Зад внезапното изолиране на Катар от 7 държави в Персийския залив има конкретни икономически причини. Истината е, че сблъсъкът не е конфесионално противопоставяне между шиити и сунити. Дисекцията на проблема показва, че се противопоставя политически ислям срещу всички останали. Защото Катар е пресечна точка на интересите на Турция, но и на Иран – т.е. – и на сунити, и на шиити. В двете държави режимите са близки до понятието политически ислям. Защо сега се получава това пренареждане в региона. Отговорите и скритите причини са именно икономически.
Катар е държава с огромни материални ресурси – 3-ти по залежи газови находища в света и първи износител на втечнен газ. Поради тази причина от 7-8 г. Катар иска да поеме ролята на надрегионален лидер. Това е икономическият бекграунд на проблема с изолацията на тази държава. Но за да правиш сериозна външна политика, ти трябват 3 ресурса – икономически, демографски и военно-стратегически. Катар разполага с икономически, но не и с другите два, но се опита да надскочи собствения си ръст.
Саудитска Арабия, която инициира изолирането на Катар, до голяма степен има два ресурса – икономически и военностратегически (известно е силното й разузнаване), но населението е само от 34 млн. Затова пък си партнират плътно с Египет, който има 70-милионно население. А Катар се опита да надскочи двата регионални лидера в лицето на тези две страни. И до голяма степен това създаде условия за сътресението. А конкретната причина за изолацията, според „Мидъл ийст транспарънт“ е, че Израел е дал неопровержими доказателства на Египет и на Бахрейн, че Катар финансира терористични групировки: в Бахрейн и на Синайския полуостров.
Това подсказва и преструктурирането на двете оси. Едната се формира около платформата в Рияд, около Саудитска Арабия, със задочната подкрепа на Израел. Това е желанието на Израел, респективно – на САЩ, да се опитат да пренаредят геополитическото пространство в самия Близък Изток, като се елиминират мрежите, които Катар създаде. Големите губещи от изолацията на Катар са терористичната организация „Мюсюлмански братя“ и движението „Хамас“, което е спирачка пред близкоизточния мирен процес. Докато в страната няма да има смяна на режима и не се очакват вълнения.
Втората ос включва онези режими, които ние наричаме политически ислям: Доха, Техеран, Анкара, Едлеб (сирийската провинция под контрола на сирийските бунтовници), „Хизбула“, Ивицата Газа. Това са проислямистки режими, независимо от конфесията си. Тези две оси се конкурират помежду си. Преди дни се навършиха 10 г. от преврата на „Хамас“ в Ивицата Газа – трън в очите на Палестинската автономия и на лидера й Махмуд Абас. А Израел от десетина дни насам „пуска“ и съответно прекъсва електрозахранването в Ивицата Газа. И обещава да го пусне, ако се заплати. А заплащането се извършва от Палестинската автономия през израелски банки и съответно Абас отказва… Тази фактура се плаща от Катар. Идеята е това изкуствено създадено напрежение да изхвърли „Хамас“ от играта, да се пресушат ресурсите и влиянието й, което да задвижи близкоизточния процес за мир.
Първата стъпка от страна на Палестинската автономия вече е направена. Има знаци, че Махмуд Абас е готов на остъпки, като за първи път няма да се заплаща издръжката на семействата на атентаторите-камикадзе, което е практика досега. Вратата се отваря за консолидация на страните от оста около Саудитска Арабия, които след уреждане на конфликта Израел – Палестина, ще задвижат търговските си отношения с Израел. Идеята е подсказана от самия американски президент Тръмп. За първи път официален ръководител прелетя пространството Рияд-Тел Авив. Полуотговорът по време на свещения месец Рамазан беше даден от мюсюлманските богомолци, за първи път с директен полет от Израел за Рияд. Това е симптом за стопляне на отношенията в това ядро на анти-Мюсюлмански братя и на анти-„Хамас“ основа. Това ще доведе до изпълване със съдържание споразумението от 2000-та г., предложено от Саудитска Арабия „Земя срещу мир“, което да разреши израелско-палестинския конфликт. Затова е и интересът е към Саудитска Арабия.
При този разрив между Саудитска Арабия и Катар обаче всички играчи се опитват да са посредници за да вземат дивиденти от богатите страни в региона. Турският външен министър посети Катар, Кувейт и Рияд. Френският президент Макрон е готов да посредничи, доколкото Париж има добри отношения и с двете страни в конфликта. Министрите на външните работи на ЕС подкрепят реалния посредник – Кувейт. Кувейт посредничеше и между България и Турция по време на възродителния процес. За да има обаче реални икономически трусове в региона и света, кризата трябва да продължи 12-14 месеца. Което е малко вероятно, защото огромните капитали там не искат сътресения. В страните от Персийския залив няма голяма разлика между лихвите по депозитите и тези по кредитите. Т.е. кризата е повече политическа, на повърхността, но не и икономическа. Страните, близки до Катар, определят прекъсването на дипломатическите отношения като обсада. Но катарският посланик, който напусна Египет, след 8 дена е в Кайро като представител в Арабската лига…
А пренареждането на политическия пейзаж в региона зависи и от това как ще се нареди сирийският пъзел. Големият въпрос е дали ще се запази Иранският път на коприната или Шийтската дъга. Изглежда , че между Москва и Вашингтон има договорка за пряк коридор. Ислямска държава освобождава територии в пограничните зони между Сирия и Ирак, път най-вече за оръжие. Идеята е този коридор да не стига до Голанските възвишения, до израелската граница. Магистралата Дамаск-Багдад е блокирана. Там са американският контингент, британци, холандци, германци и чехи заедно. Само в скоба: нас ни няма никъде, а чехите са и с посланик в Дамаск, и с военни „от другата страна“. Както казват, Чехия е европейският Катар. Според информация, в Аман много активно преговарят руски, американски и йордански офицери за пренареждането на Южна Сирия, т.е. кои части ще владеят сирийско-йорданската граница и как ще се гарантира сигурността на сирийско-израелската. Т.е. обсъждат се зоните за деескалация което е с много висока степен на значимост за САЩ, тъй като там са двама от нейните съюзници – Йордания и Турция. Сирийският конфликт търси своята формула. Защото докато Сирия продължи да съществува в досегашния си вид на географската карта, кюрдите са върху 30% от територията на страната, а от 4-те най-големи язовира, 3 са под контрола им. А водата в региона е всичко. Правителството в Дамаск – да изгради своя вътрешна икономика и да има всички критерии за държавност. А и как ще функционират бунтовниците в мирното си битие, какви ще са отношенията между всички тези играчи, вкл. на буферните милиции?…
Интересен е и въпросът с буферната зона, която „се държи“ от милиции от Сирийската свободна армия. Те стават вече много хора и се бият помежду си. Оформя се нещо като втора Ивица Газа. А бежанците там вече не са 3 млн., като всеки ден между 200 и 700 мигранти се завръщат в Сирия. Те отиват в тази 4-хилядна окупирана сирийска територия, която трябва да намери своя статут. А в района има процеси не само към Европа, но и в обратна посока. Впрочем Турция по границата си е изградила вече 700 от общо 850 километровата си ограда от огромни бетонни блокове. И до средата на юли ще я построи цялата. Строят ограда на турско-иранската граница.
В региона на сирийския конфликт руското и американското присъствие ще остане. Американските офицери са няколко хиляди и работят с кюрдите в района на сирийско-йорданската граница. Руското присъствие е значително по-голямо и то реално поддържа сирийската армия, а оттам и държавността.
Само след година в региона ще има видимо разблокиране на палестино-израелските преговори. В Сирия ще има начало на процес на наместване на отделните „плочки на пъзела“.Второстепенен въпрос е дали ще си отиде от власт Асад. И ще се наложи статуквото с конфесионално пренареждане в отделните региони. Що се отнася до ВПК на отделните играчи в региона, пренасищане никога не може да има. Подсказват го и двете големи оръжейни сделки на САЩ със Саудитска Арабия и с Катар. Зад това стоят работни места – 60 000 от катарската в 42 щата на САЩ, и 1 млн. и 600 хил. – от саудитската. Това изпълнява обещанията на Тръмп – jobs, jobs, jobs… Част от това важи в малка степен и за българския ВПК.
