Не можеш дълго, е – до гроб тогава, но незабрава, но незабрава. Това стихотворение на Калин Донков композиторът Тончо Русев превърна в една от вечните песни на България. Ако перифразираме леко Калин, сякаш ще си дойдем на темата за вечните проблеми в съдебната система и за една неподвластна на каквото и да е Самозабрава. Която тези дни, в изборната шумотевица, минава някак незабелязано с поредния случай на прокурорска разпасаност, граничеща с пълно беззаконие. Предаваме случая с професионалния безпристрастен език на прокуратурата, защото той не подлежи на преразказване.
Главният прокурор Сотир Цацаров внесе предложение до Прокурорската колегия на ВСС за образуване на дисциплинарно производство срещу Райна Бачева – прокурор в Районна прокуратура гр. Благоевград за допуснати нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, накърняващи сериозно престижа на Съдебната власт.
Предложението се основава на резултати от извършена проверка от прокурори от отдел „Инспекторат“ във ВКП, образувана по сигнал на директора на ОД на МВР – Благоевград за
недопустимо поведение
на прокурор Бачева. В хода на проверката е установено следното:
На 18.10.2016 г. около полунощ двама полицейски служители в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Благоевград спрели за извършване на проверка лек автомобил, движещ се с включени халогенни светлини, което е нарушение по ЗДвП. Автомобилът е бил управляван от сина на прокурор Райна Бачева. Полицейските служители извършили проверката и съставили фиш за установеното нарушение.
Същият ден сутринта на мобилния телефон на единия от полицейските служители позвънила прокурор Райна Бачева, която му разпоредила до края на работния ден да се яви в кабинета й в Районна прокуратура – Благоевград. В 16.30 часа прокурор Бачева отново и настоятелно разпоредила на полицейския служител да се яви в кабинета й.
Около 17 часа на 18.10.2016 г. полицейският служител отишъл в кабинета на прокурор Бачева в РП – Благоевград. При тази среща Райна Бачева показала на полицая снимка на фиша, съставен на сина й, обяснила му, че
санкционираният шофьор е нейният син
и му заявила, че констатираното нарушение е незначително, а синът й въобще не е следвало да бъде санкциониран. Полицейският служител обяснил на прокурор Бачева, че съставяй ки фиша за допуснато нарушение по ЗДвП, са изпълнили служебните си задължения, а прокурор Бачева настоявала, че синът й бил санкциониран неправилно. Бачева разяснила на полицейския служител, че проблемът не е в размера на санкцията, а че синът й е бил спрян за проверка. Три пъти повторила на полицая регистрационния номер на автомобила, управляван от сина й и му разпоредила повече този автомобил да не се спира.
Изисквайки привилегировано отношение към себе си и към сина си, прокурор Бачева е нарушила стандартите за етично поведение, които забраняват на магистратите да се възползват от служебното си положение с цел извличане на лична облага и въвеждат задължение магистратите да се въздържат от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. Тези действия представляват
дисциплинарно нарушение
по смисъла на чл. 307, ал.3, т.3 от Закона за съдебната власт, поради което главният прокурор сезира Прокурорската колегия на ВСС за образуване на дисциплинарно производство срещу прокурор Райна Бачева от Районна прокуратура – Благоевград.
Главният прокурор ще поиска налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно освобождаване от длъжност на прокурор Бачева.
Приземяване на недосегаемите
Покрай президентските избори пак заеча с пълна сила темата за съдебната реформа. Избраният за държавен глава дори заяви, че една от първите му работи, когато заеме поста, е да хукне към Румъния, та да се научи там как действат магистратите и борят корупцията и престъпността.
Едва ли е нужно да се прекосява Дунава, за да се види, че у нас нещата могат да се решат радикално просто. Като ще се свиква Велико народно събрание и ще се ремонтира отрочето на доминиращата през 1991 г. в парламента партия, нека юристите и другите специалисти се вгледат в реалностите и видят, че напълно независимата съдебна власт не само че не работи, но и е непрекъснат генератор на скандали, граничещи с престъпления. И това се получава, защото нейната независимост се равнява на безконтролност. Въпреки че магистратите получават парите си от бюджета, значи – от данъците на всички нас. Но над тях – Висш съдебен съвет, което простичко казано означава, според думите на Големанов – небе! На принципа за гарваните и окото. Голямата дунанма с промените във ВСС не доведоха до нищо повече от това едните да не надничат в канчето на другите. Решенията не са сложни.
Прокуратурата и следствието
преминават в изпълнителната власт, в Министерството на правосъдието. Те са адвокати на държавния интерес в съдебния процес и няма никакъв проблем да изпълняват функциите си именно като държавни служители. Както дознателите, които разследват близо 90 процента от престъпленията, са държавни служители в МВР. Главният прокурор се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет с четиригодишен мандат. Напълно достатъчен, за да реализира намеренията и възможностите си за решаване на обвинителните актове и делата, актуални през това време. В чисто административен план главният прокурор е и заместник-министър на правосъдието и както досега на него йерархично са подчинени структурите по вертикала, които той контролира и носи отговорност за тях. Санкциите за нарушения са по Закона за държавния служител. Парламентарният контрол спрямо прокуратурата и следствието се осъществява чрез правосъдния министър. Сега дадената възможност за такъв контрол веднага беше оспорена от главния прокурор, който отказва да бъде питан по конкретни дела. А какво да го питат тогава депутатите – какво е мнението му за глобалното затопляне?
Съдиите
За да правораздава по закон, съдията трябва да е независим. Не приемам определението и „по съвест“. Съдията не е нравствен стожер или социален работник. Независим не означава безконотролен в парламентарна република. Всеки министър може всякога да бъде призован в парламента и питан по всякакви конкретни неща, до най-малките подробности. Защо съдията да не подлежи на същия парламентарен контрол? За да не му се оказва натиск? Натиск ли е обективно питане на народен представител?
За да се създаде тази възможност, съдиите – от председателите и членовете на върховните съдилища до районните, се гласуват и избират от парламента по предложение на правната комисия, основаващи се на предложения от председателя на съответния съд. Не са толкова много кадровите промени в съдилищата, че народните избраници да се изгърбят именно от такава дейност. При нарушения наказания се налагат по редуциран спрямо сегашния закон за съдебната власт от председателя на съответния съд, а за самите председатели – от вишестоящата инстанция. Казуси с председателите на ВКС и ВАС се решават от парламента. Парламентарният контрол се осъществява чрез председателите на съответните съдилища.
Я да видим сега, ако тръгнат промени в Конституцията, дали някой от гръмкоговорящите ще посегне да направи тези не особено сложни неща. Които със сигурност, ако не парират, поне ще намалят до минимум всякакви истории с „каки“, „Ченалова“, „Янева“. А гнездото на раздора, наречено ВСС, ставайки излишно, просто преминава в историята като неуспешен експеримент.
