десетилетията зависимост от руско синьо гориво.
Отмяната на 40-годишната американска забрана за износ на петрол и постигането на споразумение за експорт на нефт в Европа може да окаже натиск върху Кремъл чрез спад на цената. Ползите от подобно споразумение ще са големи за ЕС, където природният газ струва около три пъти повече, отколкото в Канада и САЩ, смятат от медията.
По материали от интернет
