– Полк. Попов, през седмицата с колегите си традиционно за сезона преглеждате безплатно пациенти с ухапване от кърлежи. Каква е картината?
– През лятото, за съжаление, имаме свръхмного интересни заболявания. Западно-нилската треска е ново тук заболяване, но очакваме „да наводни” района. Случаите с Лаймската болест лавинообразно нарастват. Екзотични заболявания като Марсилската треска и Ку-треската са свръхинтересни за практиката ни. Имахме и рядък случай на болен с хепатит Е, който изпадна в хепатална кома. Професионалният интерес към новите тук заболявания е огромен. Съветът ми е да се носят светли дрехи, да се пръскат съответните средства против кърлежи и комари. И когато се появи обрив по кожата или устната кухина, да се снимат с телефона. Това помага при диагнозата на заболяването. Защото обривите са бързопреходни. И чак след 10 дни започват болки в ставите. Изследвайте се – ако няма симптоми, това не означава, че няма болест.
– А какви тенденции има в тези заболявания?
– Климатичните промени стимулират разрастването на популацията на комарите и кърлежите. Пътуванията се увеличават и така се пренасят болести, неизследвани досега тук. И миграцията също „помага”. Смятахме морбили за изчезнало заболяване, а то се върна и протича тежко. ВМА става водещо звено в страната по лечение на инфекциозни болести. Търсят ни хора от цяла България, не лекуваме само военния ни контингент. През зимата лавината от заболели са от грип, в горещото време – заради ухапвания на кърлежи, комари и папатаци.
– Как се разшири работата ви с поста на заместник-началник на ВМА по учебно-научната работа?
– Смяната на кабинета не сменя досегашния ми интерес – клиниката. Остава си работата ми в катедра „Инфекциозни болести”. Но учебно-научната дейност на ВМА дава огромно поле за развитие и възможности на екипа ни. А предизвикателствата са огромни със създаването на специалността „Военна медицина”, чието начало сложи тристранният договор между ВМА, МУ във Варна и ВВМУ „Н. Вапцаров”. Приоритет ни е обучението на младите медици. Бъдещите млади лекари ще имат възможност за растеж в кариерата си, за безплатна специализация във ВМА и социални придобивки, които другите студенти нямат. Обучението на тези млади хора изисква голяма концентрация. А проектът се разширява освен с обучение на лекари и медицински сестри, но и с обучение на стоматолози. Готови сме да се кооперираме с идеите на партньорите ни в този тристранен договор. Това обучение, което е много скъпо, за нашите студенти е абсолютно безплатно, като разполагат и със стипендия. Те завършват с две дипломи – военен менинджмънт и медицина.
– Какви още идеи имате в укрепването на системата на военната медицина?
– Свързани са с обучението на парамедици – ниво, което доскоро липсваше във военната ни медицина – специалност между санитарите и сестрите. Тя в САЩ е масова специалност. Парамедиците първи отиват на терен. Във военно време и при учения тази дейност се припокрива с тази на бойните санитари. Ние се прицелваме в най-високата, трета степен на обучението на парамедиците. Това са наши военнослужещи, които за нуждите на армията обучаваме като бойни санитари, а за цивилната практика – като парамедици. В САЩ срещнах българка от тяхната армия – войник парамедик за осъществявне на ехокардиография. Тя препращаше резултата за анализиране от специалист. Друга част от отговорностите ми са високоспециализираните курсове за хора, завършили медицина, които търсят умения в определена област. Като на тях им е необходим не само документът за това, но и опитът на ВМА, от който реално да почерпят.
– Как се развива нивото на самата Военна болница, с кого се състезавате?
– Със себе си, казано на шега. Всъщност ние покриваме военномедицинските стандарти на НАТО. Акредитирани сме почти по всички медицински специалности и работим по това да се поддържа тази акредитация, да усъвършенстваме и обновяваме нивото на работа и възможностите за преподаване. Преподаваме на студентите по медицина от Софийския университет по широк спектър специалности, които се практикуват във ВМА – инфекциозни, ендокринология, пулмология, хирургия, радиционна медицина, епидемиология и др., които нямат специалисти в основната им база в Лозен. От СУ на обучение идват и медицински сестри и рехабилитатори. Във ВМА работим и по създаване на тренинг-център по програма на НАТО, където ще симулираме реални бойни условия.
– Военната медицина винаги е в авангарда, реално ли е вписването на изкуствения интелект в някои от дейностите й? Ще бъде ли заменен скоро лекарят от изкуствения интелект?
– Възможно е навлизането на изкуствения интелект в неврохирургията например при специфични операции, за които са създадени компютризирани автоматични системи за извършване на определен тип интервенции в човешкото тяло. Но дебело искам да подчертая, че медицината е изкуство и изкуственият интелект не може да направи това, което лекарят може да извлече от настроението, погледа, емоциите на болния, за да постави точната диагноза. А компютърът може да анализира нещо и да даде заключение, за което лекарят преди това му е заложил информация. Но сме далеч още от времето, когато изкуственият интелект ще може „да усети” болния. Може определени медицински дейности да се извършват от изкуствения интелект, но поне в близкото бъдеще лекарят като цяло не може да бъде заменен от него. Доверие с компютър не се изгражда, а доверието към лекаря е част от лечението на пациента. Човешкото общуване, състраданието могат само да се имитират. Машината може да допусне човешкото общуване само като игра… Машините бият и най-добрите гросмайстори, но едва ли ще достигнат тънките моменти в комуникацията между хората.
– Стипендианството ще укрепи ли корпуса от военни медици?
– Аз самият съм продукт на тази възможност. Баща ми като военен лекар ме насочи към нея и в първи курс на медицина станах военен стипендиант и така получих развитие по тази стълбица: дипломиране, интернатура… И приветствам възраждането на военното стипендиантство. То ще създаде хора, които няма да учат в по-тежкия казармен режим във Варна. Те пак ще преминат военния си курс във Военноморското училище, но доста по-съкратен. И ще се влеят в редиците на военните лекари. Още повече че най-после отпадна несправедливата бариера пред научното развитие на медиците ни под пагон. Началникът на ВМА ген. Венцислав Мутафчийски успя в усилията да се отвори така кариерният път на военните лекари.
– Вие очаквате ли така реално да се увеличат военните медици в екипа на ВМА?
– Ръководството на ВМА изключително много държи на военните медици, те са движещата сила на екипа. Естествено, че цивилните си имат заслуженото място и тежест в тази болница. Имаше едни години, обаче, през които военните лекари са били втора ръка заради неосигуряването на кариерното им развитие, ранното пенсиониране, вливани са хабилитирани лица отвън, вместо да се развиват собствените кадри. Днес нещата са различни.
– Д-р Попов, какви принципи в лекарската си професия запазвате през годините?
– Основен принцип в отношението с пациента ми е да работя така, че той винаги да е удовлетворен – от качеството на лечението и от отношението към него. Приемам, че понякога заболяването прави пациента агресивен. Затова се стремя да омекотявам отношенията и да внасям разбирателство и разбиране в отношенията с болния. А това винаги предизвиква разбиране и от другата страна.
