Урсула фон дер Лайен обмисля да заобиколи Сърбия при обиколката си из Западните Балкани, а Марта Кос отказа да отиде в Белград.
Преди две седмици смъртта на Ратко Младич в затвора на Международния Трибунал в Хага предизвика сериозна политическа, обществена, медийна и чисто човешка тревога и възмущение сред хората от страните от Западните Балкани. Всеки от тях си имаше своите основания за това, но повечето не мислеха да простят престъпленията му по време на войната при разпада на Югославия. Имаше и такива, които възхваляваха излежаващия доживотната си присъда Младич, включвайки го в плеядата герои от историята на сръбския народ. И заканвайки се, че ще превърнат неговото погребение в знак за истинската оценка за живота и делото на осъдения за престъпления срещу човечеството Ратко Младич. С други думи – ще го направят масово и впечатляващо.
Във времето между съобщението за кончината на Младич в затвора и неговото погребение от международната общност направиха всичко възможно, което коректната дипломация позволява, да предотвратят намерението на близките и на не толкова близките хора от някогашното обкръжение на генерала
да превърнат раздялата с Младич в нещо повече от християнски церемониал
С други думи, да не му придават повече символика, отколкото покойникът в своята житейска битност и вини към човечеството заслужава. Най-активни в тези внушения бяха от централата на Европейския съюз в Брюксел. В реакцията на представителите на Европейската комисия нямаше изненада. По-скоро изненадата дойде от управляващите в Белград, които постепенно изостриха тона си в отговор на внимателните препоръки от страна на Брюксел. Никакъв сюрприз не е, че промяната в поведението и във вербалните изяви дойде лично от президента Александър Вучич. Макар че в първите часове след вестта за смъртта на Младич той заяви, че Сърбия няма да се ангажира с погребение с почести, които се отдават на висши и крайно заслужили сърби. Освен ако близките на Младич не поискат това. Но в в течение на дните Вучич изостри позицията си до крайност.
„Жертва“ на агресивното му говорене стана еврокомисарят по разширяването и регионалната политика на ЕК, словенката Марта Кос. На внимателната й препоръка към него да не прекалява с оценките за Младич и да не се ангажира с церемония от висока държавна класа на погребението, Вучич ядосано отговори: „Коя е тя, та да ми дава акъл какво да правя“? Как коя, това е човекът, от когото зависи в голяма степен какъв ще е пътят на Сърбия в процеса на европейската интеграция. Това, че Вучич не може да преглътне факта, че „някаква си словенка“ ще му дава оценки за изпълнението на реформите и при всеки случай ще му напомня, че страната му не върви добре в преговорния процес, е ясно. Но то, разбира се, не му дава основание да се държи по начина, който демонстрира. В поведението му се виждат ясно онези рецидиви на политическия живот в някогашна Югославия, когато сърбите във властта се отнасяха към представителите в нея от другите републики с високомерие и дори пренебрежение. Това впрочем бе и
една от причините за разпада на Титовата държавна конструкция с много жертви
после, страдания и кръв.
Свадата продължи, като в нея се намесиха и други високопоставени представители на ЕК. Председателят й Урсула фон дер Лайен беше крайно разочарована, че Вучич не се съобрази с посланията, които от Брюксел му изпратиха. В общо изявление с председателя на Европейския съвет Антонио Коща те заявиха, че Съдът на Обединените нации за военните престъпления е признал Младич за виновен за геноцида в Сребреница през 1995 г. и затова присъствието на сръбски функционери на погребението му подлежи на „дълбоко осъждане“. Двамата политици оцениха като „шокиращи“ кадрите от многохилядното прощаване с Ратко Младич. От своя страна, Службата за външна политика на ЕС, която се ръководи от Кая Калас, се обяви против възхвалата на военните престъпници, отричането на геноцида и ревизионизма, които са в противоречие с основните европейски ценности. Визирайки погребението на Ратко Младич, в съобщението се изтъква, че „за такива неща няма място нито в ЕС, нито в страните кандидатки за членство в ЕС“. Както се вижда,
в Брюксел дори и не се опитаха да скрият гнева си
И с право. Което пък даде повод на фон дер Лайен да заяви, че ще преосмисли дали да включи Белград в есенната си обиколка в държавите от Западните Балкани. Пътуването на председателя на ЕК цели да окуражи местните политически елити да продължат с реформите и да подкрепи усилията им в посока на крайния резултат. В Скопие потвърдиха, че Фон дер Лайен ще ги посети. Но не скриха скептицизма си, че визитата ще даде конкретен шанс блокадата в преговорния процес на Северна Македония за членство да бъде преодоляна.
Марта Кос също отказа предварително уговорено посещение в Белград в знак на протест срещу организираното погребение на Ратко Младич, при което десетки хиляди хора отдадоха почит на осъдения военнопрестъпник:„Възхвалата на осъдените военнопрестъпници и отдаването на военни почести на някого който е отговорен за геноцида в Сребреница и за най-ужасните военни престъпления в Европа след Втората световна война, е напълно неприемливо. Това е в пълно противоречие с основните ценности на ЕС – владеенето на правото, помирението и почитта към жертвите“, заяви Марта Кос в изявление за CNN. „Взех това решение като политик и като личност“, допълни Кос, като заяви, че не си представя как би могла в бъдеще да погледне в очите майките от Сребреница, загубили много членове от своите семейства. Като резултат от всичко това от Брюксел са заканиха, че
ще предприемат още по-строг мониторинг върху публичната реторика
на политиците от страните-кандидати за членство в ЕС, без това да намалява борбата за истинска посветеност към европейските цивилизационни ценности и взаимно уважение.
Отказите на Марта Кос и Урсула фон дер Лайен да пътуват за Белград (въпреки че председателят на ЕК все още има колебания), не бяха приети добре от управляващите в Сърбия. Основната причина е ясна, макар че има и друга, която не е по-малко важна. Сърбия навлиза в активен предизборен период в навечерието на извънредния парламентарен вот на 25 октомври. Всякаква визита от страна на представители на ЕС би могла да бъде тълкувана като влияние върху настроенията на избирателите, независимо в коя посока.
След дълги увъртания и под непрестанния натиск на студентските протести най-после президентът Вучич прие да премери сили в опита си за запазването на властта. Самият той декларира, че ще подаде оставка като държавен глава на 25 или 26 септември, след връщането му от САЩ и участието му в Ню Йорк на сесията на Общото събрание на ООН. Вучич вече бе номиниран за водач на листата на управляващата Сръбска прогресивна партия като кандидат за бъдещ премиер на страната. Партията набързо събра необходимите подписи в подкрепа на партийната листа, дори вече получи и № 1 от изборния списък на участниците. Все пак властта си е власт и тези малки подробности изглежда не са без значение, щом управляващите се преборват за тях. В своя популистки стил Вучич започна да хвърля големите обещания, като повишение на пенсиите от 1 декември и някои допълнителни плащания за гражданите от Нова година. Попитан на пресконференция дали това е част от неговата предизборна кампания, която той може да води в качеството си на държавен глава, Вучич заяви, че до последния момент, в който конституцията му позволява като президент да участва в кампанията, той ще „прави това, което винаги е правил“. Опозицията също се готви за вота. Студентите подготвят избирателните списъци, а медиите в Сърбия не престават да показват кадри от опашки от хора, които чакат, за да дадат подписите си за необходимите 10 000 гласа в подкрепа на листата им.
Така че в западната ни съседка предстои крайно интересен период, в който ще се види дали протестната енергия на студентите, предизвикана от срутването и жертвите под козирката на гарата в Нови Сад не бе амортизирана с течение на времето. В което хитрецът Александър Вучич отлагаше отиването пред урните. И дали сръднята от Брюксел към Белград ще има някакво значение за изборния резултат.
Ще видим.
