Неапол е по статистика по-малък от София. Не надхвърля един милион жители. Но заедно с всички околни градчета, селца и общини в Неаполитанския залив жителите му надхвърлят 4 млн. Това го прави третия град в Италия след Милано и Рим. Неапол е типичният европейски конгломерат в остра фаза – тъмнокожи емигранти продават китайски улични боклуци на бледолики туристи от цял свят. Гирлянди от пране над преливащи кофи за смет, олющени жълти, оранжеви и червени сгради със зелени врати, нашарени с графити по низините, емблематичният местен сладкиш „рум-баба” (нещо като сиропирана с бял ром бухтичка, угоена с плънка от лимонов крем) и най-вкусната и древна пица – „Маргарита” или „Маринара”, която е без моцарела, само тесто и домат, олицетворяват
неповторимия облик на Неапол Областта Кампания, чийто административен център е този град, предлага сравнително кратки дестинации за еднодневна разходка като Соренто, Амалфийското крайбрежие и погребаните под лавата на Везувий градове Помпей и Херкулан. Отправяме се с тромавото влакче първо натам, което, въпреки че спира да си почива на всеки изпречил се по пътя му камък върху друг камък, все пак ни откарва до Херкулан за не повече от час. Много е странно, когато се озовеш лице в лице с обикновените сини табелки по гаричките, които обозначават тези места – няма никаква холивудска епичност, драматична симфонична музика, нито пък следа от сантимента на авторите от края на XIX в., дръзнали да си въобразят мащабите на трагедията. Все пак арката на входа на Херкулан е сравнително величествена и донякъде загатва онова, което предстои.
Но първо малко историческа информация. Вулканът Везувий изригва по обяд на 24 август 79 г. Събужда се внезапно и не дава никакъв предварителен знак, който да предупреди жителите на Помпей и околността. Предхождащите земни трусове подвеждат, че предстои земетресение 
Изригването започва с трясък от изхвърчането на шрапнели втвърдена лава, придружени от огромни количества пепел, лава и газове в атмосферата. Черните облаци са пренесени от вятъра в посока на Помпей. Скоро след изригването над града завалява пемза, парчетата от която падат като куршуми със скорост около 200 км/ч.
Когато след около 15 ч Везувий затихва, голяма част от жителите му са загинали от каменната градушка и задушливите газове. Оцелелите скоро стават жертва на лавата и високите температури. Повече от 1500 г. градът лежи погребан под покривка от вулканична пепел и пемза, достигаща на места дълбочина до 25 м.
Неаполитанският залив е осеян с напълно разрушени или погребани от Везувий населени места – Херкулан, Стабии, Оплонт, Левкопетра, Таврания, Тора, Коза и Сора.
Херкулан предлага по-добра гледка към собствената си анатомия от Помпей, може би поради самото си разположение – градът буквално е вкопан в земята и от панорамната алея, която го опасва наполовина, се вижда от висотата на дрон. Сградите са разположени една над друга, някои дори са съхранили втория си етаж. 
Запазени са слънчевите дворове на вили, скътани зад стволовете на поокастрена колонада, на места лечат следи от разноцветна мазилка – в по-богатите домове има изографисани фрески, нерядко сладострастни фавни и антични богини с ефирно облекло.
В едно от помещенията откриваме оцелял олтар на домашни божества, другаде – питоси, или каменни ниши, пълни със зърно и костилки от маслини.
Най-покъртителна от всичко е тишината застинала в пълните с пръст очни кухини на скелетите, сред тях и съвсем мънички, на деца, които сякаш се опитват да изпълзят от прахоляка на времето, в който ги е погребала смъртта. Няма проскърцване на несмазани волски талиги, нито уличната врява, вдигана от търговците, няма кукуригане на петли, нито дори кон да изцвили. Само някоя статуя на диктатор с отчупена ръка, която отприщва в главата ти оглушителни мисли за преходността на битието.
В сравнение с Помпей Херкулан е само селце. 
Градът покорява с размерите си – улица след улица неравен калдъръм, хлъзгав и неудобен за ходене, който те оставя без глезени след първия половин час. Повечето оцелели руини са неизмазани, което ще рече, че са били домове на бедняци. Няма специален квартал на богатите, изведнъж изниква широка порта с фрески на фронтона, нарисувани сякаш от някакъв изключително пунктуален съвременен зограф, и пак колони, фонтани, маслини и храстовидна растителност. Изобщо, богатите явно винаги са живели по-нашироко от бедните, макар и съседи на улицата. Изключително добре са запазени не само стадионът на града, а и малкият амфитеатър, на който през далечната 1977 г.
Pink Floyd записаха видеоверсията на One Of These Days (“Един от онези дни”) пред отсъствието на публика. Символиката беше ясна. Градът и до ден днешен си е тук, само жителите ги няма.
В минорната атмосфера на Помпей се процежда капчица похотлива свежест най-вече в стаите на публичния дом, известен с неприличните си стенописи, илюстриращи сексуални сцени от половия живот преди 20 века. Нищо ново в кревата на човечеството. А и изводите, които си прави човек след Помпей, са стари като света. В крайна сметка какво ни остава след всичко? Няколко парчета анонимно изкуство и ония три неща. Знаете ги.
