Всеки нов министър-председател на Германия подписвал някакъв мистериозен документ, наречен Канцлер Акт, който го задължавал да съгласува всички свои стратегически политически и икономически решения със САЩ. Това задължение произтичало от договор от 1949 г., когато е създадена Федерална Република Германия (ФРГ) и щяло да бъде валидно до 2099 г. Тази абсурдна версия за отношенията между двете най-големи и най-мощни държави в евроатлантическата зона може да бъде прочетена в множество сайтове за фалшиви новини, както и в социалните мрежи. Тя тръгва от твърденията на един бивш шеф на германското военно разузнаване, който през 2007 г., 27 години след като вече не ръководи секретната служба, изведнъж решил да разкаже за наличието на въпросния Канцлер Акт. Разбира се, журналистите многократно са отправяли питане до канцлерството в Берлин относно съществуването на подобен документ и винаги са получавали ясен и категоричен отговор – няма такова нещо.
Любителите на конспиративни теории обикновено имат дефицит на здрав разум, така че едва ли ще ги разубедим в съществуването на тайна политическа зависимост на Германия от САЩ, фиксирана в някакъв договор. Но все пак да отбележим фактите от последните години: Берлин въобще не следва руслото на американската външна политика, а напротив – макар че двете страни си остават съюзници, по редица важни въпроси от международния дневен ред Германия има позиции, различни от тези на САЩ – договорът за иранската ядрена програма, строежът на газопровода „Северен поток-2“, Парижкото споразумение за климата, разходите за отбрана на държавите от НАТО. Този списък с различия се увеличи значително откакто Доналд Тръмп стана президент на САЩ.
Непосредствено след Втората световна война Западна Германия и Западен Берлин наистина са окупирани от войски на САЩ, Великобритания и Франция. Между 1945 и 1949 г. германската държава въобще не съществува. Съгласно Бонската конвенция, подписана през 1952 г., допълнена в Париж през 1954 г. и влязла в сила от 1955 г., ФРГ става суверенна държава с „пълни права върху своята вътрешна и външна политика“. Суверенитетът на обединена Германия е потвърден през 1990 г. с подписването на договора между ФРГ, дотогавашната ГДР и четирите главни победителки във Втората световна война – СССР, САЩ, Великобритания и Франция.
След 1945 г. на германска територия има многоброен окупационен военен контингент на страните победителки. Съгласно Бонско-Парижката конвенция, след 1955 г. присъствието на чуждите войски във ФРГ претърпява юридическа трансформация и те вече не са окупационни, а съюзнически, тъй като през същата година страната става член на НАТО. През целия период на Студената война СССР също поддържа свой военен контингент в Източна Германия.
Предвид размера и мощта на САЩ, обяснимо е, че те поддържат най-голям военен контингент във ФРГ през целия период от възстановяването на суверенитета на страната до днес. И ако отначало задачата на американските войски е била да гарантират демилитаризацията и денацификацията на Германия, то впоследствие техните задачи са трансформирани в контекста на конфронтацията със Съветския съюз и неговите източноевропейски съюзници. По време на Студената война в известен смисъл ФРГ е фронтова държава, защото граничи с комунистическия блок. В този период числеността на американските войски в Европа достига 400 хиляди души в етапа на най-остра конфронтация в началото на 60-те години на миналия век, за да падне близо четирикратно към края на столетието, когато Студената война е вече история.
Числеността на американските войници в Германия продължава да намалява и през 21 век. През 2006 г. те са 72 хиляди души, а към края на август 2019 г. вече са паднали до
35 700 души плюс още около 17 хиляди цивилни служители на Пентагона.
Повече американски войници в чужбина има само в Япония. На германска територия сега са разположени пет от седемте гарнизона на САЩ в Европа (другите са в Италия и Белгия). Германската щаб-квартира на американските военни е във Висбаден. От ключова важност за Пентагона е военно-въздушната база в Рамщайн, която служи за хъб по отношение на американската военна активност в Близкия Изток. От нея например се контролират дроновете, с които САЩ нанасят удари в Йемен. В Щутгарт пък е разположен щабът, координиращ действията на американските сили в Африка.
Най-много американски войници има в провинция Рейнланд-Пфалц – 18 460, близо 12 хиляди са в Бавария, и по 2-3 хиляди в Баден-Вюртемберг и Хесен. Смята се, че американците държат на германска територия и до 20 ядрени бойни глави, макар че по обясними съображения това не е потвърдено от Пентагона. В Германия се намира най-голямата американска военна болница извън територията на САЩ, която ще бъде окончателно завършена през 2022 г.
Големият въпрос е за бъдещето на американското военно присъствие в Германия. Промяната в обстановката след края на Студената война неизбежно води и до преосмисляне на геостратегическата роля на германската територия във военните планове на Вашингтон. Организацията на Варшавския договор вече я няма, СССР също се разпадна. На изток от Германия е Полша, която отдавна е член на НАТО. Наистина, след анексията на Крим през 2014 г. Русия отново се очерта като главен противник на САЩ в северноатлантическото пространство и дори броят на американските войски в Германия бе увеличен незначително. Но в същото време външната политика на Вашингтон все повече обръща своя фокус към Източна Азия, където е разположен Китай – единствената велика сила, способна да хвърли ръкавицата на предизвикателството за световното лидерство на САЩ.
В тази ситуация през 2017 г. в Белия дом влезе Доналд Тръмп, който смята, че европейците трябва да плащат повече за своята отбрана, а не само американците да носят главната тежест на военните разходи в НАТО. Естествено, той обърна гневен поглед първо към Германия, която има най-мощната европейска икономика и увеличаването на военните разходи й е по джоба. Понеже в Берлин отговарят уклончиво на призивите за достигане на отбранителния бюджет до 2 процента от БВП, Тръмп заплаши с предислоциране на част от американските войски от Германия в Полша. Въпросът е – това заплаха ли е за Германия или тя ще въздъхне с облекчение след намаляване на чуждото военно присъствие на нейна територия?
Това питане няма еднозначен отговор. Социологическо проучване от миналата година показва, че 42% от германците биха искали американските войски да се изтеглят от тяхна територия, докато 37% са на обратното мнение. За отбелязване е, че през 1951 г. против американското военно присъствие са били само 21% от запитаните германци.
От финансова гледна точка присъствието на американския военен контингент на германска територия не изглежда като окупация. Според изчисления на експертите то носи годишен приход от $2 млрд. на германската икономика. 40% от заплатите на американските военни в Германия остават в приемащата страна, макар че се плащат от данъкоплатците отвъд океана. 7 хиляди германци работят в американските военни бази.
Същевременно за последните седем години правителството в Берлин е похарчило 760 млн. евро за инвестиции в американските военни бази в Германия. Става въпрос за строителни дейности и пенсии за бившите германски служители в тези бази. На този фон периодичните закани на Доналд Тръмп да премести част от американските войски от Германия в Полша не изглеждат толкова стряскащи за властите в Берлин. С брутен вътрешен продукт от около 4 трилиона долара, германците едва ли ще усетят загубата на $2 млрд., дори и ако на тяхна територия не остане нито един американски войник. Което не е реално да се случи в обозримо бъдеще.
В крайна сметка Втората световна война е завършила твърде отдавна, за да може нейните резултати да предопределят статута на Германия и разположението на американските военни контингенти по картата на света. Реалистично е да очакваме по-нататъшно намаляване на военното присъствие на САЩ на германска земя в съответствие с новите геополитически предизвикателства пред Вашингтон. Франция вече изтегли своя военен контингент от Германия, същото е на път да направи и Великобритания. Американците засега остават, но в редуциран състав.
