Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Доцент д-р Пламен Дойнов, член на журито:Разнообразието впечатлява

[post-views]
Македонски авангард с концерт в Sofia Live Club
Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Лъчезар Лозанов

Класика, абсурдизъм и експерименти в театъра

20-ASKEER-2
Доц. д-р Георги Лозанов, доц. д-р Пламен Дойнов, Милен Миланов (председател на Фондация,,А`Аскеер“), д-р Митко Новков, Мирослав Пашов
Трите номинирани пиеси представят 3 различни типа писане. Различни са, което е хубаво. Който предпочита по-класическо комедийно писане като на Кирил Топалов, е удовлетворен. Който предпочита по-експериментално гротесково на моменти, със сложно неоткроени персонажи както на Здрава Каменова и Гергана Димитрова – също има своето предпочитание. И една типична пиеса в традициите на източноевропейския абсурдизъм е „Пробен срок” на Николай Гундеров – изградена чрез фрагменти, но все пак цялостна, представяща абсурда на съществуването на съвременния човек. Тя има много силна памет към абсурда на Мрожек, на Станислав Стратиев.
Ние, журито гласуваме за пиесите тайно. И се класират 3-те пиеси, които съберат най-много гласове. Надделява оценката за едно професионално писане, умение да се изгражда диалог. Това е минимум, който е задължителен за драматургичния занаят. Иначе оттам нататък може да чувстваме недостатъци, да правим уговорки, но това, което и в трите пиеси много ясно се вижда е умението да се изградят характери, добри диалози.
Въпреки че са комедии, не вярвам, че това е тенденция, а е стечение на обстоятелствата. Ако не следващата година, то по-следващата няма да има този превес на комедиите. Случило се е така заедно с предразположеността на част от българските театри – да търсят комедийни пиеси, подвластни на илюзията, че ще събират повече публика и съответно повече приходи. 
Конкретна тенденция, която да я свържем с естетическо движение или течение не забелязвам. И би било пресилено да се търси. Най-много се радвам на разнообразието. То е свързано с тема: нямахме дълго време исторически пиеси. През тази година – 2 или 3 исторически пиеси се появиха – при това и за Средновековие и пр. Има публика за това, има режисьори, които искат да ги поставят. Имаме остро актуални пиеси. Има пиеси на скечово равнище, което само по себе си не е лошо. Проблемът е дали мястото им е точно в театъра. Те са силно заразени от този „телевизионен” хумор, който го гледаме в Ситком и в разни видове шоута. Имаме и абсолютно класическа психологическа драма. Има – за съжаление – много пиеси, които решават битови проблеми. Имаме и учрежденски пиеси – секретарки, шефове и какви ли не. Но имаме и абсолютни експерименти – заиграване със световната класика.
Пиеси в плоскостта на евтина политическа сатира почти няма. Философски  също не бих казал. Наградените пиеси са доста олекотени откъм претенции. Те просто искат да разказват истории, което е най-хубавото. През историята най-убедително можеш да внушиш някаква философия.
Дали част от пиесите са поръчани от театъра? В повечето случаи – не. Класическото поръчване е директорът да пише мейл или съответният главен режисьор вдига телефона на автора: искаме да ни напишеш еди-каква си пиеса. Но в останалите случаи става при предлагане на друга пиеса от страна на автора. Директорът или режисьорът казва: нямаш ли комедия, щото това няма да върви. Нормални работни разговори в занаята, които се осъществяват как ли не – на крак, на маса, при случайни срещи, по телефона. Но не е типична поръчка. И Мирослав Пашов го каза неслучайно – театрите не са във финансово положение така добре, за да поръчат пиеса. Тогава плащаш много повече. Едно е предложена пиеса – договорът може да е всякакъв и получаваш авторски права, но ако е поръчана – се задължаваш с откупка и т. н.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани