Чл.-кор на БАН проф. д.т.н. Петър Гецов: Oколо Марс лети българска апаратура

Роден е на 20 октомври 1950 г. в Самоводене, Великотърновско. През 1974 г. завършва ВВВУ „Г. Бенковски” – Долна Митрополия със специалност „Електро, приборно и автоматично оборудване на летателните апарати”, а през 2000 г. – ВА „Г. Ст. Раковски” – Генералщабен факултет – Стратегически курс по национална сигурност и отбрана.
Научна степен доктор получава през 1978 г. във ВВИА „Н. Е. Жуковски” – Москва. Доцент от 1983 г. във ВВВУ „Г. Бенковски”. Има научни степени от Военнотехническия научно-изследователски институт – МО и от Института за космически изследвания – БАН. Женен, съпругата му е филолог, а синът – летец-пилот във ВВС.

– Професор Гецов, какви спомени и емоции предизвиква у вас датата 12 април, когато през 1961 г. Юрий Гагарин излетя в Космоса?

– Почти всички от нашето поколение, пък и по-малки, и по-големи, възприемат тази дата като епохално събитие. На 12 април 1961 г. се сбъдва мечтата на човек да се откъсне от земното притегляне и да види Земята от Космоса. Това е мечта на много поколения. Тя е реализирана с огромни усилия и много умствена и технологична енергия. Тя поставя нов жалон за изследването на Космоса и е една от знаменателните дати в цяла поредица от събития. Като се започне от изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята през 1957 г., премине се през полета на първия човек в Космоса – Юрий Гагарин, след това – излизането на човека в Космоса, стъпването на човек на Луната. Неслучайно астронавтът Нийл Армстронг (първият човек, стъпил на Луната – б. р.) казва: „Гагарин ни извика всички нас в Космоса”. Летоброенето на космическите изследвания и на космическите технологии, свързани с човешко участие, датира от 12 април 1961 г. Така че и за мен, и за всички хора на Земята това е знаменателна дата, епохално събитие, което откриват нови възможности пред човечеството.

– Как оценявате днешното развитие на космонавтиката?
– Няма друга област на човешкото развитие, която да се е развивала толкова интензивно и бързо във всяко отношение, както космонавтиката. Като че ли вече няма нещо, свързано с качеството на живот, с новите технологии, което не минава през Космоса. Специално за България – ние се намираме в нов етап. Обичам да казвам, че има три етапа. Единият е детският, на прохождането, вторият е романтичният, сега сме в прагматичния етап на космонавтиката и то не само на нашата. Тоест, вече хората се научиха да летят, да изстрелват спътници, да правят изследвания, да излизат в Космоса. Сега вече настъпи прагматичният период, когато за всеки килограм, изведен в орбита, има много сериозна преценка. Ако сметнем, че цената на един килограм, изведен на орбита е някъде около $17-20 000, вече много внимателно се преценява какъв е смисълът на самия експеримент, на самото извеждане на орбита и какво ще допринесе той. Вече всичко в Космоса е свързано с практическо приложение, с реалните ползи най-вече за качеството на живот на хората. Виждате, че кардинално се променя животът на човечеството. Това става на базата на всички космически постижения, мога да изреждам стотици, но бих посочил комуникация, навигация, телевизия, дистанционно изследване, прецизно земеделие, отбрана и сигурност. Няма област от живота, на която Космосът да не придава допълнителни възможности и качества.

– Кои са най-актуалните направления в работата на института?
– Три са направленията – физика на Космоса, дистанционно изследване на Земята от Космоса и космически технологии в няколко конкретни области като космическа медицина и биология, космическо материалознание. По първото направление много сериозно работим по линия на изследване на слънчевата радиация. Това е свързано особено мноого с дълготрайните полети в Космоса. Наша апаратура сега лети около Марс, по проекта „Екзомарс”. Това е проект между Еворпейската космическа агенция (ЕКА) и Руската космическа агенция. В момента там имаме апаратура. Заемаме и много сериозно място в Международната космическа станция (МКС). Преди три години изведохме в Космоса много сериозна апаратура в кооперация с още седем страни. Апаратурата беше монтирана извън МКС и продължава да работи. От нея се получава информация, тя ще работи още доста дълго. Монтирана е на външната част на МКС, в открития Космос. Самото монтиране продължи около 6-7 часа. Наблюдавах го от центъра за управление на полетите. Преди две години станахме членове на ЕКА. До момента от 5 проекта на агенцията, по коио работи България, четири спечелени от нашия институт и работим по тях. Тоест възможностите стават наистина много по-големи, отколкото бяха преди.
Тези проекти са в областта на дистанционните методи. Много сериозни задачи се изпълняват с двата европейски проекта – „Галиело”, за глобална навигация, и другият проект, свързан с дистанционните методи. Вече има 5 европейски спътника „Сентинел”, които осигуряват информация. Нужно е България, като член на ЕС и ЕКА, да съумее да използва възможностите на проектите. Те са приложими за всички области – за прецизно земеделие, за изследване на влага, на вегетация, за кризисен мениджмънт, при възникване на рискови ситуации и природни бедствия. Въобще ситуацията е вече съвсем друга. Земята става много добре наблюдавана. Задачата на нашите специалисти е да направим тази информация достъпна до хората, които трябва да вземат конкретни решения. Тоест да имаме обективна инструментална информация в реално време за подпомагане на вземането на решение от държавните органи.

Ще има ли трети наш в орбита

За да има трети космонавт, България трябва да разработи сериозна научна програма, заявява професор Гецов. По думите му, подобен полет е възможен, при изпълнение на няколко неоходими условия. Едното от тях е страната ни, заедно с други европейски учени в рамките на ЕКА да разработи своя научна програма. Нужно е тя да бъде смислена, да е прецизна и да има приложен характер, за да си заслужава усилието, изтъква професор Гецов. Необходимо условие е също държавата да е в добро икономическо състояние. Третият фактор е да има съответното държавническо решение – на Народното събрание, правителството и други органи.
Според учения, проблемът е единствено във финансовото състояние, тоест – в икономиката на държавата. А иначе средствата за подобен полет не са много. Спомням си при полета на втория ни космонавт – Александър Александров, ставаше дума за някъде около 25-30 милиона лева, 30 милиона за държавата не са нищо, обяснява професорът. По думите му, страната ни вече има опит в това отношение.
Правили сме го вече два пъти, казва той. И посочва в допълнение някои от другите постижения на българската космическа наука през последните десетилетия. „Имаме много сериозна история, като започнете от първия прибор през 1972 г. Така България става 18-а космическа държава в света. Също – полетът на Георги Иванов, с който страната ни е шеста в света със свой космонавт. Трети сме в създаването и използването на космически храни. Имаме два самостоятелни спътника и то – много сериозни, във връзка с 1300-годишнината от създването на българската държава. Наша апаратура първа направи снимка на Фобос (спътник на Марс – б. р.)”, изтъква професор Гецов. Имаме много сериозна история и успяваме да съхраним космическите изследвания, обобщава той.

Милитаризацията е реална опасност

Опасността от милитаризация на Космоса е много реална, изтъква професор Гецов. По думите му в момента технологичните възможности са изключително напреднали и ескалират в Космоса, при това те са с двойна употреба.
Единствената алтернатива на тази опасност е взаимното  разбирателство, набелязването на много сериозни космически проекти, както е МКС – тоест обединяване за мирна кауза на изследванията в Космоса, отбелязва ученият. Същото важи и за системата за навигация – европейската, руската, американската. „Тоест – обединяване на усилията за мирно използване на Космоса и за подобряване качеството на живот. 
Но тези технологии са толкова привлекателни за осъществяване на военна дейност, че ако някой се изкуши, това ще бъде изключително опасно”, казва професор Гецов.
Той посочва, че използването на балистични ракети засега има противодействие и може да се компенсира, докато едно агресивно навлизане в Космоса с военни средства носи висок риск. Причината е, че много трудно може да се определи къде точно се намира паритетът и как той може да се избегне. 
„От доста години съм в този бранш и ми се струва, че тази спирала на ескалиране на военни системи в Космоса е особено опасна. Много малка е разликата между възпиращи и нападателни системи. Всеки момент нападателните могат да служат и за възпиращи. По-опасното е, когато възпиращи системи много лесно се трансформират в нападателни. Тогава просто човечеството не го очаква нищо добро, за съжаление”, изтъква професор Гецов.

За полет до „Червената планета“ проблеми са храната и радиацията

Полетът до Марс технологично е възможен, макар че всичко зависи от международната ситуация, казва професор Гецов.  По думите му един от основните проблеми обаче е свързан с изхранването на хората по време на полета, който продължава година – година и половина. Необходимо е сравнително голямо количество продукти и вода, посочва ученият. Според него, друг проблем е слънчевата радиация. Това е точно научната област, в която българска апаратура лети сега около Марс, напомня той. Тази прецизна техника изследва именно радиацията, което е от особено голямо значение за бъдещия полет на хора до Червената планета.
През 2018 г. ЕКА ще изпрати там и европейски марсоход. Също имаме апаратура там и ще получаваме всичката информация за радиацията, изтъква професор Гецов.
Така че, с изключение на изхранването и радиацията, технически самото прелитане да Марс не е проблем, допълва той. 
Директорът на института напомня, че българските учени са пионери в няколко области. Едната от тях е за космическите храни. Другата област е свързана с успешното използване на българската оранжерия на орбита. Съоръжението летя повече от 10 години в Космоса. 
„Мнозина, включително американци, руснаци, много от екипажите я използваха за израстване на различни култури – репички, салати и т. н. Получихме от нея дори жито – от зърно до зърно, тоест за доста продължителен период”, обяснява професор Гецов. 
По пътя на България в това отношение тръгват и други страни, които също правят свои оранжерии. „Ние сме в конкуренция. По всяка вероятност можем да направим кооперация при нейното изработване. Сега кандидатстваме към ЕКА за проект в тази област. И тъй като говорих, че за полет на хора до Марс храните и водата са проблем, тази оранжерия може да бъде не само интериор и „занимавка” на космонавтите. Тя може в определен обем да гарантира и някаква възвръщаемост на осигуряване на изхранването. Зависи, разбира се, от условията”, изтъква ученият.
Той напомня, че принос за космическите постижения на България през десетилетията имат първопроходците, редица ярки имена от българската наука – Серафимов, Кръстанов, Бонев, Мишев. „Всичките те много добре са ориентирали нашите космически изследвания и ние, освен че имаме богата история, успяхме да преминем през критичния период на прехода. Сега, мисля, че сме стабилизирани, имаме пълни възможности. В много области сме конкурентни и, слава богу, за разлика от много други браншове, космическите изследвания не успяхме да ги закрием”, споделя с усмивка професорът.