Силите за отговор на НАТО

Отбрана, укрепване на мира, помощ при бедствия 

В днешната среда за международна сигурност има твърде много несигурност, категорични са натовските експерти. По тази причина НАТО в продължение на създадените през 1960 г. Мобилни сили на Съюзното командване в Европа (AMF) стига до сформирането на сегашните Сили за отговор на НАТО (NRF). В крайна сметка и по време на Студената война, и сега, целта е Алиансът да разполага със сили за бърз отговор, които да възпират, да отбраняват и да реагират ефикасно на възникнали кризи. Постоянните характеристики на силите за бърз отговор са висока готовност, мобилност, бързо развръщане и многонационалност. Тези качества имат голямо значение за укрепване на сигурността в цялата зона на Северно-атлантическия договор. Идеята за създаване на сили за бързо развръщане и отговор на заплахи е лансирана от генерал Лаурис Норстед от ВВС на САЩ през 1960 г. През 1956 г. Норстед е назначен за върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа. В това си качество той предлага идеята, защото е убеден, че за да бъде избегната  нова война, Алиансът трябва да разполага със сили, които да упражняват въздържащ ефект върху евентуалния противник, дори да го сплашват и да не позволяват да се прилага принуда, още по-малко агресия срещу някоя от държавите членки. Най-важното в концепцията на Норстед за силите за бърз отговор е те да са многонационални, за да могат да реализират възпиращи способности в кратък срок. 

Националният принос в AMF се осъществява от различни предварително планирани многонационални пакети от сили, оптимално подготвени за A CH-47F Chinook cargo helicopter from the 2nd Battalion, Combat Aviation Brigade, 4th Infantry Division, Multi-National Division – Baghdad, lifts a Humvee off the ground during a sling load certification training exercise at Camp Taji, March 6. The training was intended to provide Soldiers with the essential skills necessary for sling loading equipment and supplies with a Chinook, the U.S. Army's premiere heavy lift aircraft.[/caption]участие в извънредни ситуации в пет зони на действие. Това са Северна Норвегия, някои острови на Дания, Североизточна Италия, Северна Гърция и гръцка и турска Тракия, и Източна Турция. Планирането и контролът се осъществяват от неголям многонационален екип, базиран във Федерална република Германия. Целта е националните сили и интегрираните компоненти на  AMF да представят единното „лице“ на НАТО. На този етап Съюзното командване в Европа (АСЕ) насочва усилията си към северните и южните райони на зоната за отговорност на Алианса в Европа. 
Берлинската криза през 1961 г. и издигането на Берлинската стена насочва вниманието на НАТО към защитата на Централния регион. След издигането на стената САЩ увеличават силите си, разположени в Западна Европа. Този процес, както отбелязват анализаторите, е свързан с Херкулесовски усилия за пренасяне на хиляди транспортни средства през океана. Това довежда до идеята да бъдат създадени центрове за съхраняване на оборудване за две дивизии, базирани в Южна Германия. 
През 1963 г. САЩ проверяват способностите си за бързо укрепване на Централния регион при спешни случаи чрез бърза дислокация на войски през Атлантическия океан. Провежда се учението  Big Lift („Голям асансьор“). В това учение 14 500 американски войници са транспортирани по въздуха от САЩ до ФРГ. Учението е демонстрация на непрекъснато нарастващия стратегически капацитет на САЩ, както и на мъдростта на концепцията за предварително разполагане на армейско оборудване и въоръжение в зоната за отговорност в голям мащаб.
През 1968 г. САЩ решават да върнат част от войските си в Западна Европа на своя територия, заради ангажиментите си в Югоизточна Азия. В резултат на това в Южна Германия е създадена трета база с оборудване за една дивизия. От 1969 г. до края на Студената война Съединените щати ежегодно упражняват способностите си „да връщат сили в Германия“ чрез стратегическото учение за мобилност   REFORGER.
Силите за отговор на НАТО (NRF) са сили за висока готовност и бързо реагиране, и включват сухопътни, въздушни, морски и специални части, способни бързо да бъдат задействани в операции, когато това е необходимо. Целта е  NRF  да предоставя на НАТО висококачествени сили в подкрепа на мисиите на Алианса, когато се наложи. Концепцията за създаването на NRF е одобрена за първи път от държавните ръководители на страните членки на Срещата на върха в Прага през 2002 г. През юни 2003 г. документът получава одобрението и на министрите на отбраната от Алианса, а през октомври в Италия е създаден първият щаб на NRF. 
Стандартите за  NRF са изключително високи и участието се предшества от шестмесечна програма за подготовка на националните компоненти, изготвена от НАТО. По принцип държавите членки провеждат подготовките си за участие в ученията на НАТО между 6 и 18 месеца. В първата фаза при активиране на  NRF разузнавателните екипи се развръщат за 5 дни. Цялата съвместна оперативна група и силите за незабавно реагиране се развръщат в рамките на 30 дни. NRF са сертифицирани от НАТО за изпълнение на голям брой задачи, включително и при задействане на член 5 от Вашингтонския договор. Основните задачи са операции за управление на кризи, първоначално развръщане, операции по укрепване на мира, помощ при бедствия и защита на критична инфраструктура. 

Върхът на копието

По време на Срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. лидерите на НАТО вземат решение да създадат съвместна работна група с много висока готовност (VJTF) като неделима част от  NRF. На тази среща е решено още  NRF да достигнат до 30 000 военнослужещи. Лидерите на Алианса решават да сформират VJTF в отговор на променената среда за сигурност, включително агресивните действия на Русия срещу Украйна и нестабилността в Северна Африка и Близкия изток.
В Уелс на  VJTF се гледа с много оптимизъм и решимост да се сформират сили с много висока степен на бойна готовност, способни да реагират срещу всяка заплаха за суверенитета на НАТО в най-кратки срокове. Силите  представляват бригада от 5 000 военнослужещи, подкрепена от въздушни, морски и специални части. В случай на много голяма криза VJTF получават съдействие от още две сухопътни бригади. Тези сили са наречени още  Spearhead Force („Върхът на копието“).
През май-юни тази година НАТО съсредоточава 2 500 германски, холандски и норвежки войски и 1000 транспортни средства в учението  Noble Jump (Благороден скок) 19 на тренировъчния полигон  Zagan в Западна Полша. Целта е обучение на  Spearhead Force на НАТО. Провежда се тест за съвместната работа на отделните звена на VJTF. Учението включва отбрана срещу противникови танкове и пехота, откриване и унищожаване на мини и артилерийска стрелба.