Новите транспортни коридори могат да донесат много ползи, но само ако има мир.
В края на юли т.г. украинските въоръжени сили извършиха успешна атака срещу цели в Каспийско море. Президентът Володимир Зеленски се похвали с „много добри резултати“ при далекобойния удар, поразил три цели – нефтена платформа в руската икономическа зона на езерото, руски кораб, способен да изстрелва ракети, както и ирански кораб, превозващ стоки с военно предназначение. Иранският плавателен съд е бил на котва близо до делтата на река Волга и според официален Киев е транспортирал компоненти за дронове и ракети от Иран за Русия. Техеран протестира остро срещу този удар, дори заплаши Украйна с ответна атака, но в крайна сметка не предприе никакви практически действия.
Този сюжет показва, че през тази година именно Каспийско море се очерта като
зоната, в която се припокриват двете големи войни –
тази на Русия срещу Украйна и на САЩ и Израел срещу Иран. Геополитическата значимост на Каспийския регион бе основна тема на дискусиите по време на традиционната конференция по проблемите на сигурността, организирана от
Института за евроатлантическа сигурност и Българския геополитически център във Варна. Свои доклади представиха експерти от 4 държави и 12 научно-изследователски центрове. Във фокуса на вниманието бяха и връзката между каспийската и черноморската сигурност, както и транспортните и инфраструктурни проекти, които обединяват двата региона в мирно време.
От 2022 г. насам Иран и Русия се очертаха като близки съюзници, които си обменят оръжия, технологии и разузнавателна информация и се стремят да подкопаят доминацията на т. нар. Колективен Запад в световната политика. Това отбеляза в своя пленарен доклад д-р Микола Погребкин от Украйна. Той припомни, че в първите месеци от агресията срещу Украйна руските въоръжени сили нанасяха масирани удари с ирански дронове „Шахед“, които впоследствие руснаците модифицираха и започнаха да си ги произвеждат сами. Според данни на Киев, за цялото време на войната украинците са свалили 44 000 ирански дронове, използвани от руската армия. Каспийско море, чийто правен статут бе уреден с конвенция от 2018 г., е основното трасе за транспортиране на иранските дронове към Русия. То до голяма степен може да бъде определено като „руско-иранско езеро“, защото другите три каспийски държави – Азербайджан, Казахстан и Туркменистан, нямат военно-политически потенциал да се противопоставят на Москва и Техеран.
Голямата технологична промяна в руско-украинската война е във все по-голямата далекобойност на украинските дронове. От тази година те вече могат да достигнат до цялата акватория на Каспийско море, което е неприятна изненада за Русия, а също и за Иран, който винаги е смятал, че заплахите за неговата сигурност могат да дойдат предимно от юг – откъм Персийския залив и Индийския океан. От своя страна Киев действа на принципа
„врагът на моя враг е мой приятел“
и през тази пролет украинците започнаха сътрудничество със страните от района на Персийския залив, най-вече с Обединените арабски емирства, в защитата от иранските дронови атаки. Засега Иран едва ли разполага с възможности да атакува с ракети Украйна, но за в бъдеще тази заплаха не бива да се подценява, подчерта д-р Погребкин.
Настоящата американска администрация е наясно с тесните военни контакти между Русия и Иран, но засега не вижда пряка връзка между войните в Персийския залив и в Украйна. Това каза проф. Джонатан Смит от вашингтонския Института за евроатлантическа сигурност. Според него Доналд Тръмп прави ясно разграничение между „нашата“ война срещу Иран и „европейската“ война в Украйна. Американските удари срещу Иран биват нанасяни откъм юг и югозапад, поради което Каспийско море не е разглеждано от Вашингтон като военна зона. Наистина, сега през иранските каспийски пристанища минава голяма част от снабдяването с храни и други стоки на Ислямската република, но от там не може да се транспортира нефт, защото иранските находища са в района на Персийския залив, нямат тръбопроводна връзка с Каспийско море, което освен това е безотточно езеро без връзка със световния океан.
Интересът на САЩ към Каспийско море засега е свързан най-вече с мирния процес между Армения и Азербайджан, който от лятото на миналата година е под егидата на Доналд Тръмп, след като премиерът Никол Пашинян и президентът Илхам Алиев парафираха във Вашингтон текста на мирния договор между двете кавказки републики. Външната политика на Доналд Тръмп е бизнес ориентирана и затова американският президент се интересува преди всичко от транспортно-логистичния коридор, който бе кръстен на негово име и трябва да свърже основната част на Азербайджан с ексклава Нахичеван, пресичайки територията на Армения. Работата по този проект напредва, създадено е смесено американско-арменско дружество, което трябва да се заеме със строителната дейност. Тръмп се надява до края на неговия президентски мандат първите стоки и хора да преминат по въпросния коридор. От своя страна, Иран гледа с тревога на американското икономическо проникване в непосредствена близост до неговите граници и вече е предлагал връзката между Баку и Нахичеван да мине през иранска територия по трасе, успоредно на Коридора „Тръмп“. Това обаче едва ли ще се случи, защото за азербайджанския президент Алиев добрите отношение с Вашингтон са от ключова важност.
На икономическите възможности, които се отварят с прокарването на нови транспортни коридори, се спря в своя доклад доцент Рафик Ибрахимов от Каспийския университет. Той смята, че районите на Каспийско и Черно море ще бъдат все по-тясно свързани в икономически план, защото са част от
трасето на големия Среден коридор,
който свързва Китай с Европа през Централна Азия, Каспийско море и кавказките републики. До сега Армения бе като клин, които транспортните маршрути заобикаляха, но ако арменско-азербайджанският мир бъде установен окончателно и коридорът „Тръмп“ стане факт, то пътят от Централна Азия до Европа ще бъде съкратен. Контейнерите със стоки ще могат да преминават от Азербайджан през Армения в Турция или пък в след арменска територия да продължат на северозапад към грузинските пристанища на Черно море. От своя страна, Азербайджан иска да се позиционира като ключово звено и в коридора „Север-юг“, свързващ Русия с Иран и района на Персийския залив. При настоящата геополитическа ситуация този маршрут не изглежда особено перспективен, защото и Иран, и Русия са в по-голяма или по-малка степен в международна икономическа изолация, но нещата ще се променят след края на войните в Украйна и в Персийския залив.
Дори и след края на войната в Украйна
военно-политическото напрежение в района на Черно море
ще се запази, предупреди д-р Петър Георгиев от Българския геополитически център. Мечтите на Владимир Путин за ликвидирането на черноморския излаз на Украйна са неосъществими, както и тези на Володимир Зеленски за връщането на Крим под украински контрол. Поради това Русия и Украйна ще продължат да бъдат заплаха една за друга, а напрежението между тях ще рефлектира и върху другите черноморски държави, които трябва да се определят – дали са с Москва или с Киев.
В момента се наблюдава опасна ескалация на войната в Черно море, отбеляза доктор Георгиев. Според него ситуацията с регионалната сигурност излиза извън контрол заради атаките срещу гражданска инфраструктура в руските и украински пристанища и нападенията срещу танкери и кораби за насипни товари, които са под флага на трети държави, неучастващи във войната. Постоянна опасност са и дроновете с изгубен контрол и невзривените мини, които се носят във водите на Черно море. В тази ситуация е необходимо все по-тясно сътрудничество между Румъния, България и Турция, както и дипломатически демарши пред Москва и Киев с предупреждение да не поставят под риск търговското корабоплаване в Черно море.
Сигурността в Каспийския и Черноморския региони трябва да бъде разглеждана като цялостен комплекс от взаимно преплитащи се фактори. Около този извод се обединиха участниците в научната конференция. Като цяла прогнозите на изследователите не бяха оптимистични – почти никой не смята, че войните в Украйна и в Персийския залив ще приключат през тази година. Единственото, което могат да направят експертите в тази ситуация, е да предупреждават за рисковете през регионалната сигурност.
