На 12 февруари 1892 г. началникът на Учебното бюро към Генералния щаб на Действащата българска армия подполковник Радко Димитриев пише доклад до военния министър подполковник Михаил Савов (по-късно генерал-майор и помощник-главнокомандващ на Действащата армия) за необходимостта от създаване на специален военен лист, който да се нарича „Военни известия“. Димитриев се аргументира с това, че в армията от много време се чувства необходимостта от такъв специален печатен орган, защото създаденото три години преди това списание „Военен журнал“ не може да задоволи всички потребности на армията.
Обяснява го с факта, че в списанието могат да се разглеждат само специални въпроси на военното изкуство, но те не могат да се проследяват в развитие, защото поради спецификата си списанието излиза твърде рядко. Става дума за това, как се разглеждат въпросите на военното изкуство в другите армии. Ако списанието трябва да отговори на тази задача, отбелязва Димитриев, то обемът му ще се увеличи 3–4 пъти, което не е възможно.
Другата причина за издаването на специален военен лист според Радко Димитриев е, че „разните разпоредби по Военното министерство, които се отпечатват в неофициалния отдел на „Военний журнал“, едва ли достигат назначението си“. Имат се предвид всички „укази и прикази по Военното ведомство“, както се казва тогава, с които на практика се управлява действащата армия. И при положение че списанието излиза един път месечно, то в крайна сметка не си изпълнява функцията, а служи само за архивиране на указите и заповедите.
„Всекой офицерин и военен чиновник” са задължителни абонати, заповядва министърът
С тези два основни аргумента Радко Димитриев успява да убеди военния министър в необходимостта от издаването на „Военни известия“, като подчертава, че с новото издание „тези два недостатъка“ на „Военен журнал“ ще се избегнат. Явно Радко Димитриев е подготвил всичко предварително, защото много внимателно обяснява на министъра, че военният лист може да започне да излиза веднага, като на първо време просто се закрие неофициалният отдел на списанието и то започне да се предлага на войската като военен лист със заглавие „Военни известия“. Този лист трябва да излиза поне веднъж седмично и в него да се публикуват: „Височайши укази, височайши прикази, прикази по военното ведомство и циркуляри, височайши аудиенции и представления, телеграми, новини по военното изкуство, военни журнали и тяхното съдържание, нови военни съчинения и книги, обявления, отворена поща за разни справки“. Конкретно, точно и ясно. Ако разгърнете първия брой на „Военни известия“
от 14 февруари 1892 г.
ще видите, че всичко това го има там. Има го и в следващите броеве, дори с времето обхватът се разширява.
По всичко личи, че нещата са подготвени перфектно, защото докладът на Радко Димитриев достига до министъра на 12-и, а на 14-и февруари излиза първият брой на новото издание. В доклада си той обяснява и как ще се разпространява вестникът, „за да е достъпен всекиму“. Освен това, именно за да е достъпен, цената му трябва да бъде 6 лева и да се редактира от учебното бюро на същото основание, както това става с „Военен журнал“.
В доклада Димитриев официално предлага вестникът да се казва „Военни известия“ и да излиза всяка събота. В същото време прави уговорката, че когато се налага, вестникът може да излезе два или три пъти в седмицата. Ето така далечният предшественик на в. „Българска армия“ започва славния си път като седмичник. В различните времена се променя и неговото наименование, но същината на вестника остава същата – да служи вярно и вдъхновено на българската войска, да я информира и да подкрепя бойния й дух, както и
да защитава честта
и достойнството
на всички, които са се клели под знамената във вярност към родината.
В края на доклада си Радко Димитриев се обръща към военния министър със следното предложение: „Ако одобрявате горното, то неофициалният отдел от „Военний журнал“ да престане да се прилага към „Военний журнал“ от XI книжка, а вместо него абонатите да получават „Военни известия“ безвъзмездно до края на годината, след което издаването на двата (вестника и списанието) да стане независимо и абонирането му отделно“. Бъдещият генерал-лейтенант и победител при Лозенград е обмислил всичко до най-малките детайли и след два дни вестник „Военни известия“ се появява на бял свят. На 7 март 1892 г. военният министър одобрява и правилника за издаването на „Военен журнал“ и „Военни известия“, който вече е влязъл в сила. Преминавайки през три епохи, вестникът носи наименованията „Военни известия”, „Народна отбрана”, „Народна войска”, „Народна армия” и „Българска армия”.
Какво повелява
Правилникът
за издаването на списанието и на вестника, изготвен от началника на Учебния отдел и одобрен от военния министър? Той съдържа 31 параграфа, в които кратко и ясно са описани всички неща, отнасящи се до съдържанието на изданията, тяхното списване, отпечатване, разпространение, абонамент, реклами, финансиране, хонорари, персонал, задължения, срокове, заплати. В края на всяка година на военния министър се представят всички приходи и разходи на изданията. Освен това той одобрява и всички основни разходи през годината. В параграф 4 и 5 е указано съдържанието на двете издания, като за вестника вече ги изброихме по-горе и те са същите като в доклада на началника на учебното бюро, който според параграф 6 на правилника е „първият отговорник пред господина военний министър за съдържанието и редовното излизане на журнала и на известията“. В параграф 9 ясно е записано: „Всекой офицерин или асимилиран военен чиновник, както и всеко военно учреждение са
задължителни абонати
на „Военний журнал” и на „Военни известия“. Параграф 14 повелява всеки офицер от армията да има право да изпраща до учебното бюро за печат в журнала и в известията статии и съобщения. Следващият параграф 15 уточнява, че получените статии и съобщения се печатат само тогава, когато отговарят на указаното съдържание на изданието в параграфите 4 и 5, както стана дума. За статиите и съобщенията във „Военни известия“ не се плаща нищо. Хонорари се получават само за материали във „Военний журнал“ и те се изплащат от приходите от списанието и вестника.
Всяка година през април началникът на учебното бюро представя пред военния министър бюджета с приходите и разходите на списанието и вестника за следващата година и ако се налага, прави предложение и за субсидия.
