Производствените мощности са децентрализирани, част от тях се изнасят в чужбина.
Предполагаемият опит за саботаж срещу украински смолет на летището в Лайпциг в началото на август, в комбинация с подготвящите се нови пакети санкции срещу Москва, както от Германия, така и от ЕС, лутащата се политика на Тръмп и поредният отказ на Путин да седне на масата за преговорите отново избутаха на повърността въпросите за това кой доколко помага на Киев да се противопоставя на руската агресия и доколко Украйна разполага със собствени ресурси за това.
Докато през първите приблизително две години на конфликта се воюваше като по учебник, с механизирани формации, подкрепяни от танкове, авиация, артилерия и т.н., то някъде от началото на 2024 г. войната стана почти изключително „дронова“. Безпилотните апарати, били те летателни, сухопътни или морски, вече
доминират всеки аспект на бойните действия
И въпреки че класически оръжия като танкове, оръдия и хеликоптери не са изгубили напълно своето значение, заради всевиждащите очи на дроновете те вече се използват по коренно различен начин. Танковете са нужни в единични бройки, като поддръжка на малките групи пехота; самата пехота, заради раздробяването й на минатюрни отряди, също не се нуждае от голям брой бронирани машини за превоз от едно място на друго; преди артилерията засипваше целите си с дъжд от снаряди; сега, благодарение на дроновете, води точен огън на поражение, за който често са й нужни само няколко изстрела. Всичко това, съответно, промени изцяло структурата на военната помощ, от която Украйна се нуждае. Докато преди година-две списъкът на оръжията, които Киев се стремеше да получи, изглеждаше почти безкраен, то днес Зеленски и екипът му приоритено се нуждаят само от няколко неща: дронове и части за тях; високи технологии, базирани на изкуствен интелект, които да се вграждат във високоточните оръжия; всичко свързано с ПВО (ракети, радари и пр.), както и мощни оръжия с голям обсег, за предпочитане балистични. И разбира се, пари, колкото се може повече, за да могат украинците сами да си произвеждат всичко, което им е нужно.
Може би именно върху последното трябва да се постави акцентът на казаното дотук, защото Киев вече не моли толкова за оръжейна помощ, колкото за подкрепа на усилията му сам да си осигурява оръжията и провизиите. Трябва да се има предвид, че не се започва от нулата, а се стъпва върху солидна основа, изграждана в продължение на десетилетия, когато Украйна бе важна част от съветския военно-промишлен комплекс. В годините на независимост тези ресурси не бяха похабени, напротив – набраната инерция послужи за създаването на редица оригинални разработки, които получиха допълнителен тласък след началото на руската агресия. От тогава оборотите само се увеличават и цифрите по категоричен начин го доказват. Ако през 2022 г. в Украйна делът на собственото производство в общите потребности на армията бе едва около 10%, то днес той вероятно покрива около половината от тях с тенденция догодина да достигне до 60%. На пръсти се броят модерните армии в света, които могат да се похвалят с подобно нещо.
Когато говорим за украинско оръжейно производство трябва да отчитаме факта, че то се осъществява в условията на война и моментната му структура е доста странна. Това, което се развива на територията на Украйна, е децентрализирано, т.е. – разпръснато е на много места, малки предприятия, които работят в синхрон. Друга негова част пък е изнесена в чужбина, за да бъде извън обсега на руските удари. Тази стратегия намира отражение и в чуждестранното партньорство, като се говори за два модела: „Build in Ukraine“ (произведено в Украйна от чуждестранни компании) и „Build with Ukraine“ (украински мощности в чужбина и съвместни предприятия).
При първия модел чуждото финансиране играе ключова роля, защото украинската оръжейна промишленост има производствен капацитет от 30 милиарда долара годишно, но държавата няма толкова пари, за да го оползотвори напълно. Затова чуждите капитали помагат да се натоварят максимално предприятията, а част от продукцията се реализира с печалба зад граница. Съвместните производства помагат също така да се осъществи и технологичен скок, като се премине от съветски стандарти към такива, използвани от НАТО. Сред най-известните чужди компании, опериращи в Украйна, са германската „Райнметал“ (ремонт на бронирана техника), британската БАЕ (поддръжка и производство на гаубици), френската KNDS (бойна техника и резервни части за нея) и чешката Česká zbrojovka (лицензирано сглобяване на стрелково оръжие). Особено характерен е случаят с „Райнметал“. Делът на германската компания в предприятието за производство на снаряди е 51%, тя осигурява и технологиите, като се счита че годишно вече се произвеждат няколкостотин хиляди снаряда с калибър 155-мм по НАТО-вски стандарт, както и барутните заряди. Най-нашумяла като че ли е т.нар. FrankenSAM инициатива, при която в украински предприятия, с американска технологична помощ, съветски ПВО
системи от типа „Бук“ се модернизират, за да могат да изстрелват западни ракети
От изнесеното зад граница производство прави впечатление заводът за ремонт на украински танкове от съветски тип в Полша, както и предприятие за производство муниции също там, в което се трудят предимно украинци. По подобна схема функционира и съвместното предприятие в Чехия с CSG, където също се поправят съветски модели танкове, но пък произвежданите муниции вече са по стандарт на НАТО.
Значителна гъвкавост се демонстрира и при т.нар. „датски модел“. При него първоначално датското правителство финансираше оръжейни предприятия на територията на Украйна, но вече дава пари, за да могат украински компании да произвеждат в Дания. Само през 2025 г. за тази цел са отделени 500 млн. датски крони (69 млн. евро).
Както може да се очаква, най-голям интерес събуждат високите технологии. Заради огромният опит, придобит при внедряването на техни изделия по бойните полета в родината, украинските компании сами започнаха да търсят пробив на световните пазари. Най-известна безспорно е „Файър поинт“, създателите на ракетите „Фламинго“ и дроновете „Лютий“, на чиято сметка са записани немалка част от улучените руски рафинерии през изтеклото лято. Компанията се установи в Дания, което е добре дошло за домакините. Освен социалният и финансов аспект, датската страна гледа на това партньорство като начин да получи безценен украински технологичен опит.
От всички държави, декларирали подкрепа за Украйна, най-много усилия и средства като че ли влага Германия. „Райнметал“ безспорно е най-известната колаборация, но бъдещето принадлежи на Quantum Systems. Тази компания, с активната подкрепа на Киев и украинската компания Frontline, успя да изгради съвместно предприятие за дронове на германска земя, наречено Quantum Frontline Industries. Още в рамките на тази година се очаква украинската армия да получи над 10 000 дрона. В случая всеки участва с това, което има и може – украинците с технологията и бойния си опит, немците – с производствения си капацитет и своята индустриална база. Крайният резултат е надежден и качествен европейски индустриален продукт. По подобна схема работят украинската TAF Industries и германската Wingcopter, които създават съвместно предприятие за производство на разузнавателни дронове.
Практически няма силно развита в икономическо отношение държава, която понастоящем
да не се опитва да бръкне в дроновата „каца с мед“
Украинската Ukrspecsystems, например, по-рано през годината отвори предприятие в Англия за производство на дронове-прехващачи. Airlogix–Sentinel пък е името на съвместна канадско-украинска компания, която ще произвежда разузнавателни дронове отвъд океана. Въпреки че отстрани изглежда, че Зеленски раздава лицензите за изнесени призводства като някакви дипляни, като цяло той и екипът му са наясно, че трябва много да се внимава, защото това де факто е изтичане на ноу-хау, придобито с много кръв, както и изтичане на мозъци, които постепенно да усилят украинските конкуренти на световния оръжеен пазар.
