Тих футболен бунт

Кирил Александров

Остават близо четири месеца до редовния изборен конгрес на Българския футболен съюз и с наближаването на този форум ставаме свидетели на поредните опити за пуч с цел отстраняването на президента Борислав Михайлов. Или поне така изглежда от проявите на феновете на повечето стадиони, които приемат срещи от шампионата на Първа лига.
Свалянето на легендарния вратар от власт е според едни сложна задача, а според други абсурд. Причините са много. 

 

 

     Борислав Михайлов е достатъчно опитен управленец, след като натрупа доста години като вицепрезидент и президент на родната централа. Отделно той вече втори мандат е член на управата на УЕФА и то при втори президент на най-авторитетната континентална футболна организация. Затова се очаква обикновените делегати на конгреса застанат зад него.
И няма как да е друго, след като Михайлов е научил всички тънкости за печелене на конгрес от Иван Вуцов. В социалните мрежи се появи информация, че като награда за лоялност специални гости на световната квалификация с Холандия в Амстердам са били изпратени областните ръководители на Българския футболен съюз. Навремето Иван Славков и Иван Вуцов наеха три чартъра, за да заведат на европейското първенство в Англия десетки чиновници от села и паланки и така си осигуриха управление за десетилетие.
Всъщност, чиновниците по места не обичат резките промени във футболната власт. На тях статуквото им дава спокойствие. Друг е въпросът, че именно по тази причина футболът в малките населени места у нас е на ниво под аматьорското, независимо че държавата строи стадиони къде ли не. На тях нито има кой да тренира, нито има кой да играе. В същото време мъждукат разни частни школи, които съществуват благодарение на ентусиазма на своите спонсори.
Регионалните първенства и турнири се провеждат по един и същи начин от 30 години, като навсякъде се угажда на местни заможни люде с афинитет към футбола. В повечето случаи и тук може да говорим единствено за аматьорщина. А сегашният президент явно няма никакво намерение да променя ситуацията. Разбира се, той може да бъде критикуван, че вече толкова години под негово ръководство БФС така и не изготви единна програма за развитие на футбола. Няма планове, няма ясна стратегия, както е в развитите европейски държави. Преди години се направиха няколко опита това да се случи, но след това те бяха изоставени.

     В същото време стратегията на БФС бе свързана с по-доброто представяне на националните отбори. Изключително силен коз на сегашното управление е изграждането на модерната тренировъчна база в столичния квартал Бояна. Мъжкият държавен тим показа наченки на съживяване при Петър Хубчев и все още не е загубил точка като домакин и продължава да има някакви шансове за класиране на световните финали в Русия след година. Нашите дори изненадаха футболният свят с победите си над Холандия и Швеция. Ще припомним, че не бяхме побеждавали скандинавците от половин век. В същото време юношеският национален тим до 19 години се класира за финалите на европейското първенство в Грузия, където отпадна в група с отборите на Англия, Германия и Холандия. Хубавото обаче приключва с тези примери. Новата кампания в квалификации за първенство на Европа на младежкия отбор стартира с кошмарна домакинска загуба от… Люксембург. 

Това ни кара да си мислим, че просто няма реален възход, а може би всички положителни резултати се дължат повече на късмета. Дори това, което постигнаха деветнадесетгодишните не им предостави шанс да се реализират в мъжките отбори. А не е нормално на тази възраст един футболист с възможности да не прави вече сериозни стъпки в професионалния футбол. Като и затова може да се критикува БФС.
Но хората от централата се надяват, че с времето частните школи и по-добрите условия за работа в провинцията ще родят нови таланти. Ала това няма как да стане с липсата на качествени треньори. Има млади добри специалисти, които бързо се разочароват от системата и ниското възнаграждение, след което избират друг път за реализация. А генерална стратегия за развитието на треньорите също няма.

   Само, че треньорите нямат право на глас на предстоящия конгрес. Там ще избират клубовете. Те са толкова много, с толкова екзотични имена. Представителите им ще дойдат на безплатна екскурзия и пазар в София, ще се съберат на дружеска гощавка преди вота и така всичко ще приключи в полза на сегашните управляващи. Стига обаче големите инвеститори във футбола да не са решили нещо друго. А те всички са членове на Изпълнителния комитет на Българския футболен съюз. В момента най-сериозната атака от страна на феновете към БФС идва от агитката на ЦСКА – София. На тези хора очевидно им вменено, че БФС е попречило червените да не участват в европейските турнири. Което изобщо не е така. Ако не бяха еквилибристиките на Боби Михайлов и екипът му нито щеше да има ЦСКА – София, нито този отбор щеше да играе в елита на България. Това обаче е друга тема. Запалянковците пък протестират срещу съдийството и пак набеждават футболната централа. В момента се насажда мнението, че „Лудогорец” е на такова високо ниво, защото у нас отборът е подкрепян непрекъснато от реферите. Чудно как без съдийско рамо „орлите” играят успешно в Европа? Да, разбира се, претенции към отсъждания в полза на „Лудогорец” има в доста мачове. Само че и този път тенденцията е не да бъде настигнат по спортни успехи най-добрият тим, а той просто да бъде смъкнат до средняшкото ниво на останалите.

   Тази есен обаче се върна един много силен играч в задкулисието на българския футбол. От години „Левски” нямаше лоби в БФС и страдаше сериозно. Сега Спас Русев развърза кесията и след като „сините” направиха стаблилен отбор със сигурност ще търсят подкрепа в управлението. Затова не са никак случайни визитите на Наско Сираков на „Герена” непрекъснато демонстрираната му близост със собственика на „Левски”.
Въпреки всичко не трябва да забравяме, че зависимостите в българският футбол са прекалено много и са прекалено ясни дори за обикновените привърженици на играта. Повечето отбори с професионален статут трудно събират пари за приличен бюджет. На много места футболистите играят с месеци без да получават договорените заплати и премии. Това пък дава възможност да се лансират различни хипотези за съмнителни сделки и резултати. И после иди докажи, че нямаш сестра. Като прибавим и непрекъсната инвазия на знайни и незнайни чужденци в отборите на всякакво ниво нещата стават доста неприятни.
На фона на тази картина тихият футболен бунт може да се окаже буря в чаша вода. Борислав Михайлов засега няма алтернатива. Поне за още един мандат.
Иначе наистина има нужда от генерална промяна във футбола, но…