Учени от НАСА, съвместно с европейски астрономи, откриха седем планети, на които може да има вода и плътна атмосфера, които създават условия за живот. НАСА оповести това уникално откритие на специална пресконференция, тъй като първоначалната информация за тези планети дава редица основания за възможност да бъде открит извънземен живот. Планетите се намират не толкова далече от Земята. Те са само на
40 светлинни години
което прави 378 трилиона километра. Учените откриха с помощта на телескопа „Хъбъл”, който обикаля на стационарна орбита около Земята, както и с други телескопи, малка свръхстудена червена звезда джудже, наречена TRAPPIST- 1, около която обикалят седем планети, с размери близки до тези на Земята, особено три от тях. Планетите извън Слънчевата система се наричат екзопланети. От началото на 90-те години на миналия век са открити повече от
3 500 такива планети
но никога досега не са откривани такива като тези седем, които много приличат на Земята. Независимо от това, че звездата TRAPPIST-1 свети 6 500 пъти по-слабо от Слънцето, тя отдава на седемте планети достатъчно топлина. Както стана дума, на три от тях температурата може да е близка до земната. Това е така, защото седемте планети се намират много по-близо до звездата, отколкото нашият Меркурий – до
Слънцето. Как беше направено това откритие, като се има предвид, че планетите за разлика от звездите не излъчват светлина.
Земните телескопи, включително и космическият „Хъбъл”,
не могат пряко да ги наблюдават. Затова, търсейки екзопланети, астрономите винаги прибягват до явлението, наречено „астрономически транзит”, както е и в този случай. Астрономите, наблюдавайки светенето на звездата TRAPPIST-1, фиксират момент, когато на нейната повърхност се появява сянка на планета, която преминава пред нея. Това те наричат „астрономически транзит”. На базата на тези наблюдения и данните от тях учените определят размера и обема на всяка една от планетите, които обикалят около
червената звезда джудже
Те изчисляват, че повърхността на шест от тях е скалиста, а на седмата – най-вероятно е покрита от дебел слой лед. За учените разстоянието от 40 светлинни години не е нищо особено за мащабите на Вселената.
Например най-близката звезда до Слънцето Проксима е на четири светлинни години от нас, а диаметърът на нашата Галактика – Млечния път е 100 хиляди светлинни години.
На досега познатите космически кораби ще им трябват столетия, за да достигнат до TRAPPIST-1. Независимо от това обаче, „близостта” на тази звезда до Земята дава възможност за нейното изследване. Ако тя беше по-отдалечена, слабата й светлина нямаше да е достатъчна за научните наблюдения. Имайки предвид, че досега учените откриват екзопланетите по способа на
„астрономическия транзит”
NASA започна да строи телескопа „Джеймс Уеб”, който ще бъде издигнат на хелиоцентрична орбита, специално за да изследва небесни тела, които не излъчват светлина. Повечето от съвременните телескопи, които се използват за изучаване на далечни планети, анализират светенето им. Телескопът „Джеймс Уеб”, ще е в състояние да фиксира инфрачервеното излъчване. В резултат на това астрономите ще могат директно да изучават състава на атмосферата на екзопланетите, което означава, че могат да откриват и следи от вода. Телескопът „Джеймс Уеб” ще бъде издигнат на орбита в края на 2018 г. От пролетта на 2019 г. учените ще могат да го използват за своите изследвания.
Шансът да намерим извънземен живот
Откритите в орбита около звездата TRAPPIST-1 планети получават наименованията TRAPPIST-1b, 1c, 1d, 1e, 1f, 1g, и 1h. По своите размери те са много по-малки от нашата Земя. Ако поставим TRAPPIST-1 на мястото на нашето Слънце, то седемте планети, които обикалят около нея ще се поберат в радиуса на орбитата на Меркурий.
Във всеки друг случай на подобно откритие учените биха били скептици по отношение на възможността на някоя от тях да има условия за живот. Но в този случай ако една от седемте планети е много близо до звездата, то тя би могла да получава достатъчно енергия от нея, която да не е по-малка от тази, която Земята получава от Слънцето, макар че се намира на 150 000 000 километра от него. Дори и след откритието учените не спират да си задават въпроса възможно ли е в тази малка система от звезда и седем планети да има някаква възможност за живот, или това са неща, обичайни за размерите на цялата Вселена, а ние просто не знаем колко често се срещат. Въпреки това учените все пак се надяват, че това откритие може да повиши шансовете ни да открием и други форми на живот вътре в Млечния път, без да говорим за останалите части на необозримата Вселена.
Нашият шанс да срещнем друг живот учените обясняват с факта, че според статистиката на 100 до 400 милиарда звезди само в нашата галактика, вероятността да се срещнат звезди червени джуджета е от 30 до 50 процента. Затова този клас звезди се смятат за най-разпространени в Млечния път. За сравнение учените дават пример с така наречените звезди от „жълт клас”, които са слънцеподобни, но те са само 10 на сто в Галактиката. Затова повечето астрономи смятат, че човечеството е направило важна крачка с това откритие в търсенето на извънземен живот.
