Миротворческата мисия на Алианса в Косово се оттегля от охраната на моста между северната и южна част на Косовска Митровица
Силите на НАТО влязоха на територията на Косово, тогава сръбска провинция, на 12 юни 1999 г. и оттогава е и въпросът, кога ще излязат. С по-голяма сила или приглушено, но мине, не мине време и някой от командващите КФОР, както е известен контингентът на Алианса в най-младата държава на Балканите, започва да размишлява как да оптимизира присъствието на въоръжените сили на Алианса така, че хем стабилността и сигурността на Косово да са гарантирани, хем разходите за толкова войници и офицери да бъдат намалени. Да не забравяме, че една от първите мерки на НАТО след навлизането на територията на бившата сръбска провинция, след подписването на Кумановското споразумение в края на май 1999 г., бе изграждането на базата „Бондстийл”, която и досега е мястото за присъствие на силите на КФОР.
Като свидетел на влизането на силите на Алианса на територията на Косово си спомням, че самият 12 юни 1999 г. бе събота, а в петък всички акредитирани журналисти бяхме поканени на брифинг в Скопие. Тогава, поради бомбардировките на НАТО над Съюзна република Югославия на Милошевич,
край Вардар се беше събрал елитът на световното новинарство
Някои от медийните екипи, като британската Ройтерс, бяха заели цял етаж на новия свръхлуксозен хотел „Александър Палас”. Брифингът имаше за цел да ни бъде съобщено как ще се влиза на територията на Косово. Бяха посочени всички опасности, които един терен, доскоро поле на военни действия, може да създаде при невнимателно и неорганизирано пътуване до главния град Прищина. Стана ясно, че журналистическите екипи, колкото и опит от други горещи точки на планетата да имат, няма да работят сами, а ще се движат заедно с колоната на силите на НАТО. Предпазливостта бе продиктувана от очакването режимът на Слободан Милошевич, който започна да изтегля полицейските и армейските сили от провинцията, може да се поддаде на изкушението и да постави коварни клопки на ключови места по маршрута до Прищина и нататък.
А НАТО вече бе в Скопие и преди 12 юни. Столицата на Република Македония се бе превърнала в голям логистичен център, който пое всички доставки за силите на Пакта след тяхното влизане на територията на Косово. Щабът се помещаваше в една от фабриките в покрайнините на Скопие, превърната в истински команден пункт за разпределение и транспортиране на военната логистика за Косово. Две бяха основните посоки, от които идваха всички материали и въоръжения, необходими за дейността на многонационалните сили на Алианса – от пристанищата на Гърция и България. Правителството на Любчо Георгиевски по това време беше само на година, но предвидливо оказваше гостоприемство и пълно съдействие с идеята, че това може да се окаже голям плюс, когато дойде времето и Република Македония да кандидатства за членство в Пакта. Признанието бе получено, но пък на преден план излезе позицията на Атина, която блокира кандидатурата на Скопие заради името на новата държава – Република Македония. Чак след подписването на Преспанския договор през юни 2018 г. бариерата пред членството й беше вдигната, но с цената на промяната на името и с добавката „Северна”.
Сега, точно 27 г. от началото на присъствието на многонационалните мироопазващи сили на НАТО – КФОР, в Косово, отново се говори за тяхното оптимизиране. Което
в повечето случаи означава намаляването на числения им състав
Според някои изказвания на командващите на силите, през следващата 2027 г. техният брой трябва да бъде сведен до около 3000 военнослужещи. Дали това ще се случи, сега е трудно да се каже, но решението ще бъде в зависимост главно от два фактора.
Първият е свързан с вътрешната сигурност и стабилност на Република Косово, за чиято гаранция се грижат тъкмо КФОР. Със създаването на Косовските сили за сигурност, въпреки лимитирания им брой и ограниченото въоръжение, все повече грижата за вътрешната сигурност се прехвърля от КФОР към частите на бъдещата армия на републиката. Доколкото това е процес, за който е нужно време, всякакви прогнози за пълно изтегляне на силите на Пакта от територията на Косово са преждевременни. От друга страна, през последните години КФОР се опитва да утвърди поведенчески модел, според който
основна роля в разрешаването на конфликтите вътре в държавата Косово
трябва да играят тъкмо Косовските сили за сигурност. Това пролича при няколкото кризи в общините от севера на Косово, при които главната работа бе свършена от местните сили, докато КФОР се задоволиха с присъствие на място, но без да взимат активно участие в разрешаването им.
Все в този контекст има и още нещо. Винаги, когато на политическия терен в Прищина се появи някакво напрежение, когато борбата за власт на партиите се изостри отвъд цивилизования стандарт, разговорите за напускането на силите на Алианса стават все по-приглушени. През последните 3 г. младата държава бе в остра политическа, парламентарна и обществена криза, която чак сега, през последните седмици е на път да бъде решена. На няколко редовни и предсрочни парламентарни избори победител е Движението „Самоопределение” на Албин Курти, но получените гласове в 120-местния парламент не му позволяват да състави сам правителство. Липсата на достатъчно парламентарна подкрепа стана причина за поредната криза, при която „Самоопределение” не можа да събере 80 пратеници, тоест две трети от гласовете, за да избере за президент своя кандидатура. Отново на избори, поредна победа, и този път помощ от Демократичния съюз на Косово, една от парламентарните партии, основана някога и дълги години ръководена от иконата на косоварите – Ибрахим Ругова. Във всички гласувания партиите, създадени от различните кланове и части от Армията за освобождение на Косово (АОК) с абревиатура на албански УЧК, бяха в опозиция.

И понеже стана дума за АОК, трябва непременно да се добави и фактът, че четирима от най-популярните бунтовнически командири от войната срещу сръбските сили за сигурност през 1998-1999 г. получиха присъди от Специализирания съд в Хага в размер общо на 81 г. Всички те бяха в активната политика след влизането на силите на НАТО в Косово през юни 1999 г., в това число и премиерът, а после и президент Хашим Тачи. Това е човекът, който на 17 февруари 2008 г. обяви независимостта на Република Косово, който представляваше държавата в международното общуване, включително и в преговорите със Сърбия с посредничеството на ЕС. Присъдите, разбира се, ще бъдат обжалвани, но така или иначе след тяхното произнасяне в Прищина и в цяло Косово, в съседна Северна Македония и в Албания, въобще, където живеят албанци, започнаха бурни протести, които продължават и до днес. И вероятно няма да спрат. А това е аргумент, който кара силите на КФОР да бъдат нащрек, защото много лесно
протестната вълна в Косово, където е най-силна, може да излезе от границата на държавата
и да обхване целия район на Западните Балкани. На фона на геополитическата ситуация в света с войните в различни точки на земното кълбо, това е сценарий, който е най-малко желан, но е възможен. И за него трябва да се държи сметка.
КФОР направи жест, който за някои наблюдатели бе сигнал, че бавното и продължително евентуално напускане на силите на НАТО от Косово е вече започнало. КФОР вдигна охраната на моста над река Ибър в северния град Косовска Митровица, който до този момент бе затворен за движение. Мостът се превърна в символ на разделения на сърби и косовари град, на етническата непоносимост между двете общности и на ролята за опазването на спокойствието и мира в държавата от страна на силите на НАТО. Предавал съм неведнъж репортажи от мястото, ползвайки контурите на моста за техен фон. В Митровица има и други подобни съоръжения, които все пак осигуряват комуникацията между северната и южна част на града. Но този мост с централното си местоположение в населеното място си остана символ.
Да се надяваме, че от символ на подялбата и омразата ще се превърне в емблема на помирението и съвместния живот. И тогава мироопазващите сили на НАТО в Косово наистина биха могли да си тръгнат.
Вторият голям фактор, от който зависи това да се случи, е самата политика на НАТО. Но това е толкова важен въпрос, че си заслужава отделен анализ.