Отношенията с Русия, Украйна, анексията на Крим, ролята и бъдещето на НАТО… Позицията по тези въпроси ще очертае контурите на американската външна политика при новата администрация в Белия дом. Така изглеждат нещата от нашата европоцентристка гледна точка, но в действителност доста по-важни за ролята и мястото на САЩ на световната сцена ще бъдат действията Тръмп по отношение на търговските споразумения, международните финансови организации и глобалните проблеми като изменението на климата, например. Неслучайно първата от изпълнителните заповеди на новия президент в областта на външната политика бе за излизането на САЩ от Транстихоокеанското партньорство – все още невлязло в сила търговско споразумение между 12 държави от Америка, Австралия и Източна Азия.
Американците винаги са били търговска нация, външната политика на САЩ десетилетия наред е подчинена на една основна цел: обезпечаване на свободна световна търговия. През последните няколко десетилетия обаче се наблюдава сериозно
разместване на пластовете
в световното промишлено производство и търговия. Европа се възстанови бързо след Втората световна война, а после изгря звездата на източноазиатските държави – първо Япония, Южна Корея и Тайван, а след това и гигантът Китай. Много промишлени производства се изнесоха от САЩ към страни с по-ниски разходи за труд.
Въпреки тези промени американците запазват своята водеща роля в световната търговия чрез доминацията си в различни икономически и финансови международни организации. Основите на глобалната финансова архитектура са положени още в средата на миналия век, когато САЩ са безспорната водеща сила в свободния свят на пазарните икономики.
Ако се отчита паритета на покупателната способност, китайската икономика вече е по-голяма от американската, но в международната търговия се гледат номиналните стойности, а по номинален Брутен вътрешен продукт американците изпреварват Китай с около 55-60%. Така че САЩ си остават най-големия пазар и най-големия вносител в света. В последните години техният търговски баланс неизменно е отрицателен – вносът превишава износа. На пет държави се пада повече от половината от търговския стокообмен на САЩ.
Доналд Тръмп е първият президент в съвременната американска история, който смята, че глобализацията и напълно свободната търговия не са в полза на САЩ. Именно това убеждение го тласка към разрушаване на глобалните търговски споразумения, които администрацията на Обама подготвяше от дълго време. Освен че се отказа от Транстихоокеанското споразумение, Тръмп на практика
замрази и преговорите с ЕС за ТПТИ – Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции. От Белия дом идват сигнали и за преразглеждане на участието на страната в НАФТА – съществуващото още от 1994 г. споразумение за свободна търговия между трите големи северноамерикански държави – САЩ, Канада и Мексико. В предизборната си кампания Тръмп се закани, че ще въведе високи мита за вноса на мексикански стоки, за да финансира строежа на стена по границата между двете държави. Накрая трябва да отбележим и може би най-радикалната заплаха за свободната търговия – намеците на новия президент на САЩ, че може да поставят бариери пред вноса на китайски стоки.
Всички тези стъпки могат да подкопаят фатално позициите на САЩ в системата на световната търговия. Протекционистките мерки на Тръмп няма да спрат процеса на глобализация и едва ли ще принудят големите американски търговски партньори да играят по новите правила на Вашингтон. По-вероятно е те да отговорят с реципрочни мерки срещу стоките, идващи от САЩ, и да засилят сътрудничеството помежду си.
Държавите, подписали денонсираното от Тръмп Транстихоокеанско търговско споразумение, дадоха знак, че няма да се откажат от него, дори и без участието на САЩ. В средата на март те се събраха на среща в чилийски курорт, за да обсъдят своите бъдещи стъпки. Забележително е, че на тази среща беше поканен и Китай, който не участваше в Транстихоокеанското споразумение. А през май 2016 г. тогавашният президент
Обама заяви, че смисълът на въпросното споразумение е в това правилата на световната търговия да бъдат определяни от САЩ, а не от страни като Китай.
С влизането а Тръмп в Белия дом САЩ и Китай са на път
да си разменят ролите
на глобалната сцена. Американският президент се оказва протекционист и стопански националист, а на световния икономически форум в Давос през януари т.г. китайскит лидер Си Цзинпин се обяви категорично в полза на глобализацията. След като дълго време термините глобализация и американизация на света бяха използвани почти като синоними, сега флагман на глобализацията може да стане комунистически Китай.
Засега Пекин по-скоро се стреми да запази съществуващата архитектура на световната търговия, отколкото да изгради нова, в която да заеме досегашното място на САЩ. Въпреки това с някои свои стъпки Китай дава заявка, че би желал да формира нови международни търговски институции, в които да доминира. Китайците са главна сила в два хлабави регионални търговски съюза – Зоната за свободна търговия в Азиатско
Тихоокеанския регион и Всеобхватното регионално икономическо партньорство. Освен това Пекин упорито работи по своята инициатива „Един пояс – един път”, която предвижда изграждането на транспортно-търговска инфраструктура по протежение на хиляди километри от Китай през цяла Евразия до ЕС.
В областта на финансите Китай вече стресна сериозно американците с учредяването през миналата година на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции с начален капитал от $100 милиарда. В нея вече се включиха 52 държави, включително някои от най-близките съюзници на САЩ като Великобритания и Канада. Новата финансова институция ще конкурира Азиатската банка за развитие и доминираната от американците Световна банка.
Разбира се, трябва да отчитаме факта, че самият китайски пазар все още не е напълно свободен. Икономиката на азиатския гигант се развива според директивите на правителството и Комунистическата партия и чуждите компании не са допускани в редица сектори като финансовия, например. Но
изолационизмът на Америка
може да тласне Китай към все по-голямо отваряне към другите големи търговски блокове в света – на първо място Евросъюза, а също така Евразийския икономически съюз, Япония, Австралия.
С президент като Тръмп американците рискуват не просто да бъдат ударени по джоба заради поскъпването на вносните стоки, но и да загубят досегашното си централно място в света. В ерата на глобализацията печелят не просто големите, богатите и силните държави, а тези, които имат по-висока степен на свързаност с останалите глобални играчи. Свързаността означава много неща – интензивни търговски, финансови и инфраструктурни връзки, но и ключово място в глобалните производствени вериги и активно участие в световните военно-политически дела. Една изолационистка Америка няма как да остане лидер във времето на глобализацията, мака че в това отношение процесите са дългорочни и трудно могат да бъдат променени необратимо за един четиригодишен президентски мандат.
Д-р Пламен Димитров
Българско геополитическо дружество
