Всеукраинският център на българската култура в Одеса е открит от бесарабски българи, които живеят в черноморския град, където нашата диаспора е най-голямата в Украйна. Постепенно центърът става място за срещи, празници, благотворителни акции, изложби и конкурси с участие на български творци и литератори, или изобщо – на онези, които поддаржат и развиват българската култура. Българската общност тук е не само най-голямата, а се счита и за най-интегрираната в обществото и културния живот на града.
„Много от българите от селата тук стават милиционери, за да получат безплатни квартири“, разказва директорът на просветителския център Димитър Терзиев, „но немалко актьори в Одеския театър са българи“. От българската диаспора са излязли трима премиери на България, 12 генерали, писатели, лекари, музиканти.
Българските предприемачи са изкарвали добри пари,
Васил Априлов купил няколко хектара земя, за да произвежда калвадос
(ябълкова ракия) и я продавал успешно, при това зад граница. Иван Богоров, един от спомоществувателите и радетел за българското национално освобождение, спечелил 2,5 милиона рубли от производството на строителни материали. Състоятелните българи имали запазени ложи в Одеската опера, но след отмяната на безмитния внос през Одеското пристанище (1859 год.), много българи тръгнали към Европа и САЩ.
Преди 17 години всички българи се обединяват в Асоцияцията на българите в Украйна, като неин ръководител става депутатът Антон Кисе. Днес българите в Одеса са близо 50 хил. души, а в областта – над 250 хил.
„Във всяко одеско учулище има 30-50 български деца, но те са разпръснати по класовете. Да се създават отделни български класове, е скъпо и ненужно. Достатъчно е да се създаде украински-българско училище със разширено изучаване на български език, история и литература“, споделя Димитър Терзиев.
В Одеса има вестници, които излизат на български като „Роден край“ и „Българско обозрение“, в Одеската областна телевизия има предавания, които се водят на нашия език. „Но ни се иска по няколко часа на ден – отбелязва директорът на центъра – да има
транслация на предавания от България, това е много важноза нашите българи от Одеса и по селата.
В Новоросийския университет тук (сега ОНУ И. И. Мечников) се е учил и Алеко Константинов, както и Георги Згурев, министър на правосъдието, Димитър Тончев, министър в пет правителства, главнокомандващият на българската армия и министър на отбраната Сава Муткуров и много други. Днес в университета действа катедра по българска филология.
Немалко известни българи живеят в съвременна Одеса: известният артист Юрий Стоянов, генералният директор на ОАО „Одессакабель“ Дмитрий Йоргачев, главнният редактор на в. „Българско обозрение“ Мария Попова, в научния свят е добре познат водещият историк Владимир Станко (вече покойник).
Във времената на покръстването на Русия именно българските свещенници са тълкували Библията на руснаците, която дотогава тук е била още непреведена от гръцки език. А в Одеса първите българи се появяват още от основаването му от френския граф Ришельо, беглец от Френската революция. Руската власт поощрявала пребиваването на тези трудолюбиви хора, предоставяла им оземляване и субсидии, а след реформата през 1861 година българите били освободени от военна служба и данъци. Към българите в Одеса винаги е имало добро отношение и като обикновени хора, и като представители на имперската администрация, едноверци, православни, братя славяни. След това много българи от Бесарабия, Таврия и Крим се заселили в Одеса а оттук – в цялата Руска империя, където, за съжаление, бавно се претопили в местното население.
Защо уважават оттдавна българите тук, обаче? Първите заселници в Одеса получавали по 200 рубли, за да подпомогнат живота си тук, което тогава е било немалка сума. Заселниците от другите народи взимали парите, а после се връщали в родината си, за да се върнат отново в Одеса под чужди имена и да получат нови пари. Именно затова граф Ришельо отменя тази помощ.
Българите обаче не участвали в тази „схема“
И как иначе, да се върнат при турците? Но и след Освобождението те останали тук, плодородна земя в Украйна – много. Други участвали активно в строителството на града и пристанището, производството и търговията.
За 160-ата годишнина от рождението на Христо Ботев през 2008 г. в Одеса местните българи откриват паметник на Христо Ботев. При това, цели три години, преди местните одесчани да открият паметник на световноизвестния одески писател Исак Бабел. Факт, който сам по себе си е достатъчно показателен за отношението на българите към своята история и култура.
Ботев е учил в Одеската гимназия (1863-1865), а впоследствие е преподавал в с. Задунаевка, Арцизски район на Одеска област, където сега е открит музей на неговото име, един от четирите филиала на Литературния одески музей, изобщо, който съхранява информация за над 300 писатели, свързали живота си с черноморския град. Скулптор на паметника е Таисия Судбина, архитект – Владимир Глазирин.
Но да се върнем в наши дни. В навечерието на местната Коледа, 7 януари, в Градската градина на Одеса, българите от този регион организираха благотворителен базар-концерт в помощ на своя съотечественик Александър Костурков, болен от остра левкемия. За да се излекува напълно от страшната болест, му е необходима двуетапна програма на лечение в чужбина, която струва 130 хил. долара. Лекарите са много внимателни в своите прогнози, на територията на Украйна този вид левкемия не се лекува. На зова за помощ откликват белоруски специалисти, които са готови да приемат Александър. Приятели, съселяни, депутати и съветници от български произход организираха в Градката градина на Одеса благотворителен базар „Твори добро със собствените си ръце“. Продаваха се домашни баници, гевреци, пирожки и червено вино, ръчни плетива, везани играчки и други предмети от бита на бесарабските българи. На сцената своят талант показаха множество самодейни фолклорни колективи.
Финансова поддръжка оказват и други страни. Средства за лечението на Александър се превеждат не само от Украйна, а и от Германия и Израел. Но най-солидна си остава помощта от Бесарабския край.
