На Москва ще й бъде по-трудно да укрепи режима в Каракас за разлика от този в Сирия
Като всяка велика сила, САЩ не обичат, когато някой се бърка в ''задния им двор“. Особено когато става дума за голям съперник като Русия. Затова нейната активност през последно време във Венецуела сериозно я дразни. Вашингтон може да възприема като ''директна заплаха за международния мир и сигурността в региона“ установяване или разширяване на военно присъствие в западното полукълбо, каза съветникът на президента Доналд Тръмп за националната сигурност Джон Болтън. В своето завоалирано изявление Болтън обясни, че САЩ „остро предупреждават външните спрямо западното полукълбо актьори да не разполагат военни ресурси във Венецуела или другаде в региона с намерение да установят или разширят военните си операции.“ Ще смятаме всякакви подобни провокативни действия за пряка заплаха за международния мир и сигурността в региона, допълни съветникът. Коментарът на Болтън не спомена директно Русия, но дойде след кацането на два руски самолета с военнослужещи и техника в Каракас. Москва обяснява, че те пристигат за задачи, свързани с военнотехническото сътрудничество и договорени с Венецуела. Не са обявявани намерения за постоянно присъствие. Малко преди това самият Тръмп коментира темата с думите, че Русия трябва да се махне от Венецуела. Според Болтън Мадуро не бива да използва външна военна подкрепа, за да остане на власт и така да „увековечи икономическата криза, унищожила икономиката на Венецуела, и да застраши регионалната стабилност“. Освен това той за пореден път призова венецуелската армия да действа решително в името на страната си.
Когато два руски военнотранспортни самолета кацнаха в края на март на летището в Каракас, мнозина решиха, че Москва се подготвя за военна намеса в конфликта във Венецуела. Според информации в медиите с двата самолета са пристигнали стотина униформени войници и 35 тона товари, сред които и тежкотоварни камиони. С тях е пътувал също и началник-щабът на руските сухопътни части генерал-полковник Василий Тонкошкуров. На път за Каракас двата руски самолета са извършили междинно кацане в Сирия, където от 2015 г. Русия се ангажира военно на страната на президента Башар Асад.
Засега не е ясно дали Кремъл ще подкрепи с военна сила и режима на Николас Мадуро. Досегашният обхват на акцията сочи, че руският ангажимент в латиноамериканската държава изобщо не може да се сравнява по обем и мащаб с руската военна операция в Сирия, а още по-малко със съветската инвазия в Афганистан през миналия век.
„Можем само да гадаем какви са истинските мотиви за руските действия“, заяви пред Дойче веле руският военен експерт Александър Голтс. „Възможно е руснаците да подготвят извеждането на Мадуро от страната, да изнасят злато или пък да изпращат подкрепления в защита на Мадуро „, смята той. Нито една от тези опции не може да бъде изключена, убеден е Голтс. Властите в Москва се въздържат от всякакви информации по случая. А за руските медии темата за изпращането на двата военни самолета във Венецуела остава съвсем периферна. Като се позова на руски дипломат в Каракас, дирижаната агенция РИА „Новости“ съобщи, че руските военни са пристигнали във Венецуела за консултации във връзка със сключени по-рано договори за доставки на оръжие. Няма нищо тайнствено , се казва още в информацията.
От години Русия доставя на Венецуела оръжия, чиято предполагаема стойност надхвърля 10 милиарда щатски долара – изтребители, хеликоптери, системи за противоракетна отбрана и танкове. Освен това Русия изгражда във Венецуела военни заводи за производството на автомати тип „Калашников“, както и на муниции. Продажбата на оръжие и инвестициите в петролната промишленост на Венецуела са двете основни посоки, в които вървят руските интереси в тази южноамериканска държава.
През последните месеци Кремъл опровергаваше съобщенията за евентуална руска военна операция във Венецуела, обявявайки ги за празни слухове. В същото време имаше и някои спекулации, че Русия може да изпрати във Венецуела наемници от руската частна армия, известна като „Група Вагнер“, натрупала боен опит покрай конфликтите в Източна Украйна и Сирия. В края на януари Мадуро и Путин разговаряха по телефона, а след това говорителят на Кремъл Дмитрий Песков съобщи, че не е ставало дума за искането на военна помощ.
Досега Русия демонстрира само символична готовност да помогне с военна сила на режима в Каракас. През декември 2018 Москва изпрати два стратегически ядрени бомбардировача „Туполев-160“ за участие в съвместно учение с венецуелските ВВС. Тези бомбардировачи впрочем бяха придружавани от същия тип самолети, от който са и кацналите в събота машини: един „Илюшин-62“ и един „Антонов-124“. През декември обаче ситуацията във Венецуела все още не беше ескалирала така силно, както днес, а и опозиционният кандидат Хуан Гуайдо още не беше се обявил за временен президент на страната. Руските медии дават две възможни обяснения защо Москва досега се въздържа от по-сериозен военен ангажимент във Венецуела: от една страна, правителствената армия във Венецуела е значително по-силна от тази в Сирия, а от друга – става дума за една много по-отдалечена страна, което би направило логистичната поддръжка много по-трудна
В социалните мрежи пък се появиха спекулативни твърдения, че действията на Русия имали за цел да възпрат САЩ от евентуална военна намеса във Венецуела.
Другият голям съюзник на Мадуро – Куба, също е изнервен от ситуацията. Кадрите от хаоса във Венецуела разбуждат може би най-лошите спомени на поколения кубинци. Защото едва ли има нещо, което да ги плаши толкова силно, колкото повторение на т.нар. особен период – тежката криза от 90-те години. Тогавашните продължителни спирания на тока, парализираният обществен транспорт и празните рафтове в магазините са се запечатали като национална травма в Куба. Парадоксално, но факт: хората в страната с най-големите петролни резерви в света дни наред стоят на тъмно. Готвят веднага след като напазаруват, защото не могат да охлаждат хранителните продукти. Над 40 пациенти са починали дотук заради липсата на електричество, тъмнината превърна улиците в опасни зони, а сривът на GSM мрежите прекъсна всички комуникации.
Кадрите от Венецуела едва ли могат да бъдат по-многозначителни: над страната се е спуснала нощ. За всичко това венецуелското правителство обвинява своите противници вътре в страната – с помощта и подкрепата на САЩ“ те били отговорни за тоталния блекаут. Правителството в Каракас дори твърди, че разполага с доказателства, които иска да представи пред ООН. Но през последните десет години спиранията на тока са едва ли не делник във Венецуела. Никой не обръщаше внимание на предупрежденията за спешна необходимост от саниране на електропреносната мрежа и на електроцентралите. Затова и събитията от последните дни се дължат навярно именно на този провал, а не на някакъв коварен саботаж.
Като великан, улучен в най-чувствителното му място, Венецуела, тази потенциално много богата страна, днес страда от остра криза в снабдяването. Само малцина можеха да си представят подобно нещо преди 20 години, когато мнозинството венецуелци избраха Уго Чавес за президент. Делото му бе продължено от Николас Мадуро, но междувременно голяма част от венецуелците категорично отхвърлят неговия режим. Да не говорим за международните критики. Дори традиционната левица го обвинява в „предателство спрямо чавизма“. Вместо да предприеме необходимите спешни мерки и да информира обществото за състоянието на електропреносната мрежа, Мадуро заема позата на трагична жертва и разпространява съзаклятнически теории. В същото време опозицията начело с Хуан Гуайдо нарежда прекратяване на петролните доставки за Куба и призовава народа към протести срещу „узурпатора“ Мадуро.
Затова страховете на кубинците растат с всеки изминал ден. Към собствената им икономическа криза сега се прибавя и опасността от пълно прекратяване на и без това съкратените петролни доставки от Венецуела. А най-голямата грижа на кубинското правителство е как ще реагира собственият му народ, ако „особеният период“ от 90-те се завърне не само като призрак от миналото, но и като нова реалност. За това в момента Москва и Хавана дават сигнали, че няма да позволят падане на режима, поне докато армията е вярна на Мадуро. Но това може да се промени във всеки момент при засилване на народното недоволство и необмислените действия на управляващите.
Източник: в.“Сега“
