Либия е новата Сирия

Проф. Владимир Чуков, арабист

Либия е новата конфликтна зона с много висока степен на значимост за цяла Северна Африка, Европа и целия арабски свят. Тя има голямо икономическо значение с 3% от световните петролни залежи, а либийският нефт е изключително качествен. Ползват го основно рафинериите в Италия и други европейски страни. Поради географското си положение Либия е една от транзитните държави за потока бежанци и мигранти от Субсахарска Африка към Европа. И този, който управлява Либия, има възможността да управлява този поток, да го спре или пренасочи. Поради това Муамар Кадафи бе във фокуса на интереса на западноевропейските лидери. Той можеше да им дава пари и петрол, а можеше и да им изпраща бежанци. И без Кадафи обаче проблемът си остава. 
Либия е една 

конфедерация 
от племена

По времето на Кадафи неговото племе чрез сила и баланс се опитваше да установи стабилност. Той унищожи либийската държава като прототип на либерална с преврата, който прави през 1969 г. И сега тя е една племенна държава, в която субектите са, първо, племето, второ – регионът, и трето – идеологията като интересна смесица от всякакъв вид ислямизъм. Специфика на Либия е и етническата мозайка. Градът на турските аги, Мисрата, е пример за това. Той е опорна точка на Катар и Турция. Има и градове с доминиращо чернокожо население. Друга специфика е присъствието на Мюсюлмански братя като идеология в рамките на правителството в столицата Триполи на националното съгласие на Файез ас Сарадж, международно признато с резолюция 2259 на Съвета за сигурност на ООН. 
Огромната част от салафитите в страната подкрепят опонента фелдмаршал Халифа Хафтар. Те са специфична категория салафити, която се подчинява на саудитския крал. Има и остатъци от бившия режим, като най-големият син на Кадафи Сейф ал Ислям, който има последователи и е фактор с влияние. 
Още от времето, когато е била италианска колония, Либия е страна на три области – Триполитания с център Триполи, Киринайка с център Бенгази, но и трета, пустинната област, Фейзан, бивша френска колония, заради което Париж също има претенции към страната. Всичко това изкристализира в противоборството на два лагера. В него външният фактор има голямо влияние. Твърди се, че Либия е новата Сирия. Така е, част от играчите са същите, но други са различни. Тя е 

една провалена 
държава 

в европейския, цивилизационен смисъл 
на думата. В казионното правителство всяко министерство е всъщност лицето на една милиция. В края на 2018 г. например министърът на външните работи, докато дава пресконференция, е атакуван от хора на вътрешното министерство, което е всъщност конкурираща милиция. Самият министър заяви, че правителството е от конкуриращи се милиции. Министърът на вътрешните работи, който се сочи като евентуален наследник на Сарадж, е с фамилия Баша Ага. От тестото, което се замесва сега в Либия, може да втаса една взривна смес, но може и да се оформи замразен конфликт, което е по-вероятно. Какво имаме реално на терен? Признатото правителство на Сарадж управлява около 6% от територията на страната с част от крайбрежието и столицата. То е упълномощено да сключва международни договори. Но то е нелегитимно от гледна точка на либийски вот в страната, не е избирано. На изток има временно правителство в Бенгази и парламент, законно избран в Тобрук, чийто мандат отдавна е изтекъл, но това са последно избраните депутати. Разделителната линия е между международно признатата и между легитимната власт. 
Основният стожер, който подкрепя кабинета на Сарадж, е Турция. Там са наследниците на турските бейове в Мисрата, там доминира идеологията на Мюсюлманските братя. Подкрепата е и от Катар. Доскоро Италия също присъстваше там, доколкото има присъствие в Мисрата с ограничен италиански военен контингент, но не взема страна в гражданската война. Защото Сарадж е приобщен от Рим. Бивш емигрант в САЩ, завърнал се в Либия на борда на италиански военен кораб. И част от нефтените находища под негов контрол той отстъпва на италианците…
От другата страна са Египет, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, които стоят зад Хафтар заедно с гръбнака на тази група: руската частната военна компания „Вагнер”. И те командват в момента, като големите успехи на Хафтар срещу признатото правителство се дължат на нейните бойци – добре обучени и с опит. Говори се, че е въпрос на време Триполи да падне. Но в региона има и наемници от Чад, от Судан. Отсреща, при правителството е турската частна военна компания „Садат” начело с пенсионирания генерал Аман Тагребърди, спасил Ердоган при преврата от юли 2016 г. Затова звучи достоверно, че той му е дал лиценза за компанията. Говори се дори, че това е милицията на управляващата партия в Турция, противопоставила се при преврата на военните, но самите те, бивши военни, изгонени от турската армия за проислямистки възгледи. В интервю за шведски сайт генералът заявява, че 

работи за завръщането 
на „Месиятa” 

И че е изработил конституция на ислямските държави с идея в региона да се установи нещо като халифат. Според командира на „Садат”, изпращането на турски войски в Либия е част от този план.Тези две компании са проксита на Москва и на Анкара.
Възможните варианти как ще се развият събитията в Либия са няколко. Първо, възможна е битка между прокситата. Изключена е тотална война, но ограничен турски военен контингент може да пази Триполи и по сирийски модел да се стигне до някаква договорка между Москва и Анкара. В Либия те са противоположни страни, което обаче не пречи да се договорят.
Двете източни империи  са напът да си разделят още една държава, която няма стопанин, няма държавност. И Франция, и Италия, които представляват Европа, са също от двете страни на барикадата. Париж е с Хафтар, а Рим – със Сарадж. Но тези страни са пасивни и не влизат в блатото, от което няма излизане.  Случаят Либия поставя категорично въпроса 

Европа да има 
собствена система 
за сигурност и армия

за да се конкурира с източните империи. И ясно да си даде сметка какво загуби в Сирия, което е напът да загуби и в Либия. Нямаш ли ясна визия и инструменти, за да я постигнеш, губиш. А Франция и Италия гледат на Триполи от позицията на бивши метрополии, разделена на юг и север, и се противопоставят една на друга. 
С договора, който Сарадж и Ердоган подписаха, те фактически си поделиха морското пространство в Източното Средиземноморие, като допряха изключителната икономическа зона на Турция с тази на Либия, игнорирайки Гърция. Така те слагат прът в колелата на оформилата се икономическа, политическа и стратегическа групировка между Израел, Кипър и Гърция, като нефтените тръби от Либия минават през водите, изключителна икономическа зона на Турция. Тя е категорична, че в региона нищо не може да се случи без нея. Гърция е смачкана от Анкара, а Кипър няма думата. Либия наистина е втора Сирия, в която има преливане на джихадисти. А сирийската свободна армия започна с джихадисти от Либия, когато през 2011-а през Турция нахлу в Северна Сирия. Сега е обратно, в Африн бяха отворени 4 бюра за доброволци за Либия. Около 300 човека от протурски сирийски милиции, повечето сирийски туркмени, срещу $2000–2500 са се присъединили към частната компания „Садат”, но записването продължава…  В момента това е новото гнездо, което привлича ислямисти. От Фронта „Ал Нусра” издигнаха лозунга, че ще се борят срещу Москва навсякъде, в случая – срещу частната компания „Вагнер”. Срещу което лидерите ще си вземат комисионата.
ЕС се опитва да използва дипломатическите си канали, а Германия свиква т.нар. Берлинска конференция за Либия за всички заинтересовани страни – северноафриканските, Турция, ОАЕ, Саудитска Арабия, Италия. Не е ясно кога. Както винаги, Европа опитва с дипломатически инструменти. Но случаят със Сирия показва, че който е на терен, той има последната дума. А мигрантска вълна очаква да се успокоят военните действия. Но да не забравяме, че още от времето на Кадафи Триполи дължи на Анкара около $1,7 млрд. И очаква да си ги прибере.