Председателят на новата европейска комисия Жан-Клод Юнкер обяви в сряда постовете на бъдещите комисари. Списъкът с имената им беше оповестен по-рано през седмицата, като само един от постовете беше ясен от 30 август – този на външния министър Федерика Могерини. Новата комисия ще фокусира дейността си върху икономическото развитие, енергийните реформи, търговията и конкурентността.
Българката Кристалина Георгиева ще бъде заместник-председател и еврокомисар по бюджет и човешки ресурси в бъдещата Европейска комисия, съобщиха от пресслужбата на Комисията. На новия си пост българският представител в ЕК ще работи тясно с останалите заместници на председателя и ще напътства работата на еврокомисарите. Тя ще следи генералните дирекции по бюджет, човешки ресурси, по преводи, Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).
Георгиева показа безпогрешна служба в досегашната комисия и изгради впечатляваща мрежа от международни контакти, отбеляза Юнкер.
Служебният министър-председател проф. Георги Близнашки определи ресора на госпожа Георгиева като „огромна отговорност”. Той нарече избора й на поста голямо признание за страната ни. Президентът Росен Плевнелиев пък подчерта, че за първи път страната ни получава толкова висока позиция в ЕК.
Първи зам.-председател на ЕК ще бъде холандецът Франс Тимерманс, който ще бъде комисар за междуинституционалните отношения, върховенството на закона и хартата за основните човешки права. Останалите заместници на председателя Жан-Клод Юнкер са Аленка Братушек (Словения), която ще бъде и еврокомисар по енергетиката; Юрки Катайнен (Финландия), еврокомисар по заетостта, растежа, инвестициите и конкуренцията; Валдис Домбровскис (Латвия), еврокомисар за еврото и социалния диалог; Андрус Ансип (Естония), еврокомисар по цифровия единен пазар и Федерика Могерини (Италия) – върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността.
Франция и Великобритания получават големите икономически постове в Еврокомисията, отбелязва АФП.
Френският социалист Пиер Московиси ще бъде европейски комисар по икономическите и валутните въпроси. Той обаче ще бъде наставляван от бившия финландски премиер Юрки Катаинен и от бившия му латвийски колега Валдис Домбровскис. От своя страна британецът Джонатън Хил ще отговаря за финансовата стабилност и услуги и капиталовите пазари. Германецът Гюнтер Йотингер се прехвърля от енергетиката към ресора дигитална икономика.
Предишният му пост отива при испанеца Мигел Ариас Канета, който ще отговаря също и за климатичните промени и за увеличаване на дела на възобновяемите енергии. Проектът „енергиен съюз” който е към този ресор, ще бъде координиран от заместник-председателя Аленка Братушек.
Шведката Сесилия Малмстрьом ще се заеме със задачата да преговаря по бъдещото търговско споразумение между ЕС и САЩ.
Чехкинята Вера Юрова е назначена на поста европейски комисар по правосъдието, правата на потребителите и половото равенство. Европейски комисар по разширяването ще е австриецът Йоханес Хан.
Полякинята Елжбета Бенковска получава новосъздаденото портфолио по вътрешни пазари, индустрия, стартиращ бизнес и малък и среден бизнес. От поста се очаква да даде тласък на реалната икономика.
Новата комисия ще встъпи в длъжност на първи ноември, ако бъде одобрена от Европейския парламент.
Доналд Туск
Новият председател на Европейския съвет или президентът на ЕС Доналд Туск принадлежи на общността на кашубите – западнославянска етническа и езикова група, населяваща областта Померания. Историк по образование, той е политик с огромна биография. Участвал е във всички досегашни парламенти в страната си, без първия, след края на комунизма. Той е и първият източноевропейски политик до 2011 година, избиран в два последователни мандата.
Досегашният полски премиер, който подаде оставка в сряда, е подкрепян от германския канцлер Ангела Меркел и от британския премиер Дейвид Камерън. “Той е страстен, убеден и убедителен европеец”, коментира по повод избирането му на 30 август госпожа Меркел. И има защо. Туск е диалогичен и глобално мислещ политик. Под неговото управление страната постигна ролята си на важен европейски фактор и разви добри отношения със Запада, особено с Германия. Това го отличава от най-яростния му противник Ярослав Качински, който с поведението си хвърляше в недоумение приятели и съперници.
Нарасналата политическа роля на Полша се изразява и в активната участие на страната в дипломацията по решаването на конфликта в Украйна. На новия си пост Туск ще има много по-големи възможности за политическо влияние, отколкото би имал във водеща позиция на национално равнище. Освен това новият председател идва от източноевропейска държава. Той владее руски и вероятно разбира постсъветския манталитет по-добре от новия първи дипломат на Европа – италианката Могерини.
Яростен противник на Москва, Варшава демонстрира през последните години пълна подкрепа за американската външна политика. Полската столица дори беше въвлечена в скандал, след като се оказа, че на територията на страната е имало тайни американски затвори за членове на Ал Кайда. Възможно е безпристрастното приемане на американската политика да се окаже общоевропейски проблем с поляк на толкова висок пост.
Какво печели Полша? Несъмнено огромен престиж, който отговаря на претенциите на тази най-голяма източноевропейска страна. Това е единствената държава, която изобщо не беше засегната от финансовата криза през 2008-2011 година. С инерцията на развиваща се и догонваща западните съседи икономика, страната увеличи сериозно влиянието си и на международната политическа сцена. Но не губи ли самият Туск? Той напуска изпълнителната власт в страната си, за да заеме един по-скоро представителен пост. Според анализатори основна причина за решението му е спадът на популярността на партията му „Гражданска платформа”, която вероятно ще загуби следващите избори. Вместо това вероятно вотът през есента на 2015 година вероятно ще бъде спечелен от основния опонент „Право и справедливост” на Ярослав Качински. Така че отиването на Туск в Брюксел може да се разглежда като бягство, но и като преход – към по-голяма отговорност на по-висока позиция.Федерика Могерини
Нейната младост е основният и недостатък, но и главното й предимство. 41-годишната Федерика Могерини е новият първи дипломат на Европа.
Според „Шпигел”, тя е най-младият външен министър в историята на Италия с изключение на Галеацо Чано, зет на Бенито Мусолини. Това, че няма продължителен опит, не я притеснява изобщо. Могерини твърди: „не може, от една страна, да настоявате за смяна на поколенията, а от друга, да очаквате от по-младите политици да имат 40-годишен стаж зад гърба си.“ Липсата на дългогодишен опит се компенсира от демонстрираните от нея като външен министър на Италия работоспособност и способност за концентрация върху проблемите. Младостта й се отразява и на стила и на политик. По работа тя пътува винаги в икономичната класа, заедно с повечето пътници. Като тях получава сандвич със сирене и го яде, докато подготвя документите си, сочи „Шпигел”.
Заради добрите си връзки с американски политици италиански медии я обвиняват в „обамаизъм” и я наричат слаб дипломат. Същевременно тя си спечели и критики, че симпатизира на руския президент Владимир Путин, а според „Файненшъл таймс” дори оглавява страните, обявили се против допълнителни санкции срещу Русия.
Безспорно избирането на Могерини за първи дипломат на Европа е голяма чест за Италия. С нея Рим се завръща в голямата политика след години на отсъствие по времето на Берлускони. Това, че Могерини работи добре, както с американците, така и с руснаците е голям плюс за външните отношения на ЕС. Може обаче младостта и да и да се окаже недостатък при преговори с далеч по-опитни политици като руския първи дипломат Сергей Лавров например.
