Украинската операция „Вивалди“ ще влезе в учебниците по военно дело
Изтеклият месец септември донесе толкова много динамични събития в руско-украинската война, каквито в предишни периоди вероятно са се случвали за цял сезон. Ще започна със случващото се на фронта, защото каквото и да говорим и пишем, именно там се решева съдбата на Украйна. За разлика от предходни периоди, когато ВСУ (Въоръжените сили на Украйна) почти изключително се отбраняваха, то през последните 2-3 месеца се наблюдава ясно изразена тенденция атаките да са двупосочни. В момента фронтовата линия наподобява две съчетали се зъбни колелa, чийто остри върхове сочат в противоположни посоки. Много често на един участък атакуват украинците, на съседния – руснаците, а на следващия – пак украинците.
От украинските акции най-силно впечатление направи операция „Вивалди“, в резултат на която бе на практика ликвидирана голямата дъга северно от Лиман и така руснаците бяха лишени от възможността да обходят от север най-голямата им цел – агломерацията Краматорск-Славянск. Извън чисто оперативно-стратегически резултат, операцията ще бъде запомнена и с редица „нововъведения“, част от които вече стават тенденции. Най-важното като че ли е пълното информационно затъмнение, наложено от Киев за събитията на въпросния участък. На практика се оказа, че това, което достигна до нас в последните дни, всъщност се е случило още през юни-юли. Но защо? Обясненито е абсолютно логично – тъй като руснаците постоянно се престарават в „украсяването“ на докладите, които изпращат на вишестоящето началство, и съответно в Москва рядко разполагат с пълната картина на случващото се на фронта, затова най-добре е да се продължи с държането на противника в неведение.
Другото, което прави операцията уникална, са редицата тактически нововъведения, успешно приложени от командването на 3-ти корпус на ВСУ. Ефективното им претворяване в дела връща надеждата че маневрената война не е останала в миналото и, че на бойното поле ще продължим да наблюдаваме елегантни маньоври и смели и изненадващи решения. Такива бяха например унищожаването на значителен брой руски разузнавателни дронове преди началото на офанзивата, което доведе до пълното „ослепяване“ на командването на агресорите. Също така си заслужава да се отбележи как украинците целеносочено атакуваха подразделенията на елитната руска дронова част „Рубикон“ и в крайна сметка ги разгромиха. Освен позициите им, унищожени бяха техните складове, транспортните средства и командните пунктове. Така руснаците в най-ключовия момент останаха без най-ефективните си ударни части. Друго нововъведение, също приложено за пръв път по време на „Вивалди“, е десантирането в тила на нашествениците на въоръжени наземни дронове, спуснати от въздушни такива, в резултат на което пътищата на руснаците за снабдяване и отстъпление бяха почти напълно блокирани, и то от роботи. И понеже явно дроновете са в центъра на тази война, няма как да не спомена и още една тактическа новост, използвана от ВСУ в хода на същата операция – в момента, в който бъде завоювана дадена позиция, там моментално биват прехвърлени не само пехотни подкрепления, но и оператори на дронове. Каквото и да се случи от тук нататък, вече е ясно че с иновативните си действия и детайлно предварително планиране командирът на 3-ти корпус Билецки вече се е увековечил в учебниците по военно дело.
Лиман далеч не е единственото място където украинците са в настъпление. Те атакуват също така и по на север, в Харковска област, в района на Купянск, където са на път да ликвидират важен руски плацдарм на западния бряг на река Оскил и така да премахнат най-сериозната заплаха за града. Друг район, където ВСУ от доста време са в офанзива, е широкото поле на североизток от Хуляйполе, където те периодично постигат малки, но важни тактически успехи.
Руснаците, на свой ред, също са активни на няколко участъка, включително в района на прословутата Константиновка, но основните усилия сега те хвърлят по на запад, на подстъпите към Добропиля. Техните надежди, че ще могат да съберат значителни сили в юмрук и след като направят дълбок пробив да излязат в тила на агломерацията Краматорск и Славянск, по всичко личи няма да се сбъднат. Още повече, че на този участък срещу тях се намира елитно съединение – 1-ви корпус „Азов“ командван от героя от боевете за Мариупол Денис Прокопенко. Подобно на Билецки, той използва всяка възможност да контраатакува агресора и така да нарушава ритъма и да му отнема инициативата. Иначе руснаците са в настъпление и в района южно от Орихив, заплашвайки да достигнат град Запорожие, което би било техният най-голям успех от доста време години насам.
От чисто военна гледна точка, не се наблюдават някакви новости в руската щурмова тактика. Както и в предишните месеци, руснаците се опитват да се инфилтрират (т.е. да се промъкнат между два опорни пункта на ВСУ). Те го правят с голям брой малки щурмови групи (2-3 пехотинци) за да избегнат загубите, нанесени в резултат на концентриран огън и артилерийски обстрел. Това обаче ги лишава от възможност да бъдат снабдявани по въздуха.
На всички вече е ясно, че със брутален натиск, осъществен само с пехота, руснаците няма да могат да достигнат афишираните цели. Затова, след като няма действителни постижения, се прибягва към измислени. Путин например заяви, че през септември неговите войски са „освободили“ 1301 кв. км. В подобен дух са и и неговите твърдения че бил превзет град Святогорск, който засега е поне на 30 км навътре в украинския тил. Реално погледнато, през изтклия месец руснаците са превзели не повече от 100 кв. км украинска територия, като не е изключено прирастът и да отрицателен, защот ВСУ също са много агресивни. Към гореизброеното трябва да добавим и реакциите на пропагандната машина на Москва. Министерството на отбраната на РФ редовно пуска в масово обращение ситуационни карти, които нямат нищо общо с реалността. Черешката на тортата обаче е все по-масовото използване на изкуствен интелект за дорисуване на липсващи елементи, най-вече хора и руски флагове. Така от Министерство на отбраната на РФ се опитват да докажат че дадено село е било завзето от „освободителите“.
Продължава с пълна сила и размяната на ракетно-дронови удари по цели в дълбокия тил. При руснаците се наблюдава определена диверсификация на целите – при всяка масирана атака част от ракетите и дроновете се насочват към военни обекти, докато другите безразборно се изсипват върху градската инфраструктура. От чисто военна гледна точка ударите срещу украинската цивилна инфраструктура имат някакъв ефект върху ВСУ, най-вече защото изгоряха няколко големи склада, периодично няма електричество в големите грдове, а най-силно пострада металургичната промишленост, която загуби до 90% от мощностите си. Търсеният психологически ефект от терора – да настрои капитулантски украинците – засега обаче не е постигнат.
Основните причини за увеличаващите се руски успехи при далекобойните удари са две – повишено качество на руските оръжия и хроничният недостиг на муниции за украинската ПВО.
Освен обичайните дронове „Шахед“, станали известни просто като летящите тротинетки, руснаците вече използват и реактивни дронове „Геран 5“, които са не само с увеличена бойна глава (90 вместо 50 кг), увеличена височина на полета (над 4 км) и скорост (до 600 км/ч). Това прави броя на ефективните оръжия, използвани от ВСУ за противодействие на новия модел безпилотник, изключително ограничен. Украинската ПВО също така страда и поради хроничния недостиг на ракети за системите „Пейтриът“, които са единственото доказало се средство за борба с руските балистични ракети.
Украинските инженери също не си губят времето. Преди дни бе проведен първият тест на балистична ракета (FP 7) с радиус на действие до 300 км. Очаква се, че ще влезе в масово производство през следващата година. Нейна разновидност пък трябва да послужи за основа на украинския аналог на антибалистичните системи „Пейтриът“. Най-любопитни са разработките на дронове-прехващачи за борба с реактивните руски дронове. А междувременно, след като стана ясно, че няма да има енергийно примирие, ВСУ ще продължат да нанасят прецизни удари по руските рафинерии.
