110 години Пловдивски военен клуб
Историята на Военния клуб в Пловдив е дълга и изпълнена с много паметни събития. Преди 110 г., в края на 1908 г. строителството на сградата е завършено. Решението за нейното построяване е взето на заседание на градската управа още на 25 март 1898 г., когато кмет на града е Христо Г. Данов. Било е отпуснато място от 818,80 кв. м между градината „Цар Симеон” и началото на улица „Станционна” (сегашната „Иван Вазов”) за строеж на Военен клуб, който дотогава се е помещавал в стара неугледна постройка, малко по на запад на същата улица, но подлежаща на събаряне. Началникът на гарнизона доста се е колебал дали да приеме мястото, като смятал, че не е подходящо, защото е било далеч от тогавашния център на града – площад „Джумаята”. Може би това е една от причините строежът да започне доста по-късно – през 1906 г.
Официалното откриване
на Военния клуб става с елегантен офицерски и граждански бал по случай Новата 1909 г. Но още на 27 септември сградата е в центъра на незабравимо тържество. Пред нея е построена триумфална арка за посрещането на цар Фердинанд след провъзгласяването на българската Независимост на 22 септември 1908 г.
Ето какво се казва в книгата „Пловдивски архитектурни хроники” на архитект Никола Чинков: „В първоначалния си вид след построяването, сградата на пловдивския Военен клуб е била твърде интересна и внушителна със своя извисен обем и сполучливо архитектурно решение. Главната фасада към площада била майсторски пластично моделирана и със силно подчертаната си централна средна ос и
двата кулообразни елемента
по фланговете внушавала необходимата монументалност, достолепие и дълговечност. Тъй като проектантът архитект Никола Лазаров е бил в София, тук на място е бил назначен за изпълнител на строежа и пряк технически ръководител младият тогава, но талантлив пловдивски архитект Михаил Ненков”.
На 18 януари 1927 г. голям пожар унищожава зрителната зала на Военния клуб. Веднага, още същото лято, започва нейното възстановяване, като всъщност тя е изградена отново заедно със сценичната част и до зимата строителството е завършено. Само след няколко месеца обаче цялата сграда е напълно разрушена от голямото „пловдивско” земетресение през пролетта на 1928 г. Построяването се поема и финансира от специално учредената от правителството Дирекция за подпомагане на пострадалите и възстановяване на разрушенията от земетресението. Проектите се изработват от пловдивското архитектурно бюро на архитектите Стойко Стойков и Борис Градинаров, което тогава било най-авторитетното в града.
В т.нар. „Златна книга за дарителите по възобновяването изгорелиятъ салонъ на Пловдивското гарнизонно офицерско събрание – 1927 г.” са имена на банки, фабрики и кооперации от онова време. Съобщават се и имената на войсковите началници от гарнизона – началник на 2-ра (Пловдивска) Военно-инспекционна област е генерал-майор Марин Куцаров, началник на щаба е полковник Васил Василев, командир на 2-ра Тракийска пехотна дивизия е генерал-майор Иван Бангеев, а комендант на града е полковник Стефан Кокилев, който е и председател на Управителния комитет на Пловдивското офицерско събрание. Индивидуалните дарители от гражданството са записали и своите професии като лекар, адвокат, шапкар, книжар, аптекар, месар, търговец, оризар, рентиер, кръчмар… Строителството, което започнало през пролетта на 1929 г., е било извършено от реномираната столична фирма „Циклоп” и през 1930 г. сградата е вече с нова фасада.
Минавали са годините, но
споменът за първата сграда
за онези – извисяващи се с достойнство кули, е оставал. И все са се чували мнения за едно цялостно възстановяване на клуба.
През януари 2009 г. тогавашният директор на Териториална дирекция – Пловдив, към ИА „Социални дейности на МО” Илия Герчев заяви, че амбицията му е да бъде направен не само ремонт на Пловдивския военен клуб, а той да бъде така реставриран, че сградата да добие вида си, който е имала преди земетресението през април 1928 г. Намерението му ремонтната дейност да започне към средата на май същата година не се осъществи.
През 2017 г. по инициатива на областния управител на Пловдив Здравко Димитров бе учреден Комитет за реновиране и възстановяване на сградата на Военния клуб. Идеята отново бе тя да придобие първоначалния си вид отпреди голямото „пловдивско” земетресение от април 1928 г., така, както е проектирана от големия български архитект Никола Лазаров.
През последните години, включително и през тази година, Изпълнителната агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” извърши редица ремонти на сградата. И в сегашния си вид тя продължава да бъде паметник на културата, една от забележителностите на Пловдив. И да излъчва все така признание за достолепие и дълговечност.
