Мислите си, че Япония е пренаселена държава, където огромен брой хора се гъчкат на няколко малки острова? Това все още може и да е вярно, но скоро вече няма да бъде. От едно десетилетие населението на Япония се топи с ускоряващи се темпове. Без съмнение това е най-бързо остаряващата нация в света. Символ на най-драматичната демографска промяна, която светът някога е виждал, стана един куриозен факт, съобщен от скрупольозните японски статистици – през 2011 г. в страната за пръв път са продадени
повече памперси за възрастни, отколкото за деца.
Японската нация прави остър демографски завой малко след Втората световна война. Дотогава населението на островите расте с около 1,5 млн. души на година. През 1947 г. е имало по 34 раждания на хиляда жители, през 1960 г. този показател пада рязко на 19 на хиляда, през 2000 г. слиза под 10 на хиляда, а в наши дни е още по-нисък. Картината е тревожна и ако я погледнем през призмата на другия важен демографски показател – брой деца, родени от една жена към момента на излизането й от фертилна възраст. Известно е, че за запазване на числеността на населението е необходимо на всяка жена да се падат средно по 2,1 деца. Япония се свлича под тази граница още през 1974 г. Днес японката ражда средно по 1,4 деца. При това средната възраст на първото майчинство вече се е вдигнала до 30,5 години.
Последователните вълни на демографската есен вече осезаемо натискат надолу общата численост на японското население. До преди няколко години страната бе на седмо място в света по брой на жителите, но до края на настоящото десетилетие вече ще е изпаднала от първата десятка. Сега населението на Япония е 127 млн. души като се очаква след 2020 г. да намалява с по един милион на година. Ако сегашните демографски тенденции се запазят, до 2060 г. страната ще загуби една трета от жителите си, а до 2100 – цели 61 процента.
Но ниска раждаемост има в почти всички богати държави по света. Това, което прави Страната на изгряващото слънце уникална, е съчетанието от ниска раждаемост и много висока средна продължителност на живота.
По втория критерий Япония е неоспорим световен лидер. Японците, родени през 2014 г., ще доживеят средно до 84,5 години. Това се дължи на високите здравни стандарти, начина на живот и здравословната храна (предимно морска), която консумират жителите на страната.
Япония е известна със своите столетници. През 1963 г. те са били само 153, през 1998 прехвърлят рубежа от 10 хиляди, през 2003 – от 20 хиляди, а към днешна дата вече са 68 хиляди. Според най-оптимистичните (или най-песимистичните?) прогнози към средата на века в Япония ще живеят
1 милион души, навършили 100 години
Впрочем, следвана от Италия, Германия и нашата родна България. Над 65-годишна възраст са 28% от населението на Япония, като в същото време делът на младите хора до 24 години е по-малък – 23%, а тези под 15 години са само 12%.
Демографската криза поставя под огромен натиск социалните системи на страната. За здравеопазване на възрастните хора и за пенсии трябва да се отделят все по-големи средства, а броят на работещите, които плащат данъци, намалява бързо. Днес пенсионери са почти една четвърт от японците, но към 2060 г. техният дял ще достигне 40% от населението на страната. Засега финансовото бреме е поносимо поради това, че Япония е една от най-богатите страни в света. За разлика от Китай например тя има шанса да забогатее, преди да застарее.
Но все пак именно демографията е в основата на икономическата стагнация, налегнала Япония през последните две десетилетия. Числеността на работната сила се съкращава и това не може да бъде компенсирано от техническата гениалност на японците. Дефлацията е постоянен спътник на японската икономика, а публичният дълг на страната надхвърля 200% от брутния вътрешен продукт (за сравнение – в закъсалата Гърция този показател е около 130-140%).
Във всички богати западни държави демографската криза се компенсира от имиграцията. Но не и в Япония! Поради ред културно-исторически специфики
японците са затворена нация
трудно приемат чужденците и се гордеят със своята етническа хомогенност. Островното географско положение също е бариера пред заселниците от други държави. Хората с чужд етнически произход са под 2% от населението на Япония. Годишно се натурализират по около 15 хиляди чужденци, но това е капка в морето. А нуждата от работна ръка става все по-остра, особено когато става дума за неквалифицирани дейности като грижа за възрастните хора. Ако в Италия и Гърция идват достатъчно румънки и българки, които да се грижат за техните старци, то Япония пропуска работливите филипинки през ситна цедка. Но рано или късно, Токио ще се принуди да преразгледа своята имиграционна политика.
Япония е най-видимата част от айсберга на демографската криза в Източна Азия. В подобна ситуация са и Южна Корея, Тайван, Сингапур, а когато съвсем скоро към тях се присъедини и Китай, проблемът ще придобие наистина мащабни измерения. През втората половина на ХХ век японците изумиха света с технически и икономически чудеса. Сега на тази велика нация отново се пада жребият да покаже изобретателност и да даде пример за справяне с последиците от демографската есен, която скоро ще налегне всички богати държави на планетата.
На мода са тревопасните
Японското правителство отпуска десетки милиони долари годишно за насърчаване на раждаемостта, но без особен резултат. Проблемът е свързан с дълбоки промени в социалните и индивидуалните нагласи на японците, които не могат да бъдат повлияни от държавна намеса. По традиция бракът означава край за професионалната кариера на японката, която остава в дома да се грижи за съпруга и децата си. В наши дни обаче повечето млади дами са високо образовани и все по-често предпочитат кариерното израстване и независимостта пред създаването на семейство. Наскоро в. „Гардиън” публикува статия с провокативното заглавие „Защо младите хора в Япония спряха да правят секс?” В нея се изнасят шокиращи данни, според които 45% от младите японки на възраст между 16 и 24 години не се интересуват от сексуални контакти, за младите мъже този процент също е висок – 25. В японската социология дори се появи специален термин – „тревопасни”, с който се обозначават младите японци, които нямат ясно изразена сексуалност и не се интересуват от срещи с противоположния пол. Мнозина младежи са се изолирали от външния свят и денонощно играят компютърни игри, в които си имат виртуални приятелки, но нямат никакъв интерес към контакти с жени от плът и кръв.
На фона на демографската безизходица в японските медии се появяват все по-странни идеи за стимулиране на раждаемостта. Така например един икономически анализатор предложи да се въведе „данък красота” за по-представителните мъже, за да може по-грозноватите им конкуренти да не бъдат ощетени в надпреварата за привличане на женско внимание. Така броят на задомените японци щял да се увеличи.
Пламен Димитров
