Международният институт за стратегически изследвания предупреждава за недостиг на личен състав, артилерия и ПВО
Ключов елемент за способността на Европа да поеме водеща роля в конвенционалната отбрана на континента е преориентирането на сухопътните сили на НАТО. Алиансът вече не планира отбраната си срещу Русия около един общ източен фланг, а около три отделни оперативни театъра – всеки със свое командване, изисквания и формирования. Посоченото разделение беше представено в досието „Отбраната на Европа в нова ера: Оценка“ (The Defence of Europe in a New Era: An Assessment), по време на Пражката среща по отбрана на 16 септември от базираният във Великобритания Международен институт за стратегически изследвания (IISS). По-долу представяме някои от акцентите в този интересен стратегически документ, резюмирани от българския медиен ресурс Frontline Monitor, който предоставя информация по теми, свързани със сигурността и отбраната.

НАТО изгражда командната структура за мащабна сухопътна война в Европа по-бързо от формированията, които тази структура трябва да ръководи. Оценката на IISS обобщава, че недостигът на личен състав, артилерия, противовъздушна отбрана и боеприпаси едва ли ще бъде преодолян преди 2030 г.
Северозападната съвместна оперативна зона
е подчинена на Съвместното командване на силите в Норфолк, щата Вирджиния, и свързва Северния Атлантик с Крайния север. Сухопътната задача там не се изчерпва с отбраната на Финландия и Норвегия. Необходимо е да бъде запазена връзката между презокеанските подкрепления, морския достъп и операциите на сушата.
Пренареждането е факт от 5 декември 2025 г. Тогава върховният главнокомандващ на съюзническите сили в Европа генерал Алексъс Гринкевич прехвърли официално Дания, Швеция и Финландия от командването в Брунсум към това в Норфолк. Тогава върховният щаб на съюзническите сили в Европа (SHAPE) определи новите граници като временни.
Централната зона, поверена на командването в Брунсум (Нидерландия), е определяна като главния сухопътно-въздушен фронт на Алианса. Простира се от Прибалтика през Полша и Германия до Унгария. Обхваща най-прякото сухопътно направление откъм Русия и Беларус, Калининградска област, Сувалкския коридор и основните маршрути, по които биха пристигали съюзнически войски от Западна Европа.
Югоизточната зона, подчинена на щаба в Неапол, Италия, свързва Румъния, България, Черно море, Турция, Гърция, Западните Балкани и Източното Средиземноморие.
Трите театъра имат различни потребности. На север са нужни способности за действие при студен климат и съгласуване на морските със сухопътните операции. Централното направление изисква тежки бронирани сили, последователни ешелони за усилване и командване над корпусно ниво. На югоизток са нужни преди всичко боеспособни сили в Румъния и Черно море и коридори за трансфер на подкрепления и снабдяване през Югоизточна Европа.
Над корпусите се изгражда нов команден слой
Многокорпусните командвания на сухопътния компонент в Микели, Финландия; Висбаден, Германия; и Измир, Турция, трябва да обединят действията на съседните корпуси в обща кампания. Тяхната задача е да определят приоритетите между тях, да разпределят идващи подкрепления и снабдяване в дълбочина и да избегнат насочването на ресурсите към един сектор за сметка на друг.
В централния театър IISS очерта няколко съседни корпусни зони: Германо-нидерландския корпус в Латвия и Естония, Многонационалния корпус „Североизток“ в Литва и Североизточна Полша, полския 2-ри корпус по направление Белар и американския V корпус с преден щаб в Познан. Британският Съюзен корпус за бързо реагиране (ARRC) и френският 1-ви армейски корпус съставляват стратегически резерв, който не е обвързан с определена зона. Той може да бъде развърнат там, където натискът върху фронта е най-силен.
Мащабът на задачата обяснява защо институтът насочва вниманието към бойните части, а не само към щабовете. IISS оценява сухопътните потребности на НАТО на около 11 корпуса, 42 дивизии и 167 бригади.
Новият модел на силите на Алианса замени Силите за реагиране на НАТО (NRF) през 2024 г. Той предвижда повече от 100 000 военнослужещи в готовност за развръщане в рамките на 10 дни и допълнителни 100 000 – до 30 дни. Трети ешелон от 300 000 души трябва да бъде развърнат до 180 дни, с което общата численост да достигне 500 000. Предишният модел поддържаше около 40 000 души в 15-дневна готовност.
Некласифициран брифинг на американския V корпус от ноември 2025 г. свежда общата цел до едно число: Алиансът трябва да е способен
да удържи противник с най-малко 22 дивизии
Данните за отделните армии показват колко неравномерно Европа се движи към тази цел. За 15 години от 2011-та до 2026-а Полша увеличи почти двойно личния състав на сухопътните си войски (ръст от 96,4%), както и артилерията и реактивните системи за залпов огън със 148%. Германия, която IISS описва като незаменимата оперативна база на централния фронт, разполага с 60 650 души в сухопътните войски – с 42,4% по-малко спрямо 2011 г. Великобритания съкрати числеността на своята пехота с 20,3%, а артилерията – с 52,4%.
Според експертите на IISS за България картината е следната. В момента Сухопътните войски разполагат с 18,4% повече личен състав от преди 15 години – 19 300 военнослужещи. В същото време обаче артилерията и реактивните системи за залпов огън са намалели с 81,3%. Броят основни бойни танкове е спаднал със 70,1%.
Разпределението на личен състав създава допълнителен проблем. Най-многобройната сухопътна армия от европейските съюзници е тази на Турция с 263 200 души, следвана от френската със 114 250 и италианската с 98 750. Гърция разполага с 93 500 души.
IISS стига до заключение, че дефицитът на НАТО не е свързан с общия брой военнослужещи, а с наличието на сформирани, оборудвани и осигурени бойни части в северния и централния театър през първата фаза на евентуален конфликт. Тежестта на първите дни би паднала непропорционално върху граничните държави, Полша, Германия и предните сухопътни сили на НАТО.
Основното разминаване обаче е във времето. През декември 2025 г. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че Русия може да бъде готова да използва сила срещу Алианса в рамките на до 5 години. Голяма част от мащабните европейски програми ще имат осезаем резултат едва към началото или средата на следващото десетилетие. IISS обобщава разминаването с думите: изискванията на НАТО за готовност се измерват в дни, докато личният състав се изгражда с години.
Третият дефицит обхваща способностите, които свързват отделните компоненти и досега до голяма степен са били осигурявани от САЩ: разузнаване в целия театър, космическа поддръжка, прецизни далекобойни удари, интегрирана ПВО и ПРО и стратегически въздушен транспорт.
Според IISS без американска подкрепа европейските армии все пак биха могли да се защитават, да нанасят загуби и да водят продължителна кампания на изтощение, насочена към осуетяване на бърз руски успех. Те обаче не биха могли да разгърнат бърза и дълбока кампания едновременно по суша, въздух, море, Космоса и киберпространството, която да разбие руското настъпление още в самото начало.
Югоизточната зона, в която попада и България,
носи и още един риск. Тук Румъния е сухопътната опора на Алианса, а Многонационалният корпус „Югоизток“ в Сибиу осигурява командване на ниво корпус. За Черно море двете страни изпълняват функция, сходна с тази на Германия за централния фронт: служат като възли за приемане, снабдяване и придвижване на съюзнически подкрепления. Съюзниците на юг разполагат с големи сухопътни сили, но IISS очаква техният принос да бъде периодичен и усилващ, а не под формата на постоянно разположени предни сили. Крайният извод е, че НАТО възстановява уверено скелета на континенталната си отбрана, но мускулите върху него – бойната маса, поддържащите части, запасите и способността за продължителни действия – все още изостават.