Бунтовниците превзеха западното крайбрежие на Йемен и спряха танкерите със саудитски нефт.
Докато светът се чуди как да се оправи със затварянето на Ормузкия пролив от Иран, йеменските бунтовници от движението „Ансар Аллах“ („Поддръжници на Бог“) са на път да блокират друга ключова водна теснина, през която преминава силен търговски трафик, включително големи количества нефт. Става дума за Баб-ел-Мандеб (в превод – Вратата на сълзите), който разделя Арабския полуостров от Африка. В първата седмица на септември военизираната групировка на хутите, предпочитаща да бъде наричана „Ансар Аллах“, започна настъпление срещу правителствените сили в Йемен и бързо завладя цялото западно крайбрежие на страната. На 10 септември падна ключовото дълбоководно пристанище Моха (или Мока – от там идва името на едноименният сорт кафе), а след това и островът с най-ключово значение за корабоплаването през Баб-ел-Мандеб – Перим. В добавка – хутите вече контролират и остров Зукар на юг от важния пролив и архипелага Ханиш откъм северната му страна.
Смайваща е бързината и леснината,
с която хутите успяха да изтласкат войските на международно признатото правителство на Йемен. То е подкрепяно във финансов, политически и военен план от богатата Саудитска Арабия, която до началото на тази година бе най-големият износител на петрол в света. Саудитската намеса в йеменския конфликт датира от март 2015 г., но тя не доведе до ликвидирането на сепаратизма на хутите. Постепенно върху гражданската война в Йемен се проектира картината на по-голямото регионално противоборство – между сунитска Саудитска Арабия и шиитски Иран. Хутите обикновено са приемани за прокси на техеранските аятоласи, но този термин не описва цялата сложност на отношенията между Техеран и Сана (официалната столица на хутите, а и на Йемен). Иранците оказват военно-технологична помощ на „Ансар Аллах“, благодарение на която хутите вече имат собствен капацитет за производство на дронове и ракети, въпреки че Йемен е ужасно бедна страна. Но това не означава, че йеменските бунтовници са готови да спазват на 100 процента заръките от Техеран. „Ансар Аллах“ са по-скоро отделен геополитически играч с известна автономия при вземането на решения. През 2023-2024 г. хутите вече пробваха да спрат преминаването на кораби от смятани от тях за вражески държави през Баб-ел-Мандебския пролив. Последваха американски въздушни удари, но военната инфраструктура на „Ансар Аллах“ не пострада особено сериозно.
Куриозното в случая е, че военният бюджет на Саудитска Арабия е 78 млрд. долара на година, което е 4-5 пъти повече от целия брутен вътрешен продукт на Йемен и поне 3-4 пъти повече от военните разходи на Иран. Саудитската армия е натъпкана с най-съвременно американско оръжие, но до сега не е доказала своята боеспособност в сухопътни сражения. Да, саудитската авиация е бомбардирала позициите на хутите, но войната на терен се води от правителствените войски на Йемен, които са субсидирани от Рияд. Наблюдатели, запознати с реалната обстановка на бойното поле, казват, че в сраженията срещу хутите от този месец са се включили само 20-30% от бойците, които се водят по щат. Останалите просто не съществуват, командирите им прибират и техните заплати, плащани от Саудитска Арабия.
Каква е ситуацията в Йемен в момента? Хутите контролират район в северозападната част на страната. Той е само
една трета от територията на Йемен, но в него живеят 80% от населението
на арабската държава. Хутите не владеят нито едно от по-големите йеменски нефтени находища, но се опитват да напреднат в провинция Мариб, където има такова. Затова пък те имат всички шансове да затапят петролния износ на Саудитска Арабия. Традиционно той минаваше главно през Персийския залив и Ормузкия пролив, но от тази пролет нещата се промениха. Откакто иранците направиха почти невъзможно преминаването през Ормуз, саудитите започнаха да използват на максимум своя стратегически нефтопровод Изток-Запад и да изнасят през пристанището Янбу на Червено море. Основните купувачи на саудитския петрол обаче са в Източна и Южна Азия, от Янбу танкерите плаваха през Баб-ел-Мандеб и от там през Индийския океан до азиатските пристанища. Сега хутите обявиха, че ще удрят саудитските танкери. Вече има данни, че в Баб-ел-Мандебския проток са поставени мини и заобикалянето им ще бъде трудно, ако няма местен лоцман, който да води танкерите.
Освен проблема с хутите, Саудитска Арабия пострада и от удар на проиранска групировка от Ирак срещу тръбопровода Изток-Запад. Сега той е временно затворен, но и след отварянето му ще върши малко работа. Саудитския нефт може да върви сравнително безопасно от пристанището Янбу през Суецкия канал към Европа, но това е слаба утеха, защото европейците на внасят много петрол от Саудитска Арабия. Остава вариантът танкерите да правят гигантска крива на картата и след Червено и Средиземно море да заобикалят Африка, за да излязат в Индийския океан, но това би довело до огромно покачване на транспортните разходи.
Военните успехи на хутите веднага
изстреляха цените на петрола над 100 долара
за барел от сорта „Брент“, за незабавните доставки котировките доближиха и $150. На практика от пазара изпадат малко над 3 млн. барела дневно, които Саудитска Арабия изнасяше през пристанището Янбу към азиатските пазари. Това е сериозен обем – 3% от цялото световно потребление. Освен това световните петролни резерви, натрупани в хранилищата, се изтощиха значително през последните няколко кризисни месеца. Дори Китай, който има най-големи запаси, се принуди да увеличи покупките на световния пазар, след като през пролетта и първата половина на лятото ги бе свел до минимум.
Има ли изход от тази ситуация? Ясно е, че Саудитска Арабия не би могла със собствени сили да отвори Баб-ел-Мандебския проток за танкерите си. Затова Рияд се обърна съм своя стратегически съюзник САЩ. Според сведения на американската медия „Аксисос“ обаче, Доналд Тръмп на два пъти е отхвърлил молбите на саудитите да атакува хутите от въздуха. Нещо повече – американският президент каза, че от групировката „Ансар Аллах“ са се свързали с Вашингтон и са казали, че не искат да воюват със САЩ. Явно след фиаското (или поне липсата на победа) във войната срещу Иран
световният полицай е прибрал пистолета в кобура –
Тръмп няма да вади саудитските кестени от огъня. Макар че високите цени на бензина и дизела в САЩ вещаят изборна катастрофа за Републиканската партия на частичните парламентарни избори в началото на ноември.
Невъзможността на арабските монархии от Персийския залив да получат защита за своята сигурност и икономически интереси от САЩ, ги тласка към преговори с Иран. Щом Ормузкият пролив не може да бъде отворен със силата на американското оръжие, може би това ще е възможно чрез някакъв тактически компромис с традиционния враг Иран? През последните седмици има доста сведения за дипломатически контакти между Техеран и арабските монархии, но засега няма резултат от тях. За иранците ще бъде трудно да се съгласят с отваряне на Ормузкия проток, защото това би изглеждало като капитулация пред Тръмп. Затова засега изходът от кризата не се вижда на хоризонта. Шофьорите да затегнат коланите – в близките седмици горивата вероятно ще поскъпват още.
