Единият взе властта, другият превърна Китай в икономически гигант: сравнен с Мао Цзедун и Дън Сяопин, Си Цзинпин не е постигнал толкова, че да бъде включен в пантеона на комунизма редом с двамата си именити предшественици, смятат експерти.
19-ият конгрес на Китайската комунистическа партия приключи тази седмица с втори 5-годишен мандат на пекинския ръководител, чието име беше включено в устава на Партията – чест, досега запазена само за Мао, основал Китайската народна република през 1949 г. и за Дън, авторът на икономическите реформи, стартирали през 70-те години на миналия век.
В сравнение с тях Си Цзинпин, който е на власт от края на 2012 г., се отличи преди всичко с борбата си срещу корупцията.
„Дън наистина промени страната с икономическите си реформи“, припомня историкът Сам Крейн от американския колеж Уилямс. „Си Цзинпин е добър в риториката, но какво е постигнал наистина до момента?“
Най-влиятелният китайски лидер обяви пред конгреса на Китайската комунистическа партия „нова ера“ за Китай и обеща към 2050 г. да бъде голяма модерна сила, просперираща и уважавана. Зад кулисите той убеди другарите си да се откажат в негова полза от колективното управление, което беше наложено от Дън, за да се избегне връщане към автократичното управление, станало правило при Мао.
„Колективното управление беше рецепта за фракционерство, политически разногласия и съмнения към режима“, отбелязва синологът Жан-Пиер Кабестан от Баптисткия университет на Хонконг.
Китай продължи феноменалното си развитие при управлението на двамата преки предшественици на Си – Цзян Цзъмин и Ху Цзинтао. Но същото се случи и с корупцията, замърсяването и неравенството, предизвикващи гнева на китайците, които няма как да не забележат, че икономическата им система вече няма много общо с марксизма, независимо какво казват властите.
Димна завеса
На фона на резки геополитически сривове, например събитията от „Арабската пролет“, които притесниха китайските ръководители, те „усещат нуждата от силен лидер, някаква спойка, която да задържи всички близо до партията“, анализира Кабестан. „Това е начин да се придаде легитимност на властта на партията в обстановка на социални и политически сътресения“.
Що се отнася до китайците, „те не се интересуват от политиката, те искат почтена и работеща държава. Може би един силен лидер би могъл да съдейства за това“, добавя той.
Си Цзинпин успя да се възползва от тази обстановка, за да наложи стратегията си, а включването на неговата „мисъл“ в устава на Китайската комунистическа партия му дава почти недосегаем статут, който ще му позволи да остане на власт толкова, колкото сметне за нужно.
„Мисълта на Си Цзинпин“ „е димна завеса, обикновено обещание за славно бъдеще“, подчертава политологът Уили Лам от Китайския университет на Хонконг.
Ужасени, че антикорупционната кампания може да стигне и до тях, ръководителите на режима се обединиха. „Си се възползва добре от ситуацията, като вдъхна страх и солидна доза национализъм“, отбеляза Лам. „Той убеди членовете на Партията, че ако Китай иска да стане свръхсила, те имат нужда от лидер. Но мнозина от тях не са на това мнение и имат впечатлението, че се връщат назад“.
Според политолога Чън Даоин, живеещ в Шанхай, „Мисълта на Си Цзинпин“ е само модернизация на основополагащите идеи на Мао и Дън и включването й в устава на Китайската комунистическа партия разкрива, че китайският президент все още не разполага с единодушна подкрепа във властта. „Си обещава да реши много проблеми, но за тази цел се нуждае от реална власт. Не мисля, че все още го е постигнал. По пътя му предстои много несигурност“, добавя Чън.
Източник: БТА
