Тръмп и Си Дзинпин отложиха спорните въпроси, но засега нямат дългосрочно решение
Автор: Темур Умаров, фондация „Карнеги“
Ключовите въпроси, които Доналд Тръмп и Си Дзинпин обсъдиха на срещата им от края на миналата седмица, почти не са се променили през последните девет години – те остават същите три „Т“-та: търговия, технологии и Тайван. Промяна обаче е настъпила в американския тон – след като по време на първия си мандат задейства спирала на ескалация, десетилетие по-късно Тръмп се оказа в ситуация, в която е изгубил контрол над нея. Пекин, от своя страна, успя да укрепи позициите си и на трите фронта.
Търговската война
Когато през 2018 г. Тръмп за първи път започна търговската война с Китай, малцина можеха да предвидят последиците за света и за отношенията между САЩ и Китай. Американските мита върху китайския внос – смятани по онова време за безпрецедентни – днес изглеждат незначителни; през първата година на противопоставянето те възлизаха средно на 19,3% – число, което бледнее пред сегашните дискусии за ставки от 100% или дори 500%.
До 2020 г. Пекин и Вашингтон бяха постигнали примирие и подписали споразумение – условията, на което Китай в крайна сметка не изпълни поради ковид пандемията.
Администрацията на Джо Байдън реши да не отменя митата, въведени от Тръмп, като ги запази като ключов инструмент за оказване на натиск. Като цяло обаче новият подход на САЩ се насочи от мащабна търговска война към концепцията за „малък двор с висока ограда“. Вашингтон премина към целенасочено технологично ограничаване на Китай, като прие Закона за чиповете и въведе ограничения върху износа на високотехнологични полупроводници.
В дипломатически план президентството на Байдън бележи периода на най-силно охлаждане в отношенията между двете страни. Към момента, в който Тръмп се завърна в Белия дом, отношенията оставаха напрегнати. Вашингтон избирателно бе повишил вносните мита върху стоки от стратегическо значение за Китай, като например електромобили и полупроводници. Същевременно Китай за първи път загатна, че разполага с коз в ръкава си: нетарифни ограничения, най-опасните от които засягаха лицензите за износ на критично важни суровини – по-конкретно галий и германий и антимон.
След завръщането си Тръмп незабавно изостри конфронтацията. Още в първите месеци на 2025 г. той задейства Закона за международните извънредни икономически правомощия и обяви „ден на освобождението“: вълна от мита повиши средната ставка върху китайския внос до 127–145 процента. Китай също повиши митата си върху вноса от САЩ до 125%, но това не бе достатъчно, за да принуди американците да започнат преговори.
Тогава Пекин задейства своя „ядрен вариант“ в търговската война. През април 2025 г. Китай напълно спря износа на тежки редкоземни метали. Тъй като КНР контролира до 90% от световния капацитет за преработка на тези суровини, строгият експортен контрол незабавно наруши установените вериги за доставки, удряйки по автомобилната индустрия и производството на оръжие в САЩ.
Още през май 2025 г. министърът на финансите на САЩ Скот Бесент и китайският вицепремиер Хъ Лифън се споразумяха в Женева да намалят реципрочните мита, а през октомври 2025 г. Тръмп и Си сключиха едногодишно търговско примирие по време на срещата на върха на АТИС в Пусан. САЩ намалиха митата си, докато Китай отмени ответните си мита, възобнови покупките на соя и преустанови експортния контрол върху редкоземните метали.
Срокът на примирието от Пусан изтичаше през ноември 2026 г. Очакваше се посещението на Си във Вашингтон да помогне на страните да постигнат дългосрочно решение, но това не се случи; вместо това те просто удължиха примирието с още два месеца – до 10 януари 2027 г. В резултат на това средният размер на митата върху търговията между САЩ и Китай се стабилизира на ниво от около 20%.
Технологиите
Технологичното измерение на противопоставянето беше ключов въпрос, заложен в самата структура на китайско-американското сътрудничество още от самото начало. Доскоро САЩ очакваха, че с течение на времето и под натиска на нарастващата средна класа Китай ще се насочи към демократизация и ще се интегрира органично в глобалния ред, центриран около САЩ.
Това обаче не се случи, поради което по време на първия си мандат Тръмп предприе опити за технологично разделяне на двете икономики. Това доведе до кампании срещу китайските технологични гиганти Huawei, ZTE и TikTok, мотивирани от съображения за националната сигурност. Пекин се възползва от момента, за да ускори процеса на заместване на вноса и да стимулира развитието на собствени производители на полупроводници.
Впоследствие, при управлението на администрацията на Байдън, стана ясно, че изкуственият интелект ще бъде основният показател за технологичното превъзходство на една държава.
Първоначално Китай изоставаше в надпреварата в сферата на изкуствения интелект поради строгите държавни регулации. Китайската администрация за киберпространството беше първата в света, въвела строги правила за алгоритмите за генеративен изкуствен интелект, водена най-вече от опасения относно разпространението на съдържание, което би могло да застраши властта на Комунистическата партия.
В началото на 2025 г. обаче китайският стартъп DeepSeek пусна своя модел R1 – система, чиито възможности са съпоставими с тези на водещи американски продукти като ChatGPT на OpenAI – въпреки че бе разработена с много по-скромен бюджет от този на гигантите от Силициевата долина. Успехът на DeepSeek постави под въпрос твърденията за ефективността на американските санкции.
Наскоро над сто служители от водещи световни компании за изкуствен интелект в Силициевата долина публикуваха отворено писмо до Белия дом, в което призовават за забавяне на развитието на изкуствения интелект в САЩ – макар и само дотолкова, доколкото това е възможно, без страната да изостане от Китай. В действителност обаче нито Вашингтон, нито Пекин бързат да забавят разработването на своите модели. Напротив, и двете страни обединяват около себе си съюзи в сферата на изкуствения интелект. През юли Си Дзинпин даде началото на WAICO (Световна организация за сътрудничество в областта на изкуствения интелект) в Шанхай, като в инициативата се включиха 29 държави. Тя предоставя на участниците достъп до китайски модели и инфраструктура за изкуствен интелект, както и платформа за обсъждане на регулациите в тази сфера. Алтернатива на WAICO е ръководената от САЩ организация Pax Silica, в която членуват още 24 държави.
Тайван
Тайван остава ключов въпрос в противопоставянето между САЩ и Китай. По време на срещата на върха Си Дзинпин определи темата като „най-важната и чувствителна“ и призова да се действа срещу независимостта на острова. Изявленията на Тръмп по въпроса за Тайван са достатъчно двусмислени, за да породят опасения у мнозина в САЩ, че президентът може да изостави Тайван в името на икономически сделки или да „търгува“ с острова срещу съдействие от страна на Пекин в Близкия изток.
Досега Белият дом не е предприел нищо от това, макар вече да е смекчил позицията на САЩ от ерата на Байдън – когато се даваха обещания за защита на Тайван със сила. За Вашингтон е трудно да заеме принципна позиция по въпроса за Тайван, тъй като конфликтът в Близкия изток налага пренасочване на войски далеч от Тихоокеанския регион.
Освен това, за да избегне излишно провокиране на Пекин, Тръмп е замразил новите пакети с оръжия за Тайван и нито веднъж не е споменал острова по време на срещата на върха, въпреки настояванията на сенатори и от двете партии – включително Мич Макконъл, Чък Шумър и Джийн Шахин – доставките на оръжие да бъдат размразени.
Фактът обаче, че въпросът за Тайван почти не беше обсъждан на неотдавнашната среща на върха, не означава, че той е решен. По-скоро той просто е отложен – подобно на много други спорни теми в отношенията между САЩ и Китай. И все пак, докато Тръмп може да си позволи да остави тези проблеми за следващата администрация, Си няма намерение да се оттегля от властта и вече е утвърдил „обединението“ с Тайван като историческа неизбежност и ключов елемент от „великото възраждане на китайската нация“.
