Класика, абсурдизъм и експерименти в театъра
Ние, журито гласуваме за пиесите тайно. И се класират 3-те пиеси, които съберат най-много гласове. Надделява оценката за едно професионално писане, умение да се изгражда диалог. Това е минимум, който е задължителен за драматургичния занаят. Иначе оттам нататък може да чувстваме недостатъци, да правим уговорки, но това, което и в трите пиеси много ясно се вижда е умението да се изградят характери, добри диалози.
Въпреки че са комедии, не вярвам, че това е тенденция, а е стечение на обстоятелствата. Ако не следващата година, то по-следващата няма да има този превес на комедиите. Случило се е така заедно с предразположеността на част от българските театри – да търсят комедийни пиеси, подвластни на илюзията, че ще събират повече публика и съответно повече приходи.
Конкретна тенденция, която да я свържем с естетическо движение или течение не забелязвам. И би било пресилено да се търси. Най-много се радвам на разнообразието. То е свързано с тема: нямахме дълго време исторически пиеси. През тази година – 2 или 3 исторически пиеси се появиха – при това и за Средновековие и пр. Има публика за това, има режисьори, които искат да ги поставят. Имаме остро актуални пиеси. Има пиеси на скечово равнище, което само по себе си не е лошо. Проблемът е дали мястото им е точно в театъра. Те са силно заразени от този „телевизионен” хумор, който го гледаме в Ситком и в разни видове шоута. Имаме и абсолютно класическа психологическа драма. Има – за съжаление – много пиеси, които решават битови проблеми. Имаме и учрежденски пиеси – секретарки, шефове и какви ли не. Но имаме и абсолютни експерименти – заиграване със световната класика.
Пиеси в плоскостта на евтина политическа сатира почти няма. Философски също не бих казал. Наградените пиеси са доста олекотени откъм претенции. Те просто искат да разказват истории, което е най-хубавото. През историята най-убедително можеш да внушиш някаква философия.
Дали част от пиесите са поръчани от театъра? В повечето случаи – не. Класическото поръчване е директорът да пише мейл или съответният главен режисьор вдига телефона на автора: искаме да ни напишеш еди-каква си пиеса. Но в останалите случаи става при предлагане на друга пиеса от страна на автора. Директорът или режисьорът казва: нямаш ли комедия, щото това няма да върви. Нормални работни разговори в занаята, които се осъществяват как ли не – на крак, на маса, при случайни срещи, по телефона. Но не е типична поръчка. И Мирослав Пашов го каза неслучайно – театрите не са във финансово положение така добре, за да поръчат пиеса. Тогава плащаш много повече. Едно е предложена пиеса – договорът може да е всякакъв и получаваш авторски права, но ако е поръчана – се задължаваш с откупка и т. н.
