Бивш дърводелец във военен завод на 85 години насочил редник Дойчо Костов да облече униформата
Редник Дойчо Костов е автоматчик в 42-ри механизиран батальон в Ямбол. В армията е от 3 години. За това време се е превърнал в безпогрешен стрелец – ако трябва да избира между „Макаров“, „Зиг Зауер“ и „Калашников“ би избрал първия модел пистолет – лек, с малък откат и точен. Облича професионалната военна униформа преди 3 години, когато е на 32 години и през цялото време се е надявал в армията да навлязат по-бързо безпилотните летателни апарати. „Това ми харесва много, сякаш за това съм роден. Бих останал оператор на различни типове дронове до края на кариерата си. Дори нямам амбицията да стана офицер, защото те не управляват дронове“, казва редник Костов. Звездата му изгрява на състезанието за оператори на дронове „Ястребово око 2026“ на полигон „Сливница“. Тогава той заедно със съотборника си редник Цветомир Иванов като представители на 2-ра Тунджанска механизирана бригада печелят първо място, а купата им е връчена лично от командира на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков
Военната ДНК стои години заровена някъде дълбоко в него. Баща му е старшина от военния духов оркестър на митичния 34-ти мотострелкови полк в Момчилград. Умира едва на 34 години от рак, когато Дойчо е само на 4. Мъката е толкова голяма, че заедно с майка си се местят в Ямбол. Тя никога не се омъжва повторно. Дойчо завършва местния Механотехникум със специалност „Промишлена електроника“. Времето да прави електронни платки безнадеждно е отминало, защото днес вече ги правят роботи. На 20 години става работник в кухня – 3 години прави дюнери, бургери и палачинки. След това още 3 години кара мотокари в мебелна фирма, идва в София и произвежда щори и комарници. Работи 3 години и в Англия в кухнята на турски ресторант. Накрая се връща обратно в Ямбол. „Пенсионира се“ като мотокарист в централния склад на фирмата „Ташев галвинг“. Възнамерявал да гледа пчели и изведнъж попада на обява, че се продава вила на 10 км. от Ямбол. Още на първата снимка вижда кошерите и си казва „Това ще е“. Продавачът е 81-годишен дядо, бивш дърводелец във военен завод. „Станахме много близки с дядо Атанас, той ми е като духовен баща. Научи ме на пчеларство и на много други занаяти“, казва Дойчо. Един ден му вметнал, че иска да стане военнослужещ. „И той ме подкрепи, дори настояваше. Каза ми: „Влез във форма, кандидатствай и ще станеш. Започна да ми звъни всяка седмица :„Подаде ли документите?“. Макар да стана военнослужещ да ми беше някаква дълбоко скрита мечта, си мислех, че е невъзможно. Че да влезеш в армията трябват „връзки“, някой да те предложи, да те запознае с някого. Но благодарение на моя приятел дядо Атанас подадох документите и се класирах първи сред кандидатите.
„В батальона в Ямбол сбъдвам мечтите си – от малък винаги съм си се представял с оръжие в ръка, припомням си трепета от военната униформа, чувствам, че общата ни кауза е любовта към Родината. Привличането към Родината го почувствах особено силно в Англия – аз не мога да живея извън България. Патриотизмът е нещо много просто – ако не си готов да защитиш родината си, оставаш без държава, ставаш територия и си немил-недраг навсякъде“, споделя Дойчо.
За редник Костов в основата на всичко градивно стои доверието. „Очаквам всичко от всеки, по-страшно нещо от човека няма. Винаги трябва да има една капка съмнение. Това усещане за недоверие и отчуждение между хората се засили в Англия. Питам някого за някаква посока и той ме праща в обратна посока, няма как да разбереш даден човек преди да го опознаеш. Дядо Атанас също го беше страх от мен в началото, остави си кошерите в парцела, прехвърли ми вилата, и се страхуваше, че мога да го прецакам. Но като извадихме меда и му го дадох целия, между нас се роди много силно доверие и приятелство“, казва редник Костов.
С дроновете доверието се ражда по-лесно. Дойчо купува първия си дрон още през 2016 г., когато е в Англия. „Беше любителски, не можеше да лети повече от 10 минути“, казвай той. Когато влиза в армията и чува, че предстои навлизането на дронове във формированията, вече си купува професионален DJI и започва тренировки с него. Сега управлява и е шампион с малък дрон за наблюдение и разузнаване, но иска да стане оператор на бойни дронове. Следващата крачка е да стане част от взвода за управление на БПЛА.
„Чувствам се добре в армията, живееш мечтите си, около теб има екип от съмишленици, начело с командира на ротата капитан Георги Пингелов, с които изповядваме общата кауза – да служим на Родината и да я защитаваме“, казва редник Дойчо Костов.
