„Толкова са се навъдили тези гадове, че май вече трябва да им се обърне сериозно внимание! Заселват се в градовете, в селата – навсякъде. Прави ми впечатление, че, откакто взеха да крякат из градовете, гугутките изчезнаха. С очите си съм виждал – ято от тези гадове как хванаха заек и за минути го направиха на дреб. От тях ни яребица, ни фазан – нищо не прокопсва! Не знам дали не носят повече вреди от някои общопризнати хищници. Ненапразно има определение – вреден дивеч. Но като че ли на много колеги им свиди патрон, а изстрелян по този вредител…”
„Имаме си много от тях и са ни голяма конкуренция в лова на дребния дивеч. Защитени са и за да ги регулираме, ще трябва да заобикаляме закона!”
Такова, общо взето, е настроението по авджийските форуми, направих си труда да проверя. Гракнали са в хор колегите от дребните пернати хищници, досущ като тивански оплаквачки от образцова трагедия на Есхил.
Врановите птици са семейство от разреда Врабчоподобни, или Пойни птици. Вярно е, че никоя от тях не е „певец”, но пък в замяна на това са забележителни в някои други отношения. Така например Врановите са най-едри сред всички пойни птици.
Те имат здраво телосложение, масивен клюн и яки крака. Крилата им са най-често широки и закръглени, а по-рядко заострени. Оперението им е черно, често с метален блясък, а понякога и пъстро. Всички те са активни денем и повече или по-малко всеядни.
Методите за ловуване на този тип вредители е чрез издебване и чрез причакване. За успешен вид лов ловното стопанство осигурява ловен водач.
Ловът чрез издебване се извършва с видеонаблюдение в районите, където дивечът ловува или си търси храна, знаят се местата, определени за гнездене и отдих, както и местата за водопой. Ловува се най-често с издебване и доближаване на кацнало на земята или на дърво ято. Ятото се държи под наблюдение и след изстрела, защото ранени птици падат и след отлитането му на разстояние. Осигурява се присъствието на ловен водач. Този вид дивеч може да се ловува и чрез причакване по местата, където най-често каца. През есента добри ловни места могат да бъдат самотните дървета сред полето, на които птиците кацат доста нагъсто. За целите на лова се осигурява присъствието на ловен водач.
Към дребния пернат дивеч спадат скорец, сврака, сива врана, посевна врана, чавка. Цените за отсрел обикновено гравитират около 1€ за кг.
Свраката нанася щети на гнездещите по земята птици, включително и на някои от ловните видове – фазан, яребица, пъдпъдък, кеклици, като унищожава яйцата и малките им. Това налага числеността й да бъде регулирана.
При сивата врана оперението също е двуцветно, като главата, гушата, предната част на гърдите, крилете и опашката са черни, а останалата част е светлосива с фини надлъжни тъмни щрихи. Крилете са сравнително дълги, широки и закръглени.
Опашката е къса. В полет лесно се различава по двуцветното оперение. От гарвана, който е защитен у нас, се отличава по късата права опашка, по-малките размери и сивия цвят на оперението.
Ловностопанското значение на сивата врана се определя от щетите, които нанася на някои от ловните видове птици. Както и свраката, тя унищожава голяма част от яйцата и малките пилета на фазаните, яребиците, пъдпъдъците и други гнездещи по земята видове. Разрешена е за лов целогодишно.
Характерно за врановите птици е това, че те заемат първо място между всички пернати по развитието на своята висша нервна дейност, или, казано по-просто, те са най-умните птици. Важен белег е ненаситното им любопитство. Тези техни качества някои учени обясняват с всеядността им, която предполага гаргантюанския им интерес към твърде различни неща.
