„Пейзажи със старини” в Националната галерия – Двореца, може да бъде наречена и изложба документ. Тя е пътуване през времето чрез платната – шедьоври от този жанр – пейзажи със старини на най-големите ни художници. И среща с крепости и градове – римски, византийски и български по нашите земи, както и с църкви и възрожденски къщи, с църковни интериори и с джамии, с паметници на архитектурата. С усилията на изкуствоведа Доротея Соколова – от идеята до осъществяването на експозицията, днешните поколения разбират за възрожденските усилия на първите след Освобождението, защитили и в закони историческото, културното и архитектурното богатство на България. Тогава, когато земята ни е била неразорана целина за археолозите в Европа. Сред имената на майсторите, документирали тези старини, са Мърквичка, Христо Цокев, Владимир Димитров–Майстора, Антон и Борис Митови, Никола Танев, Никола Петров („Руината Света София”), Сирак Скитник, Николай Райнов, Данаил Дечев, Константин Щъркелов и много други, включително чужди художници като Феликс Каниц, Йосиф Обербауер и Йосиф Питер, общо 300 платна. Наравно с тях, а може и по-горе, е името на създателя на Националната галерия, а най-вече на държавника Андрей Протич. На него е и посветена изложбата, знак за европейското ниво на българските творци.
В залите на Националната галерия се усещат съзидателните енергии на времето от края на 19-и до средата на 20-и век у нас. Тогава са създадени закони за музеите и старините, действали до 1946 г. Маса документи са в основата на идеята на Доротея Соколова да събере ведно толкова различни по стил пейзажисти, които почти фотодокументират цялото ни културно и архитектурно богатство. Именно Андрей Протич изпраща на дълги специализации български творци в Италия, Франция, Гърция да изучават системата на опазване на културните паметници, организацията на музеите, управлението на културни институции. Които като патриоти с прекрасното си образование се завръщат в България… Андрей Протич е и 
първият професионален български изкуствовед, учил в Лайпциг, с огромен принос за опазване на наследството ни – институционално, законодателно. И като уредник, основател и директор на Народния музей за дълъг период е свършил колосална работа и по отношение на документирането му. А през 1927 г. започва да се публикува вече систематизиран Инвентарът на народните старини в „Държавен вестник”.
Протич е бил и откривателят на таланти
– на Яворов, на Йовков, той е и биографът на Вазов.
През 1921 г. Андрей Протич подготвя доклада „Откъде да започнем” във време, когато всичко е важно – и Асеновата крепост, и Несебърските църкви. Но трябва да започнем отнякъде, 
казва Протич, и това е Търново. И творците ни са успели да се ориентират и съхранят запазеното през времето.
Всъщност пейзажи със старини се появяват в изкуството ни още през възрожденските години като отглас на широко развития след 17-и в. от европейските художници жанр. Но без да му подражава.
В залите са представени само творби от колекцията, собственост на Националната галерия. Изборът е бил труден за изкуствоведа, като след дълго проучване създава един „Анекс с пейзажите със старини”.
В залите първо виждаме пейзажите на академичните ни художници – на Мърквичка, Антон Митов и ранния Борис Митов, Ото Хорейши. След тях идва второто поколение пейзажисти – от Никола Петров започва модерната интерпретация на жанра. След импресионистите идват експресионистите и през 20–30-те г. жанрът се развива със Сирак Скитник, Вера Недкова, Иван Милев. Всъщност всички български художници минават през него, но някои остават само там. Това са големите представители на жанра – като Никола Танев, чийто мотив става Карлово.
От времето на Балканската и Първата световна война има много акварели и рисунки.
Особено през Първата световна творците ни са мобилизирани именно като художници, които да документират героизма на българския войник и българския офицер. Според Наредбата на щаба те трябва да отразяват победния ход на българската войска. Но колкото са рисували бойни действия (повечето – в колекцията на Военния музей), толкова и старините, и крепостите по пътя, покрай който е минавала армията ни. Това са пионерски работи в жанра.
Голям представител на жанра е Петър Морозов, който сякаш върви по инвентара на народните старини. Любопитно е, че Георги Ст. Раковски освен идеолог на националната революция е и идеолог на опазването на старини, издава сп. „Българска старина” и „Показалец или как да се събират най-старите черти нашего битие…” от 1859 г. с имената на църкви, манастири, икони. Подобно нещо издава и Иречек по-късно, основно насочено към учителите. Тогава Иван Шишманов инициира временни правила за съхраняване на наследството от 1888 г., а от 1890 г. – закона за издирване на старини. Един от преките резултати е създаването на първия културен институт Народен музей и Народна библиотека, които през 1892-ра се разделят. Пряк резултат на този закон е и голямото дело на Шишманов – издаването на Сборника за народни умотворения, наука и книжнина, събрал цялата българска култура, с илюстрации на Мърквичка. И днес този труд те изпълва с гордост, че живеем в страна с такава култура, казва Доротея Соколова.
В момента се очаква финансиране за прекрасния каталог на изложбата, с който достойно можем да посрещнем председателството ни на Съвета на ЕС… И каталогът, и самата изложба, открита до 18 февруари 2018-а, са всъщност памет за културата и историята ни.
