Британските депутати в Камарата на общините гласуваха с голямо мнозинство да се даде „зелена светлина“ на правителството да започне процедурата по напускане на ЕС, предаде БНР. След третото и заключително четене на проектозакона в Камарата на общините 494 депутати гласуваха „за“ и 122 „против“.
Сега законопроектът отива в камарата на лордовете, която има пълномощия само да отложи разглеждането на законопроекта, но не и да го провали. Очаква се лордовете да започнат обсъждането му около 20 февруари.
По време на обсъжданията не се стигна до внасяне на поправки в текста, едната от които бе предложението на лейбъристката депутатка Хариет Харман за защита на правата на гражданите на ЕС на Острова.
Поправката бе подкрепена от 290 депутати, но 332 гласуваха против нея.
Документът бе одобрен след тридневни дебати, в които депутати, привърженици на оставането в ЕС, безуспешно се опитаха да внесат в него поправки, даващи на парламента по-голяма роля в процеса на „развода“ с Евросъюза.
Законопроектът е кратък и се състои само от 133 думи. Отклонявайки повечето от направените поправки, правителството избегна необходимостта да получи одобрение на регионалните парламенти на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, или да се отчита пред депутатите за хода на преговорния процес.
Отхвърлена бе и поправката на Либералнодемократическата партия за необходимостта от повторен референдум за Брекзит, както и поправката на Лейбъристката партия, предлагаща да бъдат пресечени плановете на правителството на Мей да задейства офшорен режим след излизането от ЕС. Въвеждайки такъв режим, правителството се надява да повиши привлекателността на страната за международния бизнес.
Депутатите гласуваха и против поправката, предложена от лейбъристите, която предвиждаше гражданите на страните от ЕС автоматично да получат право да останат във Великобритания, след като тя излезе от съюза. Отхвърлянето на тази поправка обаче не означава, че гражданите на ЕС ще трябва да напуснат Обединеното кралство след Брекзита. Те просто приеха логиката на премиерката Мей, че страната не трябва да поема никакви задължения преди началото на преговорите с Брюксел, така че този въпрос ще бъде уреден в хода на пазарлъците по условията за Брекзита.
Правителството иска цялата парламентарна процедура да приключи в началото на март, за да може премиерката Тереза Мей да изпълни намерението си и да задвижи процедурата по член 50 на Лисабонския договор за ЕС до 31 март. Правителството обаче обеща, че след като преговорите с Брюксел бъдат завършени, парламентът ще гласува по подготвения текст на споразумението за „развода” с ЕС.
Депутатите обаче така и няма да могат да внесат някакви изменения в него, защото ще имат само две възможности – да го приемат в представения вид или да го отхвърлят.
Лейбъристката партия продължава да бъде раздирана от разногласия по повод на искането на лидера Джеръми Корбин да не бъде блокиран Брекзит. Още един член на кабинета в сянка, министърът на икономиката Клайв Люис, подаде оставка, отказвайки да следва инструкциите на лидера.
Премиерът на Валония: България вън от ЕС
Министър-председателят на белгийския автономен район Валония (френскоезичният район на Белгия около Брюксел) Пол Маниет се обяви за излизане на Полша, Унгария, Румъния и България от ЕС.
Маниет заяви, че след Брекзита – предстоящото напускане на общността от Великобритания – е „желателно“ да последват „Полекзит, Унгрекзит, Румекзит, Булекзит“.
Валонският премиер, „може би най-големият евроскептик сред социалистите“, както сам се представя, се изказва много критично за развитието на Европейския съюз. Той се прочу с позицията си срещу споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада. В крайна сметка документът бе подписан, след като обаче неговият регион настоя да бъде предоговорен.
Според някои анализатори активната му опозиция на СЕТА е имала за цел да спаси потъващия рейтинг на социалистите.
