Основният проблем на медицината все повече ще е борбата с антимикробната резистентност. Прекомерната употреба на антибиотиците унищожават полезните ни бактерии, остават резистентните. Появяват се все повече нови заболявания в областта на инфектологията, докато през последните 20 г. не разполагаме с нова антибиотична молекула. И така вирусите и бактериите са с крачки пред нас в създаването на препарати, които да ги неутрализират. Все повече от научните ни разработки са свързани с живота и бита на военнослужещия, с превенцията на епидемичните взривове. Всъщност голямото послание на книгата се съдържа в мисълта на великия руски хирург Пирогов: Грам профилактика струва килограм лечение. Превенцията е по-ефикасна и много по-евтина от лечението. При задължителните ваксинации както европейците нямаме проблем. Но при препоръчителните ваксинации, каквато е грипната, се различаваме драстично с практиката в развитите държави. В Холандия и Великобритания ваксинацията е между 85 и 95 % от населението, у нас – 2%…
Ние научаваме все повече уроците от собствената си практика. През 2009–2010 г. у нас избухна взрив от морбили, когато се разболяха 24 хил. души и 24 починаха – смърт в мирно време, в ХХI век от ваксинопредотвратима инфекция. М.г. пак възникна епидемичен взрив от това най-заразно инфекциозно заболяване, но се разболяха само 165 пациента, от които 1 почина. В Румъния пациентите достигнаха 10 хиляди, бум имаше в Италия и Гърция. Лекуващите ни лекари си бяха научили урока, а работещите в РЗИ вече имат опит и заслужават добра дума.
Предизвикателства пред структурата създава миграционният натиск с необходимата ваксинация в лагерите с бежанци, с вида дезинфекция. За децата, с години по пътищата и повечето неваксинирани, рискът от инфекциозни заболявания е голям, те и повече пренасят заразата.
Ваксините за военнослужещите в задгранични мисии, химиопрофилактиката за малария се организира по натовски стандарти. Както и по контрол на водите, на почвите, неутрализирането на хлебарки и кърлежи в региона, където са развърнати частите на войските. Това е невидимата за очите част от последващите военни действия.
В нашата област не всичко може да се предвиди, но както казвал големият импровизатор Паганини – най-добрата импровизация е подготвената. Едрата шарка изчезна в света и вече не се прави ваксина. Но на базата на изчезването на щама на някой вирус се появява друг и затова трябва да развиваме науката, да работим, за да минимализираме щетите.
Книгата
„История на превантивните структури в Българската армия” на полк. доц. д-р Андрей Галев, началник на „Научноприложен център по военна епидемиология и хигиена” на ВМА, излезе на първи март т.г. Идеята за нея възниква, когато дългогодишен служител на Центъра му дарява албум със снимки на служители в структурата отпреди 30 г. Авторът е отдал почит към учителите и първопроходците в превантивната военна медицина, разказва историята й като летопис на една дейност, която през 2020 г.ще е със 70-годишна история.
Доц. Галев проследява не просто хрониката на имената в тази медицина, а разказва как са се предавали работата и познанието от поколение на поколение медици. Днес младите лекари в Центъра се впечатляват как само преди четвърт век в структурата били „зачислени” два коча, от които седмично за нуждите на лабораторията се вземала кръв за кръвния агар, отглеждани са кокошки за вирусологичните изследвания на кокоши ембриони, зайци – за изследванията на кръвна плазма. С тази реална история хрониките започнали да оживяват…
А още през 1899-а с Царски указ №20 се създава военносанитарното дело. В книгата „се прескача” детската му възраст и се разказва за времето, когато тази дейност започва да се отчита реално – след 1950-а. Тогава следваме съветския модел, вкл. в превенцията, т.нар. червено здравеопазване. Като военномедицински щат превантивните структури се изграждат от 1950 до 1956-а – т.нар. санитарноепидемични отряди на базата на една микробиологична и хигиенна лаборатория. Те се разрастват до днешния Научноприложен център за военна епидемиология и хигиена на ВМА с отделения в Пловдив, Плевен, Сливен и Варна. В него се извършват всички дейности по превантивна медицина за противопоставяне на рисковете за здравето на военнослужещите, свързани със заболявания, работната и околната среда, с недопускането на епидемични взривове.
Лабораториите на центъра по микробиология, вирусология и паразитология се ползват и от периферните болници в страната и изследванията им са основни диагностични процедури по клиничните пътеки във ВМА. Обгрижват се военните формирования срещу кърлежи, хлебарки, а във Военноисторическия музей – и срещу молци, които застрашават военните ни знамена. Изследванията на химични и физични фактори отчитат има ли вредности и се оценява рискът на работното място на служещите във военните фомирования. Лекарите на Центъра участват в комисиите по вътреболничните инфекции. Само за 15 мин военните епидемиолози могат да се мобилизират в страната при епидемии, бедствия и аварии. Те диагностицират и редки заболявания, опасни инфекции, паразитози, важни за контингента в задграничните ни мисии, предвиждат и терена в местностите, където заминават контингентите ни и избират подходящата ваксина и химиопрофилактика срещу паразитологични заболявания.
Още в древността основните загуби при война са били заради инфекциозни заболявания, не заради храбри бойни действия, бойно майсторство или стратегия. Битките на армията на Наполеон, тези през Първата и Втората световни войни доказват това…
