Спорен или безспорен – генералисимус Йосиф Висарионович Сталин продължава да има запазено място във всички учебници по история на тази планета. Сталин си остава не само забележителност, но и дава някой друг долар на хората в родния си Гори цели 64 години след смъртта си. Гори – едно странно място, което, ако някога попаднете в Грузия, ще трябва да посетите задължително. Наред с Тбилиси и може би с крайбрежния Батуми.
Сегашна Грузия може да бъде сравнена с България от 1997 г. Разликата е, че след конфликта с Русия от 2008 г. грузинците са направили така, че хората да се чувстват спокойни откъм битова престъпност и корупция. Поне с това ни посрещат още на летището. А и ние се уверихме, че никой няма дори да помисли да посегне на чуждо имущество било то в автомобил, или в хотелска стая. Питам за блиндираните врати и решетките по прозорците. „А това остана отпреди десет години, сега няма проблеми“, уверяват ни местните. Е, малко се притесняват да отговорят защо през ден спират водата и токът (понякога и двете едновременно) в столицата, но пък с гордост ни хвалят осветената магистрала до Гори. Да, досущ като в Белгия магистралата от Тбилиси към Черно море е осветена през цялата нощ. Това видяхме поне в онези 80 километра до Гори. Контрасти…
А родният град на Сталин ни посреща с унили физиономии, каквито може да намерите из градчетата и селата на Северозападна България. Приликата с най-бедния край на ЕС са и десетките магазини за дрехи втора употреба. С онази присъща секънд хенд миризма и за жалост с доста хора, ровещи в купчините вътре.
Грузинците са любезни хора. Но може би е грешка да говорите на руски в Гори. Не че не го знаят, но очевидно има голяма болка от войната през 2008 г., когато Гори е бил за кратко окупиран от руски военни части. Ако сте забравили, става въпрос за конфликта в Южна Осетия.
Подобно отношение към руския език съм срещал през 1988 г. в Прага. Сега в Гори младо момиче и майка му (на около 45) ни продават домашен сладолед. Приготвят го пред теб с пресни плодове и мляко. Ама нещо не може да се разберем за парите. Девойката в един момент изчурулика заучена фраза дали говорим английски. „Давай”, казвам, и момето извади бодро смартфона си и пусна програмата преводач. Това е положението.
Има обаче тарикати, които са готови да говорят и на патагонски, стига да измъкнат някоя пара. Като мустакат чичко, размахващ изпокъсан тефтер с избелели снимки в ръка. Той веднага прихваща на руски и предлага приключение. То се свежда до разходка из крепостите над Гори с… раздрънкана жигула. Как да му обясня, че трийсет и пет годишната кола на баща ми дори е същият цвят. И ако при мен номерът не мина, то възбуден американец веднага брои стотачка, за да изпита „удоволствието” от обиколка с ВАЗ на преклонна възраст.
Наблизо има няколко павилиона от винкел, десетина злобно лаещи бездомни кучета и неработеща тоалетна. И прахоляк. Едната от бараките се води сувенирен магазин, където за три долара може да си вземете магнитче за хладилник с лика на Сталин. Магазинчето обаче прилича повече на антикварен магазин за вещи от съветско време. С пазарлък за под 50 долара може да се сдобиете с все още работещ радиоапарат VEF например. Но има всякакви дрънкулки с комунистически символи.
Иначе самият музей на Сталин е огромен и е съграден в сталински архитектурен стил. През 1937 г. в музей първо е била превърната родната къща, която в средата на седемдесетте е покрита с масивна структура от гранит и мрамор, сякаш да предпази керпичените останки от ядрено нападение. Музеят и родната къща на вожда на народите се сливат с немалък парк, който пък завършва при градския площад, където е била издигната огромна статуя на генералисимуса. Шестметровият бронзов монумент е бил премахнат за една нощ през 2010 г. Пред музея обаче има гранитна фигура на гражданин №1 на Гори. Вътре в различните зали са поставени няколко бюста на Сталин, десетки картини и килими с неговия лик. Още хиляди снимки, малко лични вещи, мебелите от първия му кабинет в Кремъл, униформи. Най-лъскавата зала е посветена на събитията от Втората световна война.
Странно е, че в този музей посетителите предпочитат да мълчат. Чуват се само перките на вентилаторите, защото няма климатична система, а в тази част на света или е горещо, или много студено. Всички мълчат и попиват експозицията. Всеки със спомените от наученото в часовете по история или прочетено в медиите след 1989 г.
Грузинците обаче не са спестили нищо на Сталин. Отворена е зала, в която има макет на затворническа килия, описани са и всички репресии по време на неговото управление. Репресии срещу членове на комунистическата партия и милиони граждани на Съветския съюз. Само факти без емоции и коментари. Има и няколко фотоса от събитията в Гори през 2008 г. Просто факти от отминали събития, които не трябва да бъдат премълчавани.
Българската връзка са няколко фотоса с Георги Димитров и ръчно изработен дървен шах като личен подарък на Сталин.
Отвън, до дремещите кучета, дядо с бастун се мъчи да продаде за по 30 цента евтин сувенир на група японци. Те не го отразяват заради напористата си екскурзоводка, която ги повежда да зърнат лукса в личния вагон на Сталин. Всичко в него е от махагон, ако това вече изобщо има някакво значение.
Това е положението в Гори. Девет години, след като танковете са се прибрали в казармите. Ала грузинците ги помнят – и тях, и Сталин. За да продължат напред.
