Смъртта на генерал Ратко Младич и намерението на Белград да му се отдадат всички държавни почести разбуниха духовете в Сърбия, на Балканите и в Европа
Всичко изведнъж оживя и спомените се върнаха! Повече от едно поколение в Сърбия, в Босна и Херцеговина, в цяла бивша Югославия и на Балканите, та дори и в Европа, без да искат са принудени отново да се върнат в дните 30 г. назад. И да си припомнят всекидневните новини за кървавите сражения по полетата на някогашната СФРЮ, особено тези в една от бившите републики – Босна и Херцеговина. И после в търсенето и намирането на справедливост за извършените престъпления против човечеството, за геноцида, за етническото прочистване и за идеята за етнически чистите държави на мястото на досегашните. И още по-близо във времето – за интрументализирането на историческите факти от кървавия разпад на Югославия с открита и недотам честна политическа цел, към съжалението за съдбата на „героите“ от сраженията и престъпленията, за опита за тяхното оправдание и измъкването им от правосъдието. Колко драми се разиграха в тези над 30 г. и колко истини, прикривани старателно и изкривявани с годините, видяха бял свят. И колко още тайни има някъде в умовете, архивите и спомените на преките участници в онези кървави събития. Войната и жертвите при разлагането на СФРЮ си
беше човешка и цивилизационна драма
но битката за мярката кое беше добро и кое –зло, не беше по-малко епична.
Това патетично начало на текста следва логиката, според която кончината на една личност от „онова“ време не би трябвало да предизвика трус в обществената памет и в държавническата сдържаност. Но Ратко Младич, командир на войските на боснеските сърби през войната в БиХ, не е човек, чийто житейски край ще остане незабелязан. Напротив! Неговата смърт в болницата на Трибунала в Хага, макар и очаквана, предизвика истински трус в Сърбия и особено в политическите кръгове в Белград. А и наоколо, в съседните държави, произлезли от разпада на СФРЮ. Защото отношението към войната в БиХ, както и нейната оценка днес е един вид универсално мерило за човешко достойнство, политическа зрялост и цивилизационен стандарт.
В Хърватия много се разсърдиха, когато председателят на парламента на Черна гора Андрия Мандич от свое и от името на ръководената от него партия Нова сръбска демокрация е изразил съболезнования пред сина на Ратко Младич. Бившият премиер на Хърватия Ядранка Косор реагира първа и призова да бъдат прекратени преговорите на Подгорица за членство в ЕС. А Черна гора е лидер между държавите от Западните Балкани в преговорния процес с очертан близък хоризонт за членство. Хърватското министерство на външните работи, от своя страна, официално предупреди, че в преговорите на Черна гора за членство в ЕС ще настоява за ясна позиция към миналото, за зачитане и уважение на присъдите на международните съдилища срещу военните престъпници като Младич, както и за поддържане на добросъседки отношения. Председателят на хърватския Сабор (парламента) Гордан Йондракович пък заяви, че постъпката на Андрия Мандич показва, че
идеята за т.нар. „Сръбски свят“ все още е актуална
И това са само част от мненията на политици, общественици и правозащитници от района. От ЕК пък заявиха, че „място за възвеличаване на военопрестъпниците, и в ЕС, и в страните кандидатки за членство, няма“.
Това показва, че наносите в отношенията между бившите югорепублики, натрупани от времето на общия им живот в Титова Югославия под лозунга „Братство и единство“, не са разчистени. Поводи като смъртта на Младич и опитите в Белград ролята му във войната в Босна и Херцеговина през 90-те г. на ХХ в. да бъде минимизирана, стават конкретна причина старите рани да кървят и борбата за историческата истина и справедливост да излезе на преден план. Всъщност, ако кончината на Ратко Младич в Хага бе първият сигнал, който удари камбаната на тревогата, вторият – намерението на кабинета в Белград да го изпрати с всички военни и държавни почести, докара бурята на възмущението. По този повод Ненад Чанак, популярният публицист, политик и правозащитник, се противопостави на идеята за официално погребение на Младич. Според него, „Това не е погребение на един осъден, а е обред, чрез който режимът се опитва да превърне присъдата в неправда, злосторника – в символ, а символът – в още едно фалшиво потвърждение, че Сърбия винаги е невинна“.
Такива изказвания има доста. Всяко от тях обаче принадлежи на основните разкази за живота и делото на Младич, които отново излизат на повърхността, оцелели през годините от произнасянето на присъдата от Трибунала в Хага до днес. Единият разказ вижда в присъдата от доживотен затвор на Младич знак, че човечеството като цяло и международното правосъдие като негов инструмент, има силата да защитава и въздава справедливост, когато основните принципи на хуманизма са нарушени. Делото срещу него е имало заседания в продължение на 530 дни, разпитани са 592 свидетели и са събрани почти 10 000 доказателства за престъплението му. Съдебният състав утвърди, че Младич е водеща фигура основно за трайното остраняване на босненците и хърватите от териториите, за които босненските сърби твърдели, че имат право над тях, тероризирането на населението в столицата на БиХ Сараево със снайперистки и артилерийски огън, геноцида в Сребреница с избиването на над 8 000 мъже и младежи и вземането за заложници на представители на ООН. Този разказ се осъвременява с
най-новите данни за т.нар. „човешко сафари“
Срещу заплащане извратеняци от разни краища на света са получавали „правото“ да убиват със снайпери хора по улиците на обсадено Сараево. И в този антихуманен лов са помагали или поне не са пречели хората от армията на босненските сърби начело с тогавашния ген. Младич. А най-зловещото в тази история е фактът, че самият Младич е съзнавал какво се готви срещу хърватите и мюсюлманите в БиХ. На заседание на парламента на босненските сърби на 12 май 1992 г. се обсъжда идеята териториите в републиката да бъдат разделени така, че в някои части да останат само сърби. Тогава Младич казва, че това би било геноцид. А 3 г. по-късно самият той станал най-ревностният изпълнител на този замисъл. Защото
след погрома в Сребреница той самият се е заел да прикрие истината за него
като разпоредил телата на жертвите да бъдат разхвърляни на различни места, за да не могат да бъдат открити. Затова и до днес търсенето продължава, въпреки че основните масови гробове бяха намерени и жертвите в тях – препогребани. Да, Младич е нямал съмнения около неприемливостта на своите командни действия и вероятната присъда, която човечеството би му издало. И затова изчезна през 2002 г., след като всичките му военни звания бяха отнети и той бе пратен в резерва. До 26 май 2011 г., когато бе открит и арестуван в село близо до Зренянин. Пет дни по-късно Ратко Младич бе изпратен в Хага в специализирания Трибунал за престъпленията срещу човечеството по време на войните при разпада на Югославия.
Другият основен разказ е свързан с несъгласието на голяма част от сърбите и те да бъдат третирани като геноциден народ заради присъдата на Младич за геноцид. Като аргумент се посочва фактът, че повечето от получилите присъда от Трибунала в Хага са сърби и че останалите участници във войната от другите републики или етнически общности са пощадени. Това не е напълно вярно, а и съдът в Хага не обвини пряко Белград за извършените в БиХ престъпления. Напротив, ако имаше обвинение, то бе заради това, че
Сърбия не е изпълнила задължението си да попречи на геноцида
че е отказвала да сътруничи на Трибунала в Хага, в т.ч. и чрез факта, че нейните служби помагаха на Младич да се крие и да избягва правосъдието. А приемането на личната вина на Ратко Младич и на другите осъдени военнопрестъпници като характеристика на цялата нация служи по-скоро като пропагандна теза на властите в Белград, дори лично на президента Вучич. Спомняте си преди 2 г. голямата дипломатическа и политическа драма с гласуването в ООН за това имало ли е геноцид в Сребреница или…
Както и да бъде погребан Младич – като осъден доживот за геноцид военнопрестъпник, починал в затвора, или като герой и като част от сръбската митология, това за мъртвия едва ли ще има значение. Но за това, кое в живота и делата на хората е зло и кое е добро – ще има!
