В новата си книга „Милост за приятелите“ (ИК „Жанет – 45“) Силвия Томова приземява проблемите на прехода тук и сега, което малко съвременни романи правят. Авторката не търси клишета „комунисти-демократи“, пръста на ДС и конспиративни обяснения, а открива негативите дълбоко – в манталитета. Търси ги в условията и техния натиск върху личността, в начините ни за избор, който с етикета „национален“ почти винаги се свежда до „спасявай се поединично“. По структура романът е хибрид между елементи на елитарност, но пронизани от нишките на трилъра.
Сюжетът – наглед прост: проследява събития и взаимоотношения в момчешка банда от забутано градче до морето в моментите на юношество и студентски години, а в зряла възраст – съвместното им пътешествие през пустинята. Причинно-следствената схема снове във вътъка между двете времена – сегашно и минало. С контрастни несъответствия и нерешени конфликти сблъсъкът им ражда напрежение, съспенс – гориво, необходимо да задейства двигателя на трилърната интрига. Върху сюжета авторката надгражда големите метафори и митове: Мойсей, преходът на юдеите през пустинята, за да вдигне „туристическата“ събитийност в знаци на универсално човешкото, допиращи човешки архетипове. Това осигурява темпо, възможност да се разгърнат характерите на прехода. Типизацията не е единствен инструмент. Томова индивидуализира персонажите дотолкова, че да ги отведе до екзистенциалното – губиш усет за подобното и оставаш насаме с основанието ни да съществуваме такива, каквито сме. Книгата е лишена от дидактизъм, води след себе си етични и философски провокации.
Момчетата от прехода тормозят едно от тях (Анатоли), подиграват му се, не му дават да играе футбол с тях, защото е смотльо без майка. Но той единствен става богат архитект и им предлага да направят прехода на Мойсей в пустинята, метафора за политическия лабиринт на 90-те години. Израстването е регистър от възможности. Единият става мутра, друг музикант и софтуерист, трети се парализира и т. н. Повествованието е в Аз форма (Стефан), който търси ново начало, за да рестартира любовните си отношения с Грета, да изскочи от състоянието си на пасивен идеалист. В невъзможност е да взема решения и да промени живота си – в пустинята търси катарзис. Оцелява, но намира ли допир към нея? Пътят му към Грета е без отговор. В пустинята „замъгляването“ на смисъла усилва съспенса – не става ясно дали архитектът (Анатоли) прави пътешествието от добронамереност или ще се окаже убиецът-психопат – на границата да не е съвсем нормален. Но присъства и параноята на групата неуспели – те подозират налудничавост у всеки.
В характерите има развой и парадокс – разказвачът (Стефан) уж обича приятелите си – но единственото, което прави, е да оцелее и зарязва останалите. Компанията – близки и се обичат, а пък всичко се свежда до физическо оцеляване. Гъвкав сюжет с психология, конфликти, които политическото разлага в нюанси – майката на Стефан – седесарка, догматичен, плакатен образ – почти щампа. Щрихира „загубеното поколение“, липсва му развой. Динамизиращ фактор изглежда спорът между двама приятели – левият (Димо Къдравия) със социалдемократични възгледи, живее в Испания. Уж е за солидарност, но зарязва приятелите си по идеологически причини, убеден, че в тоя свят нищо не могат сами – каквото и да направят, банките ще им го вземат. За него в либералния модел на света не може да има солидарност и обща цел. Преходът е джунгла – децата, израсли като идеалисти и романтици, катастрофират, без да се справят в живота.
Мотивът за протеста е преоблечен в метафора – музиката. Развръзката на романа е също с отворен чеховски финал, който можеш да допишеш. Но в тази книга ще намерите компас и към светлината.
