Въоръжените конфликти са проявление на злото в най-грозната му форма, смятат християнски богослови.
Бащата на историята Херодот казва, че на война първата жертва е истината. Всъщност в XXI век войната започва много преди реалните бойни действия. Тя започва в умовете и съзнанието на хората от двете страни на фронтовата линия, която много често е доста неясна и се води основно със средствата на медиите, интернет и социалните мрежи. Трудно е да се даде ясна еднозначна оценка на една война или военен конфликт, който се случва буквално пред очите ни най-вече поради това, че никой, освен Бог, не вижда цялата картина в пълното й измерение – времево, социално-икономическо, геополитическо, но най-вече духовно.
„Станалата много популярна фраза напоследък „всеки сам си преценя“, за съжаление, е неприложима при войната като социално явление, обществено бедствие и хуманитарна катастрофа. Тя е олицетворение на злото в най-грозната му форма“. Това пише в свой научен труд Гроздан Стоевски, ръководител на европейския екип на Military Ministry International (Великобритания), организация на военнослужещи-християни. Той е завършил военното училище във Велико Търново и е бил офицер в БА.
По думите му морална отговорност и духовен дълг на всеки вярващ човек и Христов последовател е да бъде добре информиран и подготвен по отношение на библейската перспектива и принципи, обясняващи войната и военната служба, което е проява на духовна зрялост и способност да различава добро от зло.
Стоевски разработва темата за войната и военната служба в светлината на Свещеното писание. Според него войната е проявление на злото в най-грозната му форма. Въпреки технологичния и културен напредък на човечеството в XXI век, в морално отношение нищо не се е променило от времето на грехопадението до сега. За съжаление войната е реалност и днес така, както е била и през вековете. „Случва се да казват за нещо: „виж, на, това е ново“; но то е било вече през вековете преди нас“, отбелязва и проф. д-р Светлозар Елдъров в своя труд „Православието на война“: „…войната е „относително“ или „допустимо“ зло, което няма място в реда на абсолютните божествени истини, но не може да бъде отречено изцяло, тъй като произтича от несъвършенствата на човешката природа и обществените условия.“
Грехът на Адам е първопричина за смъртта и появата на войната като среда, в която се сее смърт. „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички хора чрез един човек, в когото всички съгрешиха, се казва в Свещеното писание“.
По своята същност всяка война е братоубийствена, защото човек убива друг човек. Професор Пенов обръща особено внимание на тази трагедия. „Тук е ключът за разбиране не само на конкретната ситуация, при която е убит Авел, но и цялата по-нататъшна кървава история на човечеството.“
Грехът навлиза във всички сфери на древния свят и обхваща цялата земя. „Злото не е само индивидуален проблем. Това е всепроникващо състояние на човешката паднала природа, която обхваща политическата и социална реалност, в която сме принудени да живеем“, казва още професор Димитър Пенов.
Човек не е създаден да убива друг човек
Човекът, като венец и най-висша форма на Божието творение, е устроен за живот в мир, любов и хармония, а не в конфликт, омраза и хаос. Човекът не е създаден за да отнема живота на друг човек.
Войната не е присъщо състояние нито на духа, нито на ежедневното битие на човека, който се предполага, че трябва да живее в хармония със себе си, с природата и с непосредствено заобикалящата го жизнена среда.
Мирът, редът и хармонията на Божието творение са нарушени в момента, в който човекът се подвежда по лъжите на дявола. Професор Димитър Пенов нарича този момент „космичен разрив“ и изтъква като основна причина появилата се гордост. Божият авторитет, благост и Божието слово са поставени под съмнение и недоверие, които ясно проличават във въпроса на змията в Свещеното писание: „Истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?“. „А дойдат ли съмнението, недоверието, неблагодарността и омразата, лесно се преминава в открита вражда и война“, твърди професор Пенов. Именно тази проява на гордост, изразена не само в съмнение или недоверие, но на практика, отхвърляне на Божия авторитет и наредби, подвежда и човека да съгреши.
