Бой по дивите прасета с пушка и фризер!

Открит е вече сезонът за групов лов на дива свиня. Миналата събота в гората  излязоха близо 100 хиляди ловци, които тази година ще бъдат особено внимателни, заради мерките за биосигурност, наложени от африканската чума по свинете.
По време на новия сезон ловът ще бъде разрешен в три вместо в досегашните два дни седмично. Целта е да се намали популацията на дивата свиня, която се счита за основен разпространител на заразата от чума. За провеждане на лов ловците предварително трябва да подготвят ями за загробване на остатъците от отстреляните прасета. Задължително трябва да се осигурят и препарати за дезинфекция и пръскачки, с които ловците да обработват използваните инструменти, облеклото, обувките, оръжията и автомобилите си.
Всички отстреляни по време на лов диви свине задължително се изследват за вируса африканска чума, а изследванията се поемат от Агенцията по храните. При откриването на сезона 2800 служители на горските и ловните стопанства контролират спазването на мерките срещу разпространение на африканска чума по дивите свине (АЧС). Това съобщи ресорният зам.-министър на земеделието Атанас Добрев, който представи мерките за безопасност в землището на ловешкото село Драгана.
Атанас Добрев поясни, че в страната има регистрирани близо 2800 ловни дружинки, чиито ловни излети обаче се контролират от дежурни служители: „Ловците не трябва да се самозалъгват, че някой ще пропусне тези проверки. Всички трябва да бъдем отговорни“. Добрев посочи и част от мерките за биосигурност: „След излизане от ловните полета, ловците трябва да направят дезинфекция както на техните високопроходими автомобили, така и на техните обувки”. Ловните дружинки са задължени да разполагат и с фризери, където ще се съхраняват отстреляните диви прасета, докато излязат резултатите от взетите от тях кръвни проби за Африканска чума и трихинелоза.

Въвеждат се вече три ловни зони

Инж. Васил Василев, председател на Националното ръководство на ловците и риболовците в България, уточни, че в зоната за лова тотално се ограничава човешкото присъствие. Както и че се въвежда втора зона, в която се допуска индивидуално ловуване и групов лов без кучета. Третата зона ще е зона с интензивен лов за намаляване на популацията на дивите свине. 
Това ще тушира възникналото напрежение сред ловците при откриване лова на дребен дивеч в средата на август, когато значителна част от българските ловци така и не излязоха на излет, защото ловът в техния район бе забранен заради мерките за ограничаване на африканската чума по свинете. Т.н. зони за сигурност, определените с предишната заповед на министъра на земеделието бяха с огромна площ от 200 кв. км. и засягаха територията на много ловно стопански райони. При 2300 ха средна площ на една дружинка забраната обхващаше по 5-6, понякога 10 ловни дружини, на които тотално се забраняваше всякакъв вид лов. По силата на същата заповед освен ловната дейност се ограничаваха и дейностите по събиране на гъби, билки, туризъм, дърводобив, прибиране на земеделска продукция. На практика обаче се оказва, че единствените хора, които бяха възпрепятствани да имат достъп до тези територии са ловците, защото когато държавата не предостави разрешителни за ловуване ловците не могат да ловуват. 
Няма да се забранява лова на територията на цял ловностопански район и дори една дружина да бъде засегната от забрана в една част ловците ще имат друга част, в която да ловуват. Ловците се надяват и на по-дълъг сезон, като очакват министър Танева да се възползва от законовата промяна и да удължи срока за ловуване на дивя свиня заради необходимостта от намаляване на популацията и свеждането й до съгласно изискванията на ЕК нива от 0.3 животни на всеки 100 ха ловна площ. 

Около 40 000 глигани се крият в горите

Дивата свиня се среща в Европа, Северна Африка, Мала, Средна и Централна Азия, като стига до някои японски острови. У нас е повсеместно разпространена. Числеността й достига годишно до 40 000. 
Мъжкият достига 200 см на дължина и тежи от 200 до 300 кг. Женските са по-дребни. Кучешките им зъби, особено долните, са много развити. Наричат се глиги или бойници. Те растат непрекъснато. Глигите се обработват като трофей заедно с черепа или без него.
Дивата свиня не е привързана към местообитанията си. Често при липса на храна предприема големи странствания. Видът е стадно животно. Най-старите глигани се движат само като единаци, но по време на сватбуването се присъединяват към стадата. 
Дивата свиня с всеядна. Храни се с корените на различни растения, консумира и горски плодове, особено буков и дъбов жълъд, яде гъби, охлюви, червеи, най-различни насекоми и техните личинки, мишки, яйцата и малките на гнездящи по земята птици. Изяжда новородените сърнета, зайчета, които намира из гората или полето. Напада царевичните и картофените блокове, където причинява значителни щети. 
Тя е предимно нощно животно. През деня почива или спи в гъсталаците, а през нощта излиза да си търси храна. Дивата свиня е много предпазлива. Слухът и обонянието й са силно развити, а зрението й е по-слабо.
Има вкусно месо, което трябва да се трихиноскопира, преди да се яде. От глиганите се получават ценни трофеи. В България е отстрелян световният рекорд за дива свиня 158,2 т. по СIС. Български е и третият трофей в световната класация. 
Предлагат се трофейни екземпляри с дължина на долните зъби от 20 до 25 см.