Автор: Валерия Тодорова
Споделени думи и мисли, автографи, жив интерес и симпатия съпътстваха представянето в Сливен на най-новия роман на писателя Владимир Зарев „Чудовището”. Срещата се организира от Регионална библиотека „Сава Доброплодни”, Сливен, и ИК „Хермес” с ценната подкрепа на сайта „АЗ ЧЕТА”.
Владимир Зарев получи топло читателско внимание, благодари на издателство „Хермес”, за начина, по който обгрижва книгите му и отбеляза, че книжовното средище на града е превърнато от директорката Росица Петрова в библиотека чудо, в духовно огнище. Романът „Чудовището“ бе представен от Стойо Вартоломеев, управител на ИК „Хермес” и редактор на изданието. Той сподели, че голяма част от съдържанието на бъдещия текст предварително е узнал при съвместните пътувания с автора на срещи с читатели. Той е и „кръстник” на творбата, чието работно заглавие било „Забрава”. Според него „романът е силно емоционален и мъдър… роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне”.
За книгата си Владимир Зарев заявява: „Исках да напиша роман за старостта. Не мрънкав, – че човек губи част от физическата си мощ и това се отразява на духовните му сили, а роман за величието на старостта. Защото възрастният човек е невероятно свободен. Той престава да бъде режисьор, престава да играе себе си или някой друг. Напуска ролите, затваря се, завръща се в себе си – там е свободен…” В книгата е поставен и проблемът за властта, за стремежа към нея и за страха от смъртта. Редят се мисли и страници, които говорят мъдро и увлекателно за незабравата и забравата, за смисъла и безсмислието, за „единственото възможно и истинско равенство”, за имането и нямането, за случайностите, които имат своя съдбовност или просветляваща логика.
„Чудовището” на Владимир Зарев е благодатно за насладата от четенето. Читателят е с привилегията да се докосне, да открие, да поведе диалог в пространството на романа за стремежа към свобода и съществуващите безброй несвободи, за изборите, които правим, за властта на времето и поривът да нахраниш дори гаргите с бисквитки. Романът превръща в метафора „прахта като най-крехка и нежна част от човешката старост”, говори за достойнството, часовниците и огнения цвят с тяхната естествена семиотична подплатеност, връща ни към мита за прогонването на Адам и Ева, за желанията и истините в житейските пресечки, за случилото се и паметта за него, както и за това, че „нищо не остава завинаги”, а чудовищата са най-приемливи и симпатични в детската игра.
