Северняшкият ансамбъл също помага с народни носии на воините танцьори от Плевен
Част от костюмите ни са абсолютно автентични – събирахме дрехи от бабините ракли по селата, казва младши сержант Петя Дункова. Тя служи във в. ф. 42800 от състава на Единния център за начална подготовка (ЕЦНП) в Плевен и ръководи сборната формация, в която играят народни танци воини от формированието и от центъра.
Освен от бабините ракли, откъдето танцьорките намират по някоя престилка, кърпа за глава или елек, като цяло съставът получава народни носии от Северняшкия ансамбъл в Плевен. Така воините – фолклорни изпълнители от града на руско-българската бойна слава се представиха във Враца на тазгодишния преглед на любителското художествено творчество в Сухопътни войски.
Това е дебютът ни, участваме за първи път, споделя младши сержант Дункова. Засега съставът е от 20 души. Имат още 10 колеги, които в момента са на мисия зад граница.
Вече втора година, след като сформирали самодеен състав, играят народни танци в поделението. С напредването им във фолклора закономерно се амбицират да мерят сили с колегите си от други формирования на СВ по време на прегледа. Така във Враца плевенчани имаха своя летящ старт на прегледа на СВ, като с изпълненията си на сцената заслужиха искрените аплодисменти на присъстващите в залата. Колкото и нескромно да звучи, по публиката разбрахме, че наистина дебютът ни беше успешен, казва с усмивка ръководителката на формацията.
Плевенчани се представиха с танците „На мегдана” и „Кой уши байрака”, а редник Нина Върбанова изпълни песента „Българийо, ти майко свята”.
Военните танцьори не са „новобранци” в артистичното си хоби. Напротив, имат значителен опит, защото повечето от тях участват и в плевенския клуб „Веселяци”. Оттам идва и любовта към народните танци и български фолклор, заявява младши сержант Дункова.
Самата тя участва във „Веселяци” от четири години. Омъжена е със съпруга ѝ, който също е военнослужещ, имат син. И в семейството си младши сержант Дункова постига победа за народното изкуство. Успява да привлече своя съпруг в групата за начинаещи към сборния фолклорен състав на плевенските формирования.
Младши сержант Дункова казва, че не се налага да подбира хора, защото те сами идват да се запишат в състава. „Играем два пъти седмично по един час в поделението. Всеки идва по желание. А за прегледа се прави определен подбор, защото има такива, които играят от години, а също и начинаещи”, обяснява ръководителката на състава.
И допълва: „По принцип мъжете танцьори са ни кът, по-малко са. Тази година участваме с 4-ма мъже, повечето от тях са самодейци, хора, които не са играли професионално. Тепърва навлизат в изпълненията, но въпреки всичко успяват да се справят и се гордея с тях”.
Воините от състава получават пълната подкрепа от командира на ЕЦНП полковник Николай Бешев и командването на формированията. Ценна помощ и художествено съдействие им оказва и Северняшкият ансамбъл, осигурявайки фолклорните носии на танцьорите.
Полека-лека воинският състав трупа опит с фолклорни изяви, най-вече при честването на национални и военни празници в гарнизона. А като част от клуб „Веселяци” някои от танцьорите под пагон всяка година имат по 5–7 участия пред публиката в Пазарджик, Русе, Велико Търново и др. градове из страната.
Младши сержант Дункова е от хората, които са убедени, че носят маршалския жезъл в раницата си. Сигурна е, че ръководеният от нея състав един ден ще вземе голямата награда на прегледа на самодейността на СВ. „В бъдеще се надяваме да ставаме все по-добри, да се усъвършенстваме, да черпим идеи от други колеги. Дай боже, и Северняшкият ансамбъл да продължи да ни помага. И така – да можем да се развиваме и да ставаме все по-добри”, категорична е тя.
Все повече ентусиасти се хващат на хорото в Мусачево 
Постепенно все повече колеги се хващат на хорото на самодейността и се надяваме да развиваме фолклорната традиция. Това споделя старши сержант Илия Мишков от батальона за ядрена, химическа, биологическа защита и екология в Мусачево.
Служи във формированието от 10 г. В момента е логистик на рота. Но през всички години не спира да се занимава с народни танци. Ръководи фолклорния състав в поделението, който се представи впечатляващо добре на тазгодишния преглед на любителското творчество на Сухопътните войски във Враца. Освен че заслужиха аплодисментите на залата със сценичните си изпълнения, мусачевци се вляха и в кръшното общоградско хоро на площада в града на Ботевата слава.
Тази година се представихме много добре, достатъчно подготвени сме, казва старши сержант Мишков. Съставът има хореографки, които избират репертоара. „Сядаме с тях, говорим, избираме, харесваме. След това казваме на хората, съгласяват се, започваме да тренираме и се подготвяме за изяви”, обяснява ръководителят творческия процес.
На сцената във Враца воините от Мусачево се представиха с танца „Беленки” и хорото „Стамена”. Освен това редник Костадин Костадинов изпълни „Полъх от Балканите”, а заедно с редник Даниела Петрова и сержант Васко Соколов – „Море пиле”.
Имаме подкрепата на командира на батальона подполковник Анатолий Димитров, с неговото съдействие от община Елин Пелин и с. Мусачево ни осигуряват носиите, споделя старши сержантът. В началото трудно привличали хора в състава. Но постепенно ентусиастите започнали да идват. И съставът вече е от 20 души. Репетират танците два пъти седмично. И ето ги: малко им трябва – и веднага започват да играят, споделя старши сержант Мишков.
Самият той е в състава от 3 г., а преди това, откакто се помни, играе хора в различни самодейни формации из клубове и читалища. Родом е от с. Бистрица край София. Почти цялата рода сме народни хора, обичаме си народните песни, казва с усмивка. Семеен е, със съпругата му имат близначки на 9 г. С удоволствие репетират народни танци, а едната е много добра певица, надяваме се след време да я запишем да пее народни песни, заявява гордият баща.
Има брат близнак, с когото заедно решили да станат военнослужещи. Избрали професия под пагон по примера на техния баща, който бил полицай. Близнаците служили в Карлово 7 г., после в Мусачево – вече 10 г. Наскоро братът на старши сержант Мишков отишъл да служи в Горна Баня.
„Амбицията ми е да привличаме повече хора да участват в тези състави. Много е хубаво. Вярно, че трудно се събират хора. Но с малко повече разговори и като видят за какво става въпрос, идват”, казва старши сержант Мишков, и с байрака в ръце се включва в голямото хоро на Сухопътните войски на врачанския площад.
