Заради спор с ротния си командир героят е пратен в 3-ти конен полк, но след отлична служба е възстановен
доктор по история
По този повод определен интерес предизвиква въпросът за това, кога и къде този виден български офицер
овладява основите на военната наука
Целта на този материал е на основата на архивни документи да осветли тези въпроси.
В документите за Военното училище, съхранявани в Държавния военноисторически архив – Велико Търново, името на Борис Дрангов за първи път се споменава в Заповед по училището № 183 от 2 юли 1891 г., когато той е приет за щатен юнкер и зачислен в 1-ва рота. По това време постъпващите младежи е трябвало да държат приемен изпит. Засега не е ясно младежът от Скопие дали е държал такъв, но съгласно постановление на Учебния комитет на училището от 11 септември с. г. 92 новоприети юнкери, сред които е и той, „се считат за издържали” такъв и са зачислени в „младшия клас”.
Обучението на Б. Дрангов е успешно и със Заповед по училището № 206 от 23 септември 1892 г. той е преведен от „младшия” в „средния клас”.
Втората година също е успешна, но тя е знаменателна с нещо доста интересно за бъдещия командир. На годишната курсова стрелба Дрангов се представя отлично и е награден „със знак за първоразрядна стрелба”. С този знак са наградени общо пет души, но
в списъка той е
на първо място
Освен това през тази учебна година се провеждат и други важни практически занятия с юнкерите. През август Дрангов е на такова занятие по т. нар. „инструментални снимки”, които се провеждат в околностите на София в продължение на 10 дни.
На 23 септември 1893 г. (Заповед № 145) същият е преведен в „старшия клас” на училището. На 24 декември юнкер Б. Дрангов е произведен в следващото военно звание – „младши портупей юнкер”.
Във Военното училище бъдещите офицери изучават много учебни предмети и трупат необходимите им знания. Наред с това обаче те се възпитават за придобиване на определени воински навици и качества, присъщи на бъдещите защитници на Отечеството. Знанията и поведението на възпитаниците по това време се оценяват по 12-обалната система, като първата положителна оценка е 7.
Първоначално на младите юнкери се поставя оценка 8 по поведение, такава оценка Дрангов получава на 3 януари 1892 г. Впоследствие през определен период тази оценка се променя в зависимост от поведението на отделния възпитаник. Това става по доклад от командира на ротата на заседание на т. нар. Дисциплинарен комитет. Първото тримесечие Дрангов е имал
определен спад
в дисциплината
и оценката му е намалена на 7, но впоследствие през ноември 1892 г. тя е повишена на 9. През следващата 1893 г. възходът продължава – 10 през февруари и 11 през юни. До края на годината и първата половина на 1894 г. поведението на Дрангов е в общи линии почти постоянно – есента оценка 10, януари 11, април 10.
След това в дисциплината му настъпва сериозен срив и със Заповед № 63 от 10 юни 1894 г. по решение на Дисциплинарния комитет той е лишен от портупей-юнкерско звание, изключен от училището и изпратен в 3-ти конен полк за доизслужване на срока на действителната си служба. Причината за тази санкция е „за незачитане разпорежданията на ротния си командир, за неточно изпълнение приказанията, подадени чрез ротния фелдфебел и за неподобающи за един портупей юнкер говори (изказвания, разговори – бел. М. З.)”.
По време на войнишката си служба Б. Дрангов се проявява отлично, поради което неговите началници ходатайстват пред командването на училището той да бъде отново приет. Въпросът се обсъжда на заседание на Дисциплинарния комитет на 5 октомври същата година. Постановлението му е бившият юнкер да бъде отново приет с право на производство в първи офицерски чин заедно с другарите си, но със старшинство (крайно класиране – бел. М. З.) на края на випуска.
Въз основа на това конникът (редник от конницата – бел. М. З.) от 3-ти конен полк Борис Дрангов е
приет за юнкер
в „старшия клас”
и зачислен в списъците от 11 октомври. На 16 декември при определянето на крайния бал по поведение на целия випуск (Протокол № 5) той получава оценка 6.
С Височайша заповед № 1 от 1 януари 1895 г. Б. Дрангов е произведен „подпоручик” в състава на 12-ия поред випуск на Военното училище, който е от 100 души. Името му е на последно място в документа. На 5 януари той заминава за частта, в която е назначен – отново 3-ти конен полк.
От издадения му атестат за завършване на училището се вижда, че Дрангов постига много висок успех – средна оценка по военните и специалните предмети 11,40 и 9,32 по общите предмети. От общо 27 предмета по 19 от тях има оценка 11 и по-висока, а по десет предмета – максималната 12. В сравнение с днешната система за оценяване може да се каже, че той е завършил с отличен успех.
Важно е да се знае, че през първата година от престоя си във Военното училище Дрангов учи в неговия първи район – бившата турска военна болница (на мястото на сегашния Централен военен клуб). От септември 1892 г. докрая той продължава обучението си във втория му район – днешния на ВА „Г. Ст. Раковски”.
Борис Дрангов
не спира
да трупа знания
и по време на службата си като офицер. Така през 1904 г. със Заповед по военното ведомство № 293 от 30 август той като поручик от 2-ри конен полк е командирован в Русия за обучение в Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. Там се обучава в продължение на три учебни години. След като я завършва успешно, на 9 юни 1908 г. като „ротмистър” (капитан от конницата – бел. М. З.) се завръща в България. С тази втора степен от военното образование по онова време Борис Дрангов е причислен към генералщабното ведомство.
*Авторът е преподавател по военна история в Националния военен университет „Васил Левски” – Велико Търново
