От випуск „Аспаруховски” съм. Постъпих през 1977 г. във ВНВУ „Васил Левски” и го завърших през 1981 г., когато се честваше 1300-годишнината на българската държава. Защо съм отишъл във военното училище ли? Бях приет за студент във ВИАС – Висшия институт по строителство и архитектура, със специалност „Промишлено и гражданско строителство”. От Пловдив съм, родителите ми бяха с ограничени финансови възможности и явно щеше да им бъде трудно да ме издържат като студент в София. Ето защо кандидатствах във военното училище във Велико Търново – единствено за свързочен профил.
Така започва разговорът ни с капитана от запаса Валентин Кънчев.
Заявил на комисията по приема във ВНВУ (Висше народно военно училище), че иска да бъда само свързочник. Казали му, че ще го запишат като резерва и го посъветвали да си помисли. Но той бил категоричен и обявил, че е приет за студент в София и си поискал повиквателната. Самочувствието му идвало от това, че бил десети по бал и с шестица от изпита по математика. Записали го веднага за свързочник.
„Математиката ми вървеше още от основното училище и от гимназията. Да не се хваля, но и сега смятам на ум, акълът ми е като бръснач. Но и преживях
весели случки с математиката
усмихва се загадъчно събеседникът ми. И разказва, че на един от изпитите във военното училище, даже имало проверка от катедрата по математика, преподавателката минала, видяла, че е решил правилно двойния интеграл, нямала забележка, но обявила, че му поставя петица. Попитал я – защо пет, не съм писал красиво на черната дъска ли? И с ръкава си започнал да изтрива решението с тебешира, за да го напише по-приемливо. Това, естествено, било малко иронично. Преподавателката се коригирала веднага и му дала шестица. По останалите въпроси се опитала максимално да го затрудни, но той бил подготвен.
„За изненада, като ни строиха, обявиха, че имам по математика 3,5. Преди това бях казал на ротния ми командир капитан Тодор Танев, бог да го прости, че съм изкарал 5,5 на изпита. И в уверение на думите ми, да види протокола, където са нанесени оценките, но вместо да му покажат резултатите, му заявили, че Кънчев е невъзможен.
Е, точно заради математиката ми дадоха най-големия арест – 15 денонощия. Защо ли? По време на градска отпуска срещнах преподавателката по математика в градината на Велико Търново и я поздравих с „мараба, колежке!”. Към нея наистина имах „особено” отношение, защото ни вземаше времето от междучасията. И не можехме да се придвижим до следващите кабинети, а и до тоалетната да се отиде. И тя се оплакала. Дойде заместник-началникът на военното училище по учебната част полковник Вълов специално да ме накаже с арест. Даде ми
15 денонощия
за един поздрав
формулиран като непристойно поведение. За толкова бе оценено „поздравлението” ми към преподавателката”, шегува се капитанът от запаса.
Наказван ли е и друг път с арест като курсант? „Може би държа рекорд. Имам 63 ареста, и то лежани. Някои са за мои глупости. Например на репетиция в хора на училището започнахме с един курсант да си правим шеги, не че пеехме фалшиво, като имитирахме бръмчене на самолет. Явно диригентът беше надарен с много остър слух и ни залови. Оплакал се на заместник-командира на батальона по политическата част подполковник Домусчиев, който ни даде по 10 денонощия арест. Един арест, пак 10 денонощия, имам от командира на батальона полковник Петър Василев, защото не отдадох чест на старшина-школник”, изброява някои от случаите Валентин Кънчев.
По-различен е бил последният му арест. Било е в четвърти курс, последната година от обучението в училището. Като дежурен по рота в събота срещу неделя не е докладвал, че неговият приятел Венци не се е прибрал от отпуск. А на вечерната проверка някой друг се обадил вместо него. Оказало се, че се е замесил в някакви разправии и по-късно милиционери са го довели в училището.
„Свалиха ме от дежурство и ме изпратиха в ареста“, продължава Валентин Кънчев. На другия ден се прибрах, но командирът на батальона полковник Петър Василев ми даде още 10 денонощия. Това вече се случи в новия район, където сега е Националният военен университет. Другите арести ги лежах в долния район, където беше старото военно училище. А в понеделник започваха изпитите от поредната сесия. Мисля, че беше 4 февруари. Предстоеше ми първият изпит по „Експлоатация и ремонт на свързочната апаратура” при майор Стоян Чиков. В ареста беше много студено, температурата едва стигаше 4–5 градуса, спомням си много добре, все едно беше вчера. Караул бяха курсанти от втори курс – мотострелкови профил. Бях заведен от началника на караула до учебния корпус, за да се явя
на изпит 
като арестант
без връзки на обувките, нямах колан… Взех изпита с шестица и отново ме върнаха в ареста. Дойде на проверка началникът на щаба на училището полковник Господинов и заради ниската температура, ни изкараха всички арестанти. Това беше единственото наказание с арест, което не съм лежал до края”, обобщава тази тема Валентин Кънчев. За достоверност на казаното съобщава имената на взводните си командири във военното училище. В първи и втори курс е бил старши лейтенант Христо Стоянов, в трети курс – старши лейтенант Атанас Атанасов, а в четвърти – капитан Валери Аврамов.
А колко му са непорядите? „Те са много повече. Един път заместник-командирът на взвода ми даде 8 непоряда един след друг, макар че по уставите няма право на такова голямо наказание. Карах ги през ден. На четвъртия непоряд ме забеляза преподавателят полковник Дянко Цонков, който идваше в 8,00 ч на работа и му козирувах като дневален. Направило му впечатление, че постоянно съм дневален и казал на ротния ми командир. Тогава ротният разбра, че съм наказан с 8 непоряда и станаха големи разправии…”.
Как е преминала офицерската му служба и защо е напуснал армията? „Ще разкажа един случай. Стана голям
скандал във
Военната академия
От щаба на 2-ра армия бяха одобрили трима свързочници за кандидати във ВА „Георги С. Раковски” – двама от 95-и свързочен полк и аз като помощник-началник на щаб по свръзките на самостоятелния 2-ри радиотехнически батальон. По политическа подготовка изкарах четворка, никога не съм я обичал тази дисциплина. По свързочна подготовка бях чел много и само аз получих 5,75. Вторият след мен имаше 5,50, а другите значително след нас. Това беше през 1989 г. и може да се провери. Мислех си, че съм много напред в класирането. Имах желание да ми се падне някакъв технически въпрос и да го развия както трябва, падна ми се теория – задължения на заместник-командира по техническата част. Знаех го по точки, параграфи… И очаквах оценка между 5,50 и 6,00. Строиха ни и ми казаха, че имам 4,00. Веднага разбрах, че са ми „скроили шапката”. Заявих, че това е фарс. Много се ядосах, защото за пореден път бях подценен. После дойде заповед за строго мъмрене от началника на академията, защото като кандидат-слушатели бяхме под неговата юрисдикция. Командирът на нашия 2-ри радиотехнически батальон подполковник Ганчо Караганчев ме попита за тази заповед. Разказах му какво се е случило и той въобще не се учуди. Защото явно от свързочните полкове трябваше да стават слушатели. А аз имах претенцията, че бях най-добре подготвеният. И през 1991 г., като капитан, подадох рапорт с думите: „Моля, поради некадърност да бъда незабавно уволнен от редовете на Българската армия”. Така приключих с военната си кариера”, завършва неизбледнелите си спомени Валентин Кънчев.
Сега капитанът от запаса успешно се занимава със собствен бизнес. И продължава да използва математическите си способности. Преди години бе в ръководството на ПФК „Ботев” – Пловдив, и даже бе временно президент на клуба, но засега е оставил ангажиментите си към футбола. А за онези премеждия от военното училище говори с усмивка – само като се събере с приятели, свързани с армията, защото други едва ли ще го разберат.
